News

Моделът е митологичната фигура на джудже, елф или гном. Най-типичната фигурка на градинско джудже има червена шапка, брада и често лула. Размерът варира между 30 и 60 см. Градинските джуджета са възникнали като декорация в градините на богати европейци, но по-късно са се разпространили във всички социални класи. Те често са описвани като типична проява на кич. Обикновено са изработени от изпечена теракотена глина. По-модерните джуджета са изработени от смоли и подобни материали.

Някои експерти виждат прототипа на градинските джуджета още в древен Рим, където в градините са били поставяни малки каменни статуи на бога на плодородието Приап, тъй като той е бил и защитник на кошерите, стадата и лозята. През Ренесанса в градините на най-богатите хора започват да се поставят гротескни, ярко оцветени, високи около метър статуетки, някои от които са вдъхновени от гноми от популярната по това време магическа и алхимична литература (първото описание на гнома често се приписва на швейцарския алхимик, астролог и лекар Парацелз). Матиас Бернард Браун, австрийски бароков скулптор и резбар, създава статуи на 40 джуджета за граф Франтишек Антонин Шпорк, чешки аристократ, държавник и меценат от немски произход, които в момента са изложени в градината на замъка в град Нове Место над Метуйи.

_{Градински джуджета в град Щеховице, Чехия (Credit: ŠJů, Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Към края на XVIII век, фигурки, подобни на джуджета, изработени от дърво или порцелан, се превръщат в популярни декорации за дома в някои части на Европа. Районът около град Бриенц, Швейцария, е особено известен с производството на тези дървени джуджета. В Германия тези фигурки се свързват с вече съществуващи народни приказки за демони, които помагат в мините.

Саксонската компания на Хайнрих Адолф Бер започва да продава малки керамични фигурки на джуджета през 1841 г., поради което на тази компания често се приписва изобретяването на градинския гном. Джуджетата, изработвани от тази компания се разпространяват из цяла Германия през 40-те години на XIX век и дават начало на модна вълна, която се разпространява и във Франция и Великобритания. Компанията на Бер има значителна връзка с Чехия, тъй като Бер скоро кани бъдещия си зет, австрийския и чешки бизнесмен Йохан Мареш от чешкия град Усти над Лабем да се присъедини към бизнеса му и именно в този град те преместват новосъвместния си керамичен бизнес, който по-късно е поет от сина му Фердинанд Мареш. Тази компания също започва да произвежда градински джуджета рано (вероятно от 1874 г.) и несъмнено е първото фабрично производство на градински джуджета в Чехия (поради сложната история на компанията, Усти над Лабем понякога, вероятно неточно, се нарича мястото, откъдето произхожда градинският гном). Джуджетата на Мареш обикновено са били облечени в стила на миньорите от Рудните планини. Те са се превърнали в много редки колекционерски предмети, като едно от тях дори се е появило на корицата на албума на Джордж Харисън All Things Must Pass (1970).

_{Градински джудета в град Ескифьордур, Исландия (Credit: Jordiventura96, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

От около 1860 г. град Грефенрода в Тюрингия, известен със своята керамика, се смята за център на производството на градински джуджета. Във Великобритания джуджетата са широко популяризирани около 1910 г. от учения Франк Крисп, собственик на втората по големина колекция от градински джуджета във Великобритания, когато той отваря имението си Фрайър Парк, намиращо се в град Хенли он Темз, за обществеността. Репутацията на градинските джуджета в англосаксонския свят намалява след Първата световна война, тъй като те започват да се възприемат като символ на немската култура. Те обаче отново стават популярни след излизането на анимационния филм на Дисни „Снежанка и седемте джуджета“ през 1937 г. След това модата започва да се разпространява сред по-нисшите класи. Сред най-важните британски производители на керамични джуджета по това време е Том Мейджър-Бол, баща на британския министър-председател Джон Мейджър (заемал този пост от от 1990 до 1997 г.).

_{Скулптурите на джуджетата на Браун в град Нове Место над Метуйи, Чехия (Credit: Sokoljan, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Възраждане на популярността се наблюдава през 70-те години на миналия век, когато започват да се разпространяват и по-хумористични фигурки на такива джуджета. През 1996 г. във Франция е основан„Фронт за освобождение на градинските джуджета“, който започва противоречивата практика да се крадат фигурки на джуджета от градини и да се преместват в откритата провинция. Тази организация обявява и 21 юни за Международен ден на джуджетата през 2002 г. Към 2008 г. в Германия е имало около 25 милиона градински джуджета. Усти над Лабем особено възприема традицията на фабриката „Мареш“ през 2004 г., която обявява за Година на джуджето. Тогавашният чешки президент Вацлав Клаус получава копие на един от гномите на Мареш по време на посещението си в регионалната столица. По това време е изработена и четириметрова статуя на джудже, която в крайна сметка е поставена в зоологическата градина в Усти над Лабем.