Това е покритосеменно растение, което произхожда от района около Средиземно море, където расте в диво състояние. Култивира се в продължение на 2000 години. В Централна Европа се отглежда в оранжерии или на цветни лехи като двугодишно, цъфтящо от май до септември. Следователно, в най-топлия период на годината. Изисква добре слънчево място и защита от паразити, като например ръжда по карамфила. Достига височина от 30–80 сантиметра, има сиво-зелено стъбло и листа, съцветието е сенник (подобно на гроздовидна треска, в което цветовете с дълги дръжки растат радиално от една точка в края на силно скъсено вретено). Първоначалният му естествен цвят е с розови или лилави оттенъци, като от още в древността са селектирани едроцветни сортове, характеризиращи се с пъстри цветове (бял, жълт, червен, зеленикав, често с пъстрота, понякога с помощта на генетична манипулация и синьо) и отличителен аромат, напомнящ на подправката карамфил (Syzygium aromaticum).

Карамфилите имат дълги зелени стъбла. Цветовете им са различни – жълти, червени, бели, оранжеви. Ако се отглежда както трябва, карамфилът живее близо 3 месеца. Обича светлината, топлината и водата.

Древногръцкият философ Теофраст извежда гръцкото име на карамфила, Dianthos, от израза „цветето на Зевс“ („божественото цвете“). Названието му произхожда от гръцките думи Δία (Día) – Зевс и άνθος (ánthos) – цвете. Шведският ботаник Карл Линей е запазил това име и оттогава карамфилът е известен като Dianthus.

Въпреки ча първоначално името „карамфил“ е използвано само за вида Dianthus caryophyllus, то често се употребява за други видове Dianthus, особено за градински хибриди между D. caryophyllus и други видове от рода.

_{Карамфил Nelson Pink, BBC Gardeners World, 2017 (Credit: Andy Mabbett, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Карамфилът през вековете

Карамфилът бил любимото цвете на френския маршал Луи II дьо Бурбон (принц дьо Конде). Благодарение интригите на кардинал Мазарини той е арестуван и хвърлен в затвора. Там, под прозореца му растяли карамфили. Последвалата амнистия сложила крайна затворничеството на принца. От тогава червеният карамфил става емблема на привържениците на Конде и Бурбоните.

По време на Френската революция през 1793 г. невинните жертви на терора, които отивали на ешафода, се украсявали с червен карамфил и по този начин показвали, че умират за своя крал.

Когато френските жени изпращали мъжете си на война, те им поднасяли букети от червени карамфили, изразявайки по този начин желанието си любимите им да се завърнат невредими. Войниците вярвали в чудотворната сила на цветето и го носили като талисман.

Подобен обичай е същестувал и сред италианците. Карамфилът е считан за защитен амулет и в Испания, но там е имало и друго интересно приложение на цветето. Испанки тайно и безмълвно са се уговаряли с възлюбените си да се срещнат, украсявайки деколтетата на роклите си с карамфили, обагрени в различни цветове.

В Белгия карамфилът е бил смятан за цветето на бедните или простолюдието, а така също и за символ на домашното огнище.

В Англия и Германия дълго време са смятали карамфила за символ на любовта и чистотата, за което разказват народните легенди, а също и произведенията на английския поет Шекспир. За немския поет Гьоте цветето е било олицетворение на приятелството и устойчивостта.

Карамфилът е бил обект и на художествени произведения, като например „Мадона с карамфил“ на Леонардо да Винчи.

В културата на Новото време карамфилът се е разглеждал като „цветето на огъня“ и/или „цветето на борбата”.

Свалянето на авторитарния режим в Португалия през 1974 г. е известно като Революцията на карамфилите, тъй като цветето е било символ на бунтовниците.

Червеният карамфил е и национален символ на Словения.

Карамфилите се носят като украшение за бутониерата, традиционно свързвано с честванията на Деня на труда или Деня на майката.

