News

В началото полонезата е била тържествен марш, с който започвали и завършвали празненствата, провеждани в домовете на знатните семейства. Двойките, хванати за ръце и ръководени от собственика на къщата, пресичали стаите, галериите и градините, правейки най-екстравагантни движения.

Танцът има има много характерен ритъм, в който се комбинират осмини и шестнадесетини ноти. Първоначалният му вариант е бил в размер 4/4, като след XVIII век се променя в размер 3/4.

В зависимост от региона на страната, в която се е танцувал, танцът се е изпълнявал под различни имена като: „taniec polski”, „chodzony”, „pieszy”, „łażony”, „wolny”, „powolny”, „powolej”, „okrągły”, „starodawny”, „staroświecki”, „chmielowy”, „gęsi”, „świeczkowy“,“polski“, „wielki“.

През 1573 г. Хенрих Валуа (бъдещият френски крал Хенрих III) е избран за крал на Полша. Вероятно първото запознаване на Западна Европа с полонезата датира от това време. Френски хореографи преработват донякъде танца ходзони, като го приспособяват за дворцови тържества, в резултат на което той се превръща в елемент на придворната церемония в двора на полските крале, своеобразен парад на шляхтата пред монарха. След това, донякъде модифициран, той се превръща в незаменим атрибут на всякакви национални тържества. Това е бил величественият танц полонеза, който е откривал танците на всеки народен празник.

Често премерената и плавна полонеза е била смесвана с други народни танци, като мазурка или оберек: веселите младежи изпълнявали няколко фигури на полонеза, след което без знанието на музикантите ускорявали темпото и преминавали към по-бързи танци. Оркестърът в такива случаи следвал танцьорите. След това, уморени от бързите и сложни движения на мазурката или оберека, младежите внезапно започвали отново да танцуват полонеза. В резултат на това полонезата често не само започва, но и завършва танците, сякаш ги рамкира.

Във всички области на Полша фолклорната полонеза се е танцувала с припяване. Този, който изпява най-красивия куплет, получава правото да води танца. Той от своя страна може да бъде заменен от нов победител след няколко фигури.

Мелодията на придворната полонеза се е изпълнявала от група, разположена в галерията на залата, докато под тях тълпата, облечена с красиви дрехи, е изпълнявала процесията на танца. В тази форма полонезата се превръща в най-благородното въплъщение на полската национална духовност, а с течение на времето и в Европа най-зрелищният полски танц.

_{Полонеза, скулпура на полския скулптор Антони Курзава, 1888 г.}

Полонезата е била един от най-обичаните народни танци на поляците. Селяните усърдно украсявали относително непретенциозната му хореография с допълнителни детайли. Например през XVI и XVII век момичетата танцували ходзони, окичени с венци. Разхождайки се едно след друго, момичетата поглеждали тайно младите мъже, които ги следвали. След това момичетата сваляли венците и ги раздавали на младите мъже, които харесвали, както и на своите възлюбени и едва след това правели танцови двойки. Младите мъже и жени били заменяни от семейни двойки. Младежите в такива случаи не са имали право да танцуват с омъжени жени или вдовици.

Полското наименование на танца със сигурност идва от френската дума polonaise, която се появява през XVII век. Полският термин „polonez“ датиращ от 1730 г. започва бавно да измества предишното име на танца - „полски танц”.

Най-ранният оригинален полски музикален източник е може би колекцията от ръкописи от 1772 г., съдържащи 62 полонези от Йозеф Сихра.

От началото на XIX век полонезата е широко признат като най-старият национален танц, чиято форма, култивирана сред висшите слоеве на обществото, е подобрена версия на танците, съществували в полското общество от векове.

В момента най-често използваната форма на полонезата е създадена през 1987–1989 г. от Експертния съвет по фолклор на Министерството на културата и изкуството. Точно определени са пет начина на танцуване по двойки, три вида стъпки, два вида поклона и десет фигури.

Най-ранните мелодии на полския народен танц са събрани от Оскар Колберг. Сред тях се срещат кратки фрази с три четвърти пулсации, при които повтарянето на два еднакви ритъма е често срещано.

Тъй като танцът полонеза, придружаван от пеене, започва да се превръща предимно в инструментален съпровод, скоро в мелодията му настъпват стилистични и формални промени. Мелодията става много по-широка и по-украсена. Контрастната двойно-тройна артикулация, която е взета от предишния придворен менует, се появява в полонезата. Също така може да се види разпространението на формата рондо, характеризираща се с повтарящ се припев между контрастиращите части.

По принцип, въз основа на две характерни ритмични схеми, се различават две големи групи: танците, които започват с три четвърти темпо и танците с каданса от четири шестнадесети, и две четвърти.

_{Типичният ритъм на полонезата.}

Произведенията на чуждестранните композитори също се отличават с характеристиките на класическата форма на полонеза, т.е. средно темпо, три четвърти ритъм, прости нерастящи фрази, повтаряща се ритмичнасхема и затваряща схема. Един от първите примери за това са произведенията на Йохан Себастиан Бах, френска сюита №6 и оркестрална сюита №2. Множество чуждестранни композитори пишат полонези, като например, Б. Вилхелм Фридман Бах, Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Шуберт , Винченцо Белини , Карл Мария фон Вебер, Роберт Шуман , Ференц Лист, Мориц Московски, Фридрих Баумфелдер, Мауро Джулиани, Модест Мусоргски, Пьотр Илич Чайковски и Александър Скрябин.

След 1800 г. инструменталната версия на полонезата става много популярна сред полските композитори: Михал Клеофас Огински, Войчех Живни, Йозеф Елснер, Йозеф Козловски, Карол Курпински. Популярността на мелодиите, които те съставят, допринася до голяма степен за известността на този жанр в цяла Европа, особено във формата, която се е изпълнявала в салоните.

_{Картина на полския художник Теофил Квятковски: „Полонезата на Шопен - бал в хотел Ламбер“ (1859).}

Полонезата се появява във всички жанрове, било то камерна музика, концерт или опера. Един от най-великите класически автори на полонеза е Фредерик Шопен, тъй като този танц се е превърнал в резултат от творбите му в символ на Полша.

В операта танцът полонеза е използван от М. И. Глинка (Живот за царя), Н. А. Римски-Корсаков, П. И. Чайковски (Евгений Онегин), М. П. Мусоргски (Борис Годунов) и др.

В Русия този танц е бил известен още във времето преди цар Петър, но самата дума „полонеза“ не се среща в рускоезичната литература до началото на XIX век. В Русия този танц е наречен „полски“.

В чешката област Северна Моравия има популярен танц, наречен starodavny („стара мода“), който е доста сходен както по ритъм, така и по характер с полонезата.

Националният химн на Финландия и националният химн на Естония - и двата имат една и съща мелодия - са написани в ритъма на полонеза. Полонезата може да се намери и в полските коледни песни : W żłobie leży, Dzisiaj w Betlejem, Bóg się rodzi, Serca ludzkie się radują , но също и в O Tannenbaum.