Руски учени откриха, че сладководните риби Зебра могат да изпитват отчаяние, а депресията е заложена в живите организми с поне 340 милиона години по-рано, отколкото се смяташе досега.
Група руски изследователи с подкрепата на колеги от Китай и Бразилия, откриха „феномен на отчаянието” в риби Зебра (Danio rerio) и изпробваха върху тях лекарства за лечение на депресия. Изследването е публикувано в Journal of Neuroscience Methods.
Рибата Зебра, е вид тропическа сладководна риба от семейство Шаранови. Тя е не само много популярна риба за отглеждане в аквариуми, но и много подходящ организъм за биологични изследвания. Освен всичко друго, тези риби имат сложна нервна система, отличават се с издръжливост и способност за оцеляване, както и бързо развитие (възрастните индивиди се формират само за три месеца).
Заедно с кръглия червей Nematoda, плодовата мушица, мишката и човека, рибата Зебра е член на „елитния клуб” на организмите с напълно разчетен генетичен код и е много удобна за генетични експерименти. И тъй като яйцето, ларвата и възрастната риба са прозрачни, това позволява визуално да наблюдава ефекта на различни лекарства върху тялото, както и на ниво отделни клетки и тъкани.
Авторите на изследването представят нова поведенческа парадигма, използвайки тест за обездвижване на риби Зебра. Те са обездвижили опашките на рибите, блокирайки ги в мек материал, оставяйки предната част свободно да се движи. По този начин, в продължение на пет минути, те са поставили вертикално рибите Зебра в чаша с класически антидепресанти - амитриптилин (производен на дибензоциклохептадин) или сертралин.
За тестовете учените са използвали токови удари с ниско напрежение, феромони предизвикващи тревожност, както и лекарство (феназепам) намаляващо тревожността. След това изследователите са наблюдавали ефектите от медикаментите и дразнителите върху рибите. Резултатите показват, че както електрическият удар, така и феромона за тревожност намаляват активността на рибата, антидепресантите, напротив, повишават я (това показва намаляване на отчаянието), а феназепама не предизвиква никакви промени в поведението.
Като цяло, петминутното обездвижване на рибите повишава оборота на серотонин в мозъка им (тясно е свързано с депресията и емоциите при хората), а електрическият шок преди теста увеличава производството на серотонин и допамин. След излагане на рибите на антидепресантите сертралин и амитриптилин, производството и циркулацията на серотонин са се понижили.
„Първо, ние установихме за пръв път феномена на отчаянието при рибите Зебра. След това, използвайки антидепресанти, показахме че те придизвикват приблизително същите промени, както и при гризачите и хората. По този начин ние „преместихме“ механизмът на отчаянието с 340 милиона години назад: първите челюстни риби се появяват преди около 400 милиона години, а гризачите преди 60 милиона години”, обясняват ръководителите на проучването Алън Калуев и Константин Демин.
Според авторите на изследването, тяхната работа предлага добър начин за наблюдение на поведението свързано със стрес или отчаяние при рибите и възможност за тестване на антидепресанти, които преди това традиционно са били тествани само върху мишки.
„Като се има предвид, че рибите и хората са генетично сходни помежду си с около 70%, ние направихме търсенето на потенциални биологични цели за антидепресанти много по-малко сложно и скъпо, отколкото при работата с гризачи. Използвайки рибите Зебра и лекувайки ги с различни вещества, науката бързо ще открие, изпробва и подбере нови, по-модерни лекарства срещу депресия - най-масовото, изтощаващо и инвалидизиращо мозъчно заболяване, което засяга почти 10% от хората, много от които при неефективно лечение се самоубиват”, обобщава Калуев.