Празник, отбелязващ началото на новата година, като в различните култури и съответни календари нейното началото и нейните празненства се определят по различен начин.
Исторически най-старите празненства са документирани във Вавилон около 2000 г. пр.н.е. В Египет годината е започвала с разливането на Нил заедно с изгряващата звезда Сириус. Римският календар е реформиран и началото на годината е въведено от император Юлий Цезар. В средновековна Европа обаче празненствата са забранени като езически, а празненствата на 1 януари са премахнати през 567 г. от Съвета в Турс, Франция.
Според най-широко използвания григориански календар, той се пада на 1 януари. В нощта от 31 декември срещу 1 януари светът празнува края на годината и началото на нова – новогодишни тържества. Преди Нова година отделни хора, семейства и фирми си изпращат взаимно новогодишни поздравителни картички с хубава или забавна снимка и пожелания за здраве и щастие през предстоящата година. Нова година се чества като официален празник в много страни по света.
Според други календари началото на новата година се пада на различни дни: в юлианския календар, използван от Православната църква, Нова година, 1 януари, се пада на 14 януари от григорианския календар.
Първоначално началото на годишния цикъл се е извеждало от равноденствието или слънцестоенето, точно както началото на деня се определя по различен начин (зора, обяд, залез, полунощ).
Атол Каролайн, Кирибати (Credit: Angela K. Kepler, Public domain, via Wikimedia Commons)
Григорианската Нова година (и всички останали дни) идва първо на Земята на необитаемия атол Каролайн, най-източният остров на държавата Кирибати в централната част на Тихия океан.