Клатовските карамфили

най-цветните и разнообразни карамфили в света

Един от символите на град Клатови, днес намиращ се в Пилзенския край на Чешката република, са клатовските карамфили. За разлика от американските карамфили, те са устойчиви на замръзване многогодишни растения с аромат на канела и карамфил, т.е. пикантен аромат, които понасят добре сушата и ако не вали, цветовете им издържат наистина дълго време. Те също така издържат дълго време, отрязани във ваза. Друга особеност на клатовските карамфили са гладките ръбове на венчелистчетата, докато другите карамфили имат назъбени ръбове. Също така се отличават с разнообразие от цветове и шарки в цветовете. Нежният им аромат също е интересен. Днес клатовските карамфили са представени от почти всички цветове, които съществуват в природата, с изключение на синьо, зелено и черно. Могат да се намерят например в Словакия, Украйна, остров Фуджи, Германия, Холандия и др.

1813 година ще остане завинаги в историята на града, когато ротмистър барон Франтишек Волшански пристига в Клатови, където се установява за постоянно след Наполеоновите войни и донася семената на Dianthus caryophyllus, които „посява и започва да обработва". Произходът на клатовския карамфил все още не е напълно изяснен. Твърди се, че са донесен в Клатови от френския град Нанси. В статия в списание, изтъкнатият градинар Антонин Бришко казва, че семената на карамфилите са донесени в Клатови от ротмистър Волшански, когато се е завърнал в града сред битката при Лайпциг през 1813 г. Той започва да отглежда и развъжда карамфили в годината на завръщането си. Според източници обаче, някой си Йозеф Волшански е прекратил активната си военна служба през 1812 г. А барон Волшански не е посочен сред благородническите родове. Въпреки това човек с такова име е първият, който отглежда карамфили от дребноцветния френски сорт в Клатови. Не се знае нищо повече за него.

Волшански първоначално отглеждал френски карамфили просто като хоби, едва по-късно започнал да използва цветята и техния чар с търговска цел, опитвайки се да отглежда по-красиви сортове карамфили. Той разпространил любовта и разбирането си към тях, така че жителите на Клатови надминали себе си в по-нататъшното им отглеждане, състезавайки се помежду си в отглеждането на нови и по-съвършени видове. Така произходът на отглеждането на това благородно цвете не бил в ръцете на професионални градинари, а на самите любители – миряни, които посвещавали цялото си свободно време на карамфилите с изключително старание. Растението постепенно привлича някои от съседите си, след което в развъдната надпревара постепенно се включват коневодът Ян Пирнер, мелничарят Йозеф Форманек и собственикът на градината в спа центъра край Клатовка Матей Странски. Основната заслуга за раждането на славата на клатовските карамфили обаче е на кръчмаря кръчмаря и помолог Михаел Булман, който заедно с Ян Пирнер се занимава с изкуствено опрашване и селекция на растенията. През 1831 г. Булман изпраща първите растения в Италия, Германия, Швеция и Англия.

_{Градински карамфил Old Velvet (Hong Kong), 2004 (Credit: 阿橋 HQ, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons)}

Така се ражда издръжлив и устойчив на мраз сорт клатовски карамфил със здраво стъбло, високо от 50 до 60 см, с жълъдовидна, неразпукваща се чашка, с цели, неназъбени ръбове на венчелистчетата и с правилна структура на цветовете с диаметър от 7 до 8 см. Друга особена характеристика са гладките ръбове на венчелистчетата, докато при другите карамфили те са назъбени. А разнообразието от цветове и шарки в цветовете! Никой друг карамфил не изпъква с такава цветова гама.

Клатовските карамфили са били собственост и на други известни жители на града, като Йозеф Форманек и Матей Странски, собственикът на градината в Клатови, която била една от първите декоративни градини в града, когато все още не е имало обществени градини.

