Словашкото селище Мегонки, разположено в района Кисуце, близо до границата със селата Мости и Яблокова, може да се похвали с естествена рядкост. Това са почти перфектно оформени скални топки с различни размери от 30 см до повече от 2 м. В миналото е имало и парчета с диаметър около 3 м, дори гигантска 5-метрова топка, след която в скалната стена на бившата кариера остава само празно легло.

Скалните каменни топки в Мегонки представляват изключително природно явление и е най-голямото струпване на каменни скални сфери в Европа.

Мястото е открито още през 1988 г. по време на добив в кариерата Падишак в планинското възвишение Турзовска. Първото споменаване на обекта обаче е от 1995 г. През 2003 г. този район с площ от 1,67 хектара е обявен за природен паметник.

_{Каменните топки в Мегонки.}

Най-голямата топка има диаметър 3 м и е с тегло 25-30 тона. Наречена е Мери. Освен че е огромна, отличителната й черта е разрез, който я разделя на две половини.

Образуването на скалните сфери все още не е изяснено задоволително. Според геолозите сферите биха могли да се образуват чрез "напрежение и въртене в скалата", според други експерти това е сферично разпадане на скалите.

Период на образуване: креда до среден еоцен (30-40 милиона години)

Състав: едрозърнест пясъчник със сив, сиво-син и сиво-кафяв цвят без сърцевина, кварцит, варовик, рожков, червен гранит и други. Повърхността на топките е фино зърнеста.

Първоначално на мястото са се намирали около 30 сферични каменни образувания, няколко от които са били взети за различни изложби, а други откраднати или пренесени в частни градини.

_{Каменна сфера в двора в Националния музей на Коста Рика.}

Каменните топки в Коста Рика са повече от 500 петросфери, разположени главно в южната част на Коста Рика (провинция Гуанакасте) в устието на река Дикис, на полуостров Никоя и на остров Исла дел Каньо.

Предназначението и начинът на формиране на сферите остават предмет на проучвания и към днешна дата са въпрос без отговор. Размерите на отделните топки варират от 10 см до 2,57 м и тежат до 16 тона. Повечето от тях се състоят от гранодиорит, габро; някои от тях съдържат варовик.

Първите топки са открити през 1930 г. от работници на американската корпорация United Fruit Company при разчистване на площадки за бананови плантации. Много от сферите са откраднати и се намират в частни колекции и музеи по целия свят.

През 2014 г. площите с находища на каменни сфери влизат в Списъка за световно наследство на Юнеско. Това са четири площадки с обща площ 25 хектара. Намиращите се там археологически обекти се считат за уникален пример за социалната, икономическата и политическата система на човешкото общество, в периода от около 500 до 1500 г. сл. н. е. (т. нар. предколумбов период). Те се състоят от изкуствено създадени насипи, изравнени повърхности, гробни места, но в същото време включват и находищата на гореспоменатите каменни топки.

Може да се предположи, че топките са били символи на небесни тела или обозначения на граници между земите на различни племена.Това би могло да се прецени по-точно, ако учените разполагаха с пълна информация за местата на първоначалното им разположение. Според други версии камъните придобиват сферична форма по естествен начин в резултат на действието на водата.

_{Каменни топки на остров Чамп.}

Каменните топки на остров Чамп

Намират се на остров Чамп, разположен в централната част на архипелага "Земя на Франц Йосиф", полярно владение на Русия в Северния Ледовит океан. Представляват големи сферични камъни - конкреции, коита са външно подобни на каменните сфери на Коста Рика и сферичните камъни по много други части на света.

Сферичните конкреции са се образували само на някои острови на този архипелаг. Съществуват всякакви версии за произхода им, включително фантастични - от дейността на океанските вълни до намеса на извънземни. Но механизмът на образуване на сферичните топки е следният: пясъчниците са порести скали и пространството на порите се запълва с минерализирани водни разтвори. Ако водата е силно минерализирана, с течение на времето може да започне отлагането на разтворени в нея соли, предимно карбонати. Конкрециите и по-специално карбонатните конкреции най-често започват да растат върху някакво семе. Като семена (растежен център) за карбонатните конкреции могат да действат малки фрагменти от черупки (с карбонатен състав). Ако карбонатът се отлага на което и да е място, то се превръща в център на растеж и последващото отлагане на карбонати се случва около него. По този начин, се образува кълбовидно образувание по-плътно от заобикалящата го скала.

_{Каменни топки от Клерксдорп.}

Каменните топчета от Клерксдорп

Топчетата от Клерксдорп представляват сферични или дисковидни предмети с размери няколко сантиметра с надлъжни канали и канали като прорези, често сплескани и понякога слети помежду си, които се намират в пирофилитни находища близо до град Клерксдорп в северозападната провинция на Южна Африка. Събрани са от миньори в пирофилитите на находището, където се добива този минерал. Възрастта на топчетата е приблизително 3 милиарда години.

Според геолозите, тези находки, които се оценяват на милиарди години, са с естествен произход. Резултатите от петрографския и рентгенов дифракционен анализ на проби от тези обекти показват, че те се състоят или от хематит, или от воластонит с малко количество примеси от хематит и гетит, и много от сферите са образувани от пирит, вследствие на немодифицирано изветряне и окисляване на пирофилитни слоеве.

_{Каменни топки в Нова Зеландия.}

Каменните топки в Нова Зеландия

Каменните топки Моераки (Moeraki Boulders) са група от големи сферични камъни, намиращи се на плажа Коекохе в района Отаго на югоизточния бряг на Южния остров на Нова Зеландия. Представляват популярна туристическа атракция.

Няколко стотин каменни топки лежат в ивица от крайбрежен пясък на разстояние около 300 метра. Диаметърът на камъните е от 0,5 до 2,2 м. От геологична гледна точка те представляват конкреции, извлечени чрез водна ерозия от палеоценски аргилит – седиментна скала, съставена главно от глинени частици.

Камъните ясно се разделят на две групи според размера: около една трета имат диаметър от 0,5 до 1 метър, останалите две трети - от 1,5 до 2,2 метра. Повечето от тях са почти перфектно сферични, донякъде успоредни на разделянето на инертния камък, който някога ги е обграждал.

Според легендите на местните маори, камъните са останки от кошници с лимони, кратуни и сладки картофи от останките на легендарното кану Араи-те-уру . Според тези легенди скалите, които се простират от нос Шаг в морето, са вкаменените останки от корпуса на кануто и тялото на капитана.