Това показват изследванията на откритите в пещерата хиляди кости на животни, оръдия на труда от камък и кост, украшения, както и остатъци от пет човешки скелета.

Според ДНК-изследванията, находките са на възраст между 43 000 и 47 000 години и доказват, че човек от вида Хомо сапиенс е влязъл в Европа по-рано, отколкото се е смяташе досега.

Първите Хомо сапиенс възникват в Африка преди около триста хиляди години и според находки в Гърция от преди около 140 000 години вероятно са направили неуспешен опит за колонизация на Европа, осуетен от неандерталците.

_{Пещерата "Бачо Киро".}

Находките в пещерата "Бачо Киро" са най-ранното свидетелство за вече успешното превземане на Европа от вида Хомо сапиенс. Тогава континентът все още е бил владение на неандерталците.

Според ръководителят на изследователския екип Жан-Жак Юблин, директор на Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, неандерталците са съжителствали с вида Хомо сапиенс в продължение на около 8000 години, след което "заради конкурирането с нашия вид" са спрели да съществуват. "Но това не се е случило изведнъж", допълва палеонтологът.

_{Входа на пещерата "Бачо Киро" намираща се край гр. Дряново, България}

Част от екипа са и български учени от Националния Институт за археология към БАН, започнали разкопки в пещерата "Бачо Киро" още през 2015 година. Останките от животни в пещерата показват, че жителите й са ловували мечки, бизони, гигантски елени, коне, хиени и лъвове. Сред намерените предмети има кремъчни камъни, брошки, мъниста и украшения от зъби.

В същото време тези артефакти са забележително подобни на други, направени по-късно от неандерталците в Западна Европа. Според експерти това може да означава, че най-близките еволюционни роднини на съвременния човек са приели някои елементи от културата на Хомо сапиенс.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |