News

Известна e като илюзията на Крейк-О'Брайън-Корсуит или илюзията на Крейк-Корсуит. Шотландският психолог и философ Кенет Крейк и американският математик и физик Вивиан О'Брайън са правили по-ранни наблюдения в подобен дух.

Първоначалната версия на илюзията включва бързо въртящ се черно-бял диск, боядисан по начин, който създава градиентен ефект при движение.

Еквивалентна статична версия на илюзията е съставена от сив правоъгълник, където лявата половина избледнява до по-светъл нюанс, когато се приближава до вертикална централна линия, а дясната половина избледнява до по-тъмно сиво, приближавайки се до същата линия. В резултат на това цялата лява половина на правоъгълника изглежда по-светла от дясната половина, но всъщност яркостта на двете области е абсолютно еднаква. Това може да се види чрез закриване на централната област.

_{Същото изображение като по-горе, но средата е скрита: лявата и дясната част на изображението изглеждат с еднаква яркост. (Credit: Lord Belbury, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Това явление е подобно на явлението, наричано едновременен контраст и ленти на Мах, но се различава от него по два важни аспекта:

- В лентите на Мах ефектът се наблюдава само в области, близки до градиента на интензитета. В илюзията на Крейк-О'Брайън-Корнсуит, много малка област (централният „ръб") влияе върху възприятието на цели големи области, части от които са отдалечени от ръба.

- В илюзията на Корнсуит, областта, съседна на светлата част на ръба, изглежда по-светла, а областта, съседна на тъмната част на ръба, изглежда по-тъмна, точно обратното на обичайните контрастни ефекти.

_{Действителното разпределение на яркостта в картината и типичното възприятие за яркост. (Credit: Lord Belbury, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Подобна версия на ефекта може да се види в статията на американските невролози Дейл Първес, Бо Лото и индийския невролог Сърейт Нънди, където е представен в квазиреалистично изображение на твърди, осветени обекти. Тези автори дават обяснение на тази и други илюзии, при които зрителната система и мозъкът са позиционирани да генерират възприятия на емпирична основа, която е много подобна на рефлекс. По техни думи, „... [възприятието] не съответства на характеристиките на ретиналния стимул или свойствата на подлежащите обекти, а на това, което същите или подобни стимули обикновено са означавали в миналото.“