News

Вербункош (унг. verbunkos, но също така Verbounko, Verbunko, Verbunkas, Werbunkos, Werbunkosch, Verbunkoche) е унгарски танц от XVIII век.
Музикалното съдържание на танца понякога погрешно се смята за циганска музика. Всъщност танцът вербункош представлява съчетание на славянски, италиански и австрийски музикални мотиви. Типичен образец на вербункош е т.нар. „Ракоци-марш“ – танц, изпълняван от новобранците, постъпващи на служба във войската на Ференц II Ракоци – ръководител на антихабсбургската национално-освободителна война на унгарския народ.

Името на танца произлиза от германската дума Werbung, произтичаща от глагола werben, което означава реклама, наддаване, придобиване, набиране на персонал. Музиката и съответният танц се изпълняват по време на военния подбор, което е често срещано събитие в онези времена, оттам и характерът на музиката.

Циганският композитор Янош Бихари е най-известният музикален автор на вербунк, създал 84 композиции в този жанр. Бихари е отличен цигулар и свири във виенския двор по време на целия Виенски конгрес от 1814 г. През втората половина на ХIХ век също са били включени в вербункош в работа. Пиесата на Бела Барток Contrasts (1938), трио за кларинет, пиано и цигулка в три движения, представлява първото движение, наречено Verbunkos. Неговият Концерт № 2 за цигулка е пример за стил verbunkos. Танцът вербункош е предтеча на чардаша. Характеризира се с бавно начало, последвано от бърза част.

_{Пощенска картичка на танцьор, играещ словашки вербунк.}

Словашки вербунк (чеш. slovácký verbuňk; слов. verbunk) е името на фолклорен солов танц-импровизация от Словакия, както и от областта Моравска Словакия и околностите на град Злин (Злински край), намиращи се в Чехия.

От 2005 г. е регистриран в списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Различни видове словашки вербунк съществуват главно в Моравия (област в Чехия), южната част на Западна Словакия и северната част на Западна Словакия, близо до границата с Моравия. В Източна Словакия се среща вариант на вербунк, който има пародийна окраска.

Танцът има предварително определена рамка (ускоряващо темпо, градация на танцовите елементи), но до голяма степен зависи от импровизацията на танцьора. Обикновено за музикален акомпанимент се избира цигулка, свири се в размер от 2/4 или 4/4, в умерено темпо. Танцът се изпълнява също и с цимбали или духови инструменти. Танцува се само от младежи. Понякога се изпълнва в кръг от група хора. Възниква с наборна цел – с практикуването му младежите се стремяли да покажат, че са готови за военна служба, а също и да впечатлят местните момичета. Първоначално танцьорът пее една от песните на танца, последвана от инструментална пиеса, на фона на която той танцува с вдигнати ръце. Най-често срещаните танцови елементи включват подскачане, клякане, завъртане и пляскане на ръце. Певците и танцуващите строфи се редуват, тъй като броят на изпълнените танцови елементи нараства с нарастването на темпото. Вербунк може да се танцува от един танцьор като солова изява, но често и повече мъже танцуват едновременно, като всети един от тях прави индивидуално изпълнение, независимо от другите, опитвайки се да покаже най-взискателната и интересна комбинация от всички взискателни елементи -cifrování. Танцът изисква (в допълнение към добрата кондиция) чувство за ритъм и градация на музиката, познаване на народни песни и, разбира се, дълбока страст. Казва се, че вербунк не може да бъде преподаван и че момчетата от Словакия се раждат с вербунк в кръвта си.

Според исторически източници, преди да отидат на война, танцьорите се сбогували с близките си с този танц. По-късно танцът, който бива възприет и от възрастните мъже, започва да се изпълнява и по други поводи, ставайки част от различни празнични събития. Вербунк е много популярен и до ден днешен, в Словакия се танцува по най-различни поводи (по празници, на Сирни Заговезни, по гроздобер, на фолклорни фестивали и общонародни танцови забави).

През 50-те години се провеждат състезания за народни песни и танци по повод първите години на Международния фоклорен фестивал в град Стражнице, Чехия. Тези състезания обаче биват отменени по политически причини, а конкурсът за най-добра танцьор на словашки вербунк се провежда за пръв път в средата на 80-те години. Провежда се в няколко регионални кръга в избрани села и градове на Словакия, като финалите се провеждат всяка година в рамките на Международния фолклорен фестивал в Стражнице, където танцът е една от най-големите зрителски атракции.

Въпреки, че видовете словашки вербунк никога не са регистирирани в писмен вид, по време на състезанията се открояват следните: подлужашки, ханацкословашки, хорнашки, долняшки, страшжишки, кийовски, ухерскохрадишки, ухерскобродски

Има и записи на вербунка от района на Моравске Копанице(област Моравска Словакия, Чехия), но тази версия може да се види само рядко и вече не е танц.

Въпреки че фербунк е чисто мъжки танц, през последните десетилетия в някои села (в Kийовско), освен от мъже-танцьори, се изпълнява и от момичета, играещи в кръг.

В допълнение към танца вербунк, в чешката област Моравия се изпълнява още един чисто мъжки танц – одземек, който има различни танцови елементи и песни. Докато словашки вербунк най-често се танцува с обувки с твърда пета ("čižmách"), одземек се изпънява с мека обувка ("krpce "); характерът на танца е свързан с костюма.

Танцът словашки вербунк не бива да се бърка с танца вербунк, който се също се танцува в Словакия, както и в Унгария.

Различават се по това, че вербунк не съдържа колкото се може повече подскоци, а е пълен с ръкопляскания и накланяния.