News

Това са изводите на учени, публикували статия в списание Global Ecology and Biogeography.

"Всички знаем, че човечеството има отрицателно въздействие върху дивата природа, но ние получихме първата точна оценка за силата на това въздействие. Ние сме само един от 35-те хиляди вида гръбначни животни, живеещи на сушата, но нашият дял в изтребването им представлява около една четвърт от всичките смъртни случаи. И това са само преки смъртни случаи, без оглед на растежа на градовете и други прояви на цивилизацията", казва Джерълд Белант от Перчейз колидж, Ню Йорк, САЩ.

Учените разграничават пет най-големи масови измирания на видове в историята на животинския свят. Най-значимото е “голямото” Пермското измиране, когато загиват повече от 95% от всички живи същества, обитавали планетата, включително странни животни, близки роднини на предците на бозайниците, и редица морски животни.

Преди три години природозащитниците обявиха, че на Земята е в ход ново, шесто масово измиране на животни. Според техните изчисления, в епохите, предшестващи антропоцена – eпохата на човека, на всеки сто години приблизително два вида бозайници измират на всеки десет хиляди вида животни, съществували по това време. През XX и XXI век тази цифра е нараснала 114 пъти.

Белант и колегите му оценяват "приноса" на човечеството към този процес, използвайки данни, събрани от десетки други еколози по време на наблюденията си върху живота на различни видове бозайници, птици, влечуги и земноводни, маркирани с помощта на GPS-устройства.

Като цяло учените успяват да съберат данни за съдбата на около 120 000 различни обитатели на сушата, включително около триста вида топлокръвни и студенокръвни животни. Малко повече от 42 хиляди от тях загиват по време на периода на наблюдение, което позволява на еколозите да оценят ролята на човека в смъртта им.

Както се оказва, почти 12 000 от тези смъртни случаи са пряко свързани с хората, а повече от половината от тези случаи са свързани с бракониерство или други незаконни форми на лов. Само в 17% от случаите убийците на животни, маркирани с проследяващи устройства, имат лиценз да ги застрелят, а само 5-10% от смъртните случаи са свързани с пътнотранспортни произшествия, антропогенни инфекции и други случайни причини.

Най-интересното е, че процентът на смъртните случаи причинени от хората, нараства с нарастване на теглото на животните - за едрите бозайници е близо 50%, докато при земноводните, влечугите и малките птици е под 10%. Това съвпада с типичните предпочитания на ловците и бракониерите.

Както изтъкват изследователите, всички тези цифри вероятно представляват много консервативни оценки, тъй като повечето от наблюденията са проведени в САЩ и Канада, където има сериозни ограничения за лова и където редовно се преследват бракониери.

Освен това те не отчитат това, че представители на дивата природа убиват котки и други домашни животни, инвазивни видове, а не се взимат предвид и смъртоносната роля на различните пестициди и други форми на токсини, произвеждани от хора.

Също така все още не е ясно как масовият лов на големи животни засяга тяхното развитие и приспособяване към околната среда. Възможно е такава "изкуствена селекция" да ускори тяхното изчезване в бъдеще, заключават учените.