News

Съзвездието, както подсказва името му, може да се види в небето на Южното полукълбо. От тази част на Земята е добре видим и Млечния път, а съзвездието Южен кръст се намира точно в средата на тази ярка, звездна лента. Може да бъде разпознато по кръстообразната форма, образувана от четирите му най-ярки звезди.

Съзвездието е играло важна роля за хората още от дълбока древност. В Океания Южният кръст присъства в различни легенди. На островите между Австралия и Папуа Нова Гвинея неговите звезди са били виждани като тризъбец; важен инструмент в култура, доминирана от риболова. В Бразилия съзвездието е било възприемано като лъч.

Сред маорите в Нова Зеландия Южният кръст се нарича „Мелипал“ и са го виждали като котвата на лодката на воина Тама Ререти. Според тяхната легенда, когато хората съвсем наскоро са дошли да живеят на Земята в небето нямало звезди и през нощта било непрогледно тъмно. В тъмната нощ се появявали Танивха, могъщи и опасни природни духове и пазители на света, които поглъщали всички, които се осмелили да излязат навън.

Тама Ререти живеел на брега на голямо езеро и тъй като храната на семейството му свършила, той отишъл да лови риба. След успешен улов, той искал да се върне, но внезапно вятърът утихнал. Тама Ререти започнал да чака и заспал. Междувременно лодката му се носела към северния край на езерото, далеч от селото му. Когато се събудил, осъзнал, че няма да се прибере преди падането на нощта.

Тама Ререти не се страхувал от Танивха, но все пак искал да се прибере. Първо обаче решил да си приготви нещо за ядене. Сготвил рибата си на огъня и забелязал, че камъните в огнището му започват да светят в настъпващата нощ. Това му дало идея: Вместо да плува през езерото, на чието дъно живеели Танивха, той насочил лодката си към небето. Там хвърлил светещите камъни от огнището. Когато най-накрая се прибрал у дома, небето било покрито с точки светлина.

На следващия ден го посетил Рангинуи, богът на небето. Рангинуи изобщо не се ядосал на това, което Тама Ререти бил направил и дори се радвал на многото нови светлини. Сега хората най-накрая можели да се разхождат през нощта, без да се страхуват от тъмнината. И за да напомня на всички как звездите са се появили на небето, Рангинуи помолил воина да остави лодката си завинаги окачена на небето.

_{Съзвездието Южен кръст, гледано от остров Хаваи. (Credit: Ivtorov, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

В Древна Гърция също са били запознати със звездите на съзвездието Южен кръст. Преди няколко хиляди години земната ос е била наклонена в различна посока, отколкото е днес, и Южният кръст е бил видим от Централна и Северна Европа. Въпреки това, той не е попаднал в списъка с 48-те класически съзвездия, съставени в древността. Звездите просто са били причислени към съзвездието Кентавър.

През XVI век, когато европейците започват да изследват и завладяват южните океани, съзвездието привлича вниманието им и към края на 16-ти век се появява на първите звездни карти. То е особено полезно съзвездие, защото може да се използва за определяне на посоката към Южния полюс. Точно както Голямата мечка може да се използва за намиране на север в Северното полукълбо, Южният кръст може да се използва за тази цел в Южното полукълбо. За да направите това, просто трябва да удължите по-дългата ос на кръста приблизително 4 пъти и половина.

Звездите, които образуват Южния кръст, не са особено забележителни от астрономическа гледна точка. Най-ярката звезда Акрукс е отдалечена на 321 светлинни години от Земята и всъщност е съставена от три звезди. Ние обаче виждаме само най-ярката от трите, която свети невероятно ярко и е трудно да бъде пропусната. Втората по яркост звезда е Бекрукс, син гигант на 353 светлинни години разстояние. Гакрукс, третата по яркост звезда, е само на 88 светлинни години разстояние и е една от най-близките до нас червени гиганти. Декрукс, четвъртата по яркост звезда, е на 345 светлинни години разстояние от Земята.

Откъде идват имената Акрукс, Бекрукс, Гакрукс и Декрукс?

Много от ярките звезди в северното небе имат собствени имена. Сириус, Поларис, Бетелгейзе, Вега и т.н. Това са имената, които гърци, римляни и араби са дали с течение на времето и които все още използваме днес. Имената на звездите в южното небе са дадени от хора в Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка, Африка, но това не е било взето в предвид, когато са създавани звездните каталози.

През 1603 г. немският астроном Йохан Байер въвежда широко използвана система: звездите се кръщават на съзвездието, в което се намират, и се подреждат според яркостта им. Най-ярката звезда получава гръцката буква „Алфа“, последвана от латинското име на съзвездието. „Алфа Кентавър“, например е най-ярката звезда в съзвездието Кентавър. Или „Бета Близнаци“ е втората по яркост звезда в съзвездието Близнаци.

Южният кръст има латинското име „Crux“, а звездите в каталога на Байер се наричат Алфа Круцис, Бета Круцис, Гама Круцис и т.н.. Тези имена просто са съкратени до Акрукс, Бекрукс, Гакрукс и Декрукс. От 2016 г. насам това дори са официално признатите имена на звездите от Международния астрономически съюз.

Все пак петата звезда от съзвездието Южен кръст е запазила името си „Гинан“. Това е дума, използвана от народа Вардаман в Северна Австралия. В техните легенди Гинан е торба пълна с песни и истории, от която е произлязъл светът.

_{Съзвездието Южен кръст се появява на редица знамена и емблеми. Горен ред: знаме на Австралия, знаме на Нова Зеландия, знаме на Меркосур, знаме на Самоа, знаме на Бразилия. Долен ред: знаме на Виктория, знаме на Еврика, емблема на Американска дивизия (САЩ), 1-ва дивизия на морската пехота (САЩ), знаме на Папуа Нова Гвинея (Credit: See page for author, CC BY-SA 3.0 , via Wikimedia Commons)}

Южният кръст е прекрасен пример за влиянието, което звездите винаги са имали върху нас. Целият свят е пълен с истории за тези звезди. Днес откриваме Южния кръст на знамената на Бразилия, Австралия, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея и Самоа. Много щати в тези страни го изобразяват и на своите регионални знамена.

Кръстът се споменава в песните на Самоа, Бразилия и Австралия, както и в популярната музика, и в литературата. Присъства в логото на Европейската южна обсерватория, върху австралийски монети и логото на Меркосур - международна икономическа организация, подобна на Европейския съюз.