Смята се, че сънят се е появил първо при морски създания като тези и по-доброто разбиране на специфичните му модели най-накрая ще обясни защо съществува.

„Забавно е: точно както при хората, медузите прекарват около една трета от живота си в сън“, отбелязва професор Лиор Апелбаум от университета Бар-Илан в Израел.

При животните с мозък, например бозайниците, сънят е от решаващо значение за процеси като организация на паметта и изчистване на мозъка от метаболитни отпадъци. Но не беше ясно защо сънят се е появил при медузите, които принадлежат към група безмозъчни животни, наречени книдарии (коелентерати). Смята се, че те са първите, които са развили неврони, организирани в относително проста мрежа в цялото тяло.

С помощта на камери, Апелбаум и колегите му наблюдавали медузи Cassiopea Andromeda в аквариуми в продължение на 24 часа. Те били осветени през половината от времето, за да се симулира дневна светлина. Учените публикували резултатите си в Nature Communications.

Те открили, че през деня индивидите от C. andromeda пулсират средно 37 пъти в минута и реагират бързо на внезапна ярка светлина или храна, което показва будност. През нощта обаче те пулсират по-рядко и реагират по-бавно на светлина или храна, което показва сън. Според Апелбаум, тези тези пулсации вероятно помагат на животните да се хранят и да разпределят кислород в тялото.

Като цяло медузите спят около осем часа, предимно през нощта, с кратка следобедна дрямка от приблизително един до два часа. Предишни проучвания са показали, че C. andromeda спи през нощта, но точният модел на сън остава неясен, казва ученият.

В друг експеримент, където изследователите нарушавали съня на медузите, като насочвали струи вода към тях, животните спали повече на следващия ден.

„Това е като нас: ако не спим достатъчно през нощта, спим през деня, защото сме уморени“, обяснява Апелбаум.

Учените са стигнали до заключението, че сънят спомага на C. andromeda да намалява натрупваните увреждания в нейното ДНК. В противен случай, уврежданията биха могли да доведат до деградация и дисфункция на невроните, обяснява професорът. Те са тествали тази хипотеза, като са увеличили увреждането на ДНК с ултравиолетова светлина – и медузите наистина са започнали да спят повече.

Необходими са допълнителни изследвания, за да се определи дали същото се случва и при други видове медузи или дори бозайници, но учените са получили подобни резултати, когато са повторили експериментите с морската анемона Nematostella vectensis – първото доказателство, че и те спят.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |