Съкровището от Кошице е едно от най-големите златни съкровища в света. Неговата уникалност се крие във факта, че то е достигнало до съвременниците си напълно непокътнато.

Общото тегло на 2920-те златни монети е 13 кг. Масивната ренесансова верига е дълга 2,14 метра и тежи 590 грама.

Находката съдържа три златни медала. Това са монетата на Лайош II, крал на Бохемия и крал на Унгария и Хърватия, която е изсечена през 1525 г, както и коронният медал на Лайош II, изобразяващ го като дете през 1508 г., като медалът е изсечен през 1544 г.; и т. нар. конен медал на Фердинанд I, император на Свещенат Римска империя, крал на Унгария, Бохемия, Германия, който е изсечен през 1541 г. и е единствената оцелял медал, който е изсечен от злато, а не от сребро.

_{Златното съкровище на Кошице.}

Сред монетите има една, която не се вписва в набора от другите монети. Вероятно е древна тракийска монета. Това обаче може и да е келтска имитация на тракийска монета.

Другите монети са както местни (Унгария, Трансилвания), така и чуждестранни (Холандия, Бохемия, Силезия, Австрийски земи, Германия, Полша, Италия, Швеция и Испания). Те са изработени от осемдесет и един европейски монетни дворове.

_{Мястото в стената, където е било срито съкровището.}

Брой монети на отделни държави, респ. специални територии:

Унгария - 1181

Трансилвания - 257

Нидерландия (провинции и градове) - 1016

Чешки земи - 26

Силезия - 22

Австрия - 24

Архиепископия в Залцбург - 31

Германия (църковни светски имения, градове) - 195

Полша - 113

Швеция - 7

Дания - 8

Англия - 1

Белгия - 1

Франция - 2

Италия - 22

Испания - 13

Най-ранната съкровищна монета идва от монетния двор в словашкия град Кремница от 1679 год. (дукат на Лeополд I, император на Свещената Римска империя, крал на Унгария). Според това, както и според тогавашната политическа ситуация в Кошице, съхранението на съкровището може да бъде датирано от годините 1680-1682. Това е период на разширяване на движението Куруци (името на въоръжените антихабсбургски бунтовници в Кралство Унгария от 1671 до 1711год.) чийто лидер Имре Тьокьоли се опитва да завладее Кошице. Той успява да го стори през 1682 год. Според състава на съкровищните монети може да се заключи, че притежателят им, вероятно финасов експерт, е бил заможна фигура - поддръжник на Хабсбургите. За това свидетелства и мястото, където съкровището е било скрито от въстаниците - административната сграда на Спишската камара – финасово-правно учреждение, намиращо се на улица „Хлавна улица“ (днес номер 68). Собственикът е скрил ценностите под пода на мазето, поради страх от кражба.

Най-старата монета в колекцията е златната монета на Лизимах, пълководец на Александър Македонски (323 г. пр. н. е. - 281 г. пр. н. е.) (или много добро нейно келтско копие).

_{Златното съкровище на Кошице, експозиция в Източнословашкия музей.}

Откриването на съкровището

На 24 август 1935 г. на главната улица на Кошице, по време на разрушаването на бароковата сграда на Спишската камара, е намерена кръгла медна кутия, състоящата се от две взаимно свързани купи (горната е украсена с гравиран ловен мотив), вградена в стената, в която е била скрито съкровището. Работниците, които откриват съкровището, решават да го продадат чрез местен ювелир. Той обаче ги издава на полицията и работниците биват арестувани. Поради опита за кражба те не получават законната награда, а съкровището става изцяло държавна собственост.

Откритието получава голямо внимание в местната словашка и унгарска преса по онова време, но и в международен план. Първоначално съкровището отива в Главната финасова хазна в Братислава, а след това е пренесено в Централната държавна хазна в Прага. През 1941-1942 г. па съкровището работи експертът по нумизматика Емануела Нохейлова-Пратрова в Националния музей в Прага. Тъй като няколко държави (Първа словашка република, Кралство Унгария, Трети райх) проявяват интерес към съкровището по време на Втората световна война, то е скрито през 1943 г. на две надеждни места извън Прага.

За първи път съкровището е изложено в Прага през 1953 г., а в Кошице е представено едва през 1956 г., като част от Международната седмица на музеите. През 1967 г. златната находка е представена в съвместна изложба с златарските произведения на Янош Силаси от словашкия град Левоча.

Едва през 1970 г. златното съкровище достига окончателното си местоположение – Източнословашкият музей в Кошице. Трезорът за неговото съхранение и експониране е преустроен, разработен и модернизиран през 1994 г., а впоследствие и през 2005 год.

През 2007 г. богатият материал е представен в съвместна изложба заедно с откритот през 2002 г. златно съкровище в унгарския град Уйфехерто.

През 2009 г. съкровището на Кошице гостува в Братислава, след това в Прага, през 2011 г. в Будапеща, през 2012 г. в Краков и през 2013 г. в Острава.

През 2013 г. изложбата в Кошице придобива интерактивност, която позволява на посетителите да проучат подробно колекцията.

Златното съкровище на Кошице, което е застраховано за сумата от 8 милиона евро, се посещава от над 50 хиляди души годишно.