Цирм е първият в света, който прави транспантация на орган – на човешка роговица с пълна дебелина. Методът, разработен от него, е все още в основата за лечение на увреждания на роговицата. Съвременните трансплантации на сърце, бъбреци и черен дроб са производни на тази операция.

Едуард Конрад Цирм е роден 18 март 1863 г. във Виена, Австро-Унгария. Тъй като баща му умира рано, той и сестра му Адел са отгледани само от майка си. След като посещава католическото частно средно училище „Шотенгимназиум“, той учи в Медицинския факултет на Виенския университет и работи там две години като демонстратор в анатомичния институт. След това работи като асистент-лекар в очната клиника „Щелваг“ и след като получава докторска степен, се премества във Втора очна клиника във Виена, където работи като офталмолог и първи асистент на професор Щелваг. Негов пример за подражание, учител и ментор е германско-австрийският хирург, проф. Теодор Билрот.

_{Едуард Цирм през 1920 г. (Credit: See page for author, Public domain, via Wikimedia Commons)}

През 1892 г. Цирм получава позиция в болницата в град Оломоуц (по това време част от Австро-Унгария), където през 1894 г. поема лечението на очни пациенти. Благодарение на успеха му в тази област, в планираната регионална болница в Оломоуц е включено офталмологично отделение, което в продължение на много години се превръща в една от най-модерните и най-големи очни клиники.

Цирм е имал интереси и извън офталмологията – свирил е на цигулка и в ограниченото си свободно време е изучавал естествена философия.

Едуард Цирм е автор на натурфилософския труд „Светът като чувство: Натурфилософско изследване за експерти и лаици“ е публикуван през 1937 г. В своя философски трактат той представя идеи, които се считат за предшественици на концепциите за емоционална интелигентност. Също така е автор и на много стихотворения и разкази.

Първата трансплантация на Цирм

Трансплантацията на човешка роговица (кератопластика) е била опитвана с малък или никакъв успех през XIX век, използвайки както роговица от животински донор, така и човешка присадена тъкан. Донорската тъкан, независимо дали е животинска или човешка, може да бъде трансплантирана или като диск от роговица с пълна дебелина, или като частична дебелина (слоеве или ламели) роговица, прикрепена към окото гостоприемник. Към края на 1880 г. ламеларните присадки се считат за по-добри за успех от присаждането на роговица с пълна дебелина, което неизменно се проваля няколко дни след операцията.

_{Паметна плоча, поставена на сградата на очната клиника на Университетската болница в Оломоуц, в чест на 100-годишнината от успешната операция. Текстът, гравиран на плочата, гласи: Д-р Едуард Конрад Цирм извършва първата трансплантация на роговица в света на 7 декември 1905 г. в тази сграда. [Тази плака] е направена през 2005 г. (Credit: Michal Maňas, Public domain, via Wikimedia Commons)}

През 1905 г. Цирм се среща с пациент на име Алоис Глогар, 45-годишен селскостопански работник от Оломоуц, чиито роговица и в двете очи са станали бяло-сиви и непрозрачни година по-рано, докато е работил с гасителна вар. Приблизително по същото време, когато преглежда Глогар, 11-годишно момче на име Карл Брауер е доведено в клиниката на Цирм с проникващо нараняване на двете очи и чужди тела от железен метал, необратимо заседнали в очите му. Когато опитите за спасяване на очите на Брауер са неуспешни, Цирм, с разрешението на бащата на момчето, ги енуклеира и запазва роговицата за трансплантация в окото на Глогар. Въпреки че усложненията засягат едното око, другото остава чисто, което позволява на Алоис да се върне на работа.

Операцията и последващите лечебни процеси са трудни по това време, защото без микроскоп и микрохирургични инструменти е невъзможно да се зашие донорската роговица към тъканта на гостоприемника. Следователно Цирм успешно зашива конюнктивалната тъкан върху прехода между присадката и гостоприемника. Дори след като присадката заздравява, лещата не е била помътняла. След няколко часа пациентът е можел да вижда отново и е запазил зрението си до края на живота си.

През годините си в Оломоуц от 1894 до 1928 г. Цирм, с малък екип от асистенти, извършва 7866 операции на катаракта и множество други трансплантации на роговица (кератопластики).

Едурад Цирм умира на 5 март 1944 г. в град Оломоуц, Протекторат Бохемия и Моравия. Погребан е в гробището „Свети Петър“ в австрийския град Грац.