Местните градинари Матей Шпора, Антонин Сиха, Франтишек Целерин, Йозеф Валтер и Войтех Свобода донасят слава на клатовските карамфили на световни градинарски изложения във Виена (1892), Брюксел (1893), Антверпен (1894), Амстердам (1895), но също и в Лион, Хамбург и др. По време на Първата световна война градинарят Матей Пинтирж защитава клатовските карамфили, а по-късно проф. д-р Франтишек Швец е отговорен за по-нататъшното им разпространение. Този учен написва историята на отглеждането на клатовските карамфили. А славата на клатовския феномен достигна кулминацията си с национална изложба в Клатови през 1931 г.

Със сигурност си заслужава да бъде споменат професор Чехура, бивш преподавател в местното училище, със сигурност си заслужава да бъде споменат. Той премахва подредбата на карамфилите по немски модел и определя 6 основни групи и техните подгрупи. Ето защо днес клатовските карамфили се класифицират като едноцветни, раирани (Pikoty), раирани с един цвят (Doublety), раирани с няколко цвята (Bizardy), засенчени от ръба до чашката (Flamanty) и засенчени от центъра до ръба и до чашката (Fameusy).

Благодарение на ентусиазма на няколко производители, клатовските карамфили оцеляват след окупацията и Втората световна война. След войната обновената градинарска асоциация събира производителите в кръг от клатовски производители на карамфили, които започват да организират местни изложби. Изложението в Карлови Вари през 1957 г. става много важно за клатовските карамфили. Именно тази изложба увеличава интереса към карамфилите. В резултат на това кръгът на производителите също се разширява, а отглеждането се съсредоточава върху подготовката на най-голямата изложба на клатовски карамфили, която се провежда през 1960 г. в Клатови, в годината на седемстотната годишнина от основаването на града.

_{Карамфили в Атина, Гърция, 2023 (Credit: George E. Koronaios, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons)}

След изложбата, производителите получават от националния комитет на града изложбена градина на улица „Хосташова“, където и до днес се провеждат изложби на клатовски карамфили около средата на юли (или от началото до средата на юли), посещавани то хора от цяла Чехия и чужбина. Тук може да се намерят местни карамфили в цветни лехи и в саксии.

Асоциацията на производителите на карамфили в Клатови е успяла да отгледа 67 нови вида от всички цветове, с изключение на синьо и зелено, през цялото си съществуване (от 1954 г. насам).

Известните сортове клатовски карамфили сега се отглеждат от членове на специализираната базова организация на Чешката градинарска асоциация „Клатовски карамфил“. Ето някои от културите, с които жителите на Клатови се гордеят:

Д-р Karel Hostaš е името на клатовски адвокат и историк, но и на карамфил. Производителите класифицират този сорт като Flamant, при който цветът на венчелистчетата избледнява към чашката. Сортът Perla Klatovy, от друга страна, принадлежи към групата Pikot, или ивичестите Клатови карамфили, докато Еrektus принадлежи към Дoublety, или едноцветни ивичести клатовски карамфили. Harmonie е раиран клатовски карамфил, Miss Karneval е многоцветен раиран карамфил, а Мilenium също е раиран карамфил. Други сортове се наричат например František Palacký, Ema Destinová, но също Naděje, Červánek, Krasná Moravanka, Růženka или Karmen и накрая Klatovy. Карамфилът на име Vojtěch Chanovský, отглеждан от местния производител на карамфили, словакът Петер Пошефка, е един от двата вида в света, които могат да променят цвета си по време на цъфтежа си – когато цъфти, е светло розово-лилав, а когато увехне, е тъмнолилав до черен.

Легенда за появата на карамфила

Веднъж богинята Диана (Артемида), връщайки се изключително раздразнена след неуспешен лов, срещнала по пътя си красив пастир, който свирел на флейтата си весела мелодия. Изпадайки в гняв, тя упрекнала пастира, че той е подплашил дивеча с музиката си и разярена го заплашила, че ще го убие. Бедният младеж започнал да се оправдава, да се кълне, че не е виновен и умолявал богинята за пощада. Но Диана била толкова ядосана, че не можела да разсъждава трезво. Нахвърлила се върху младежа и извадила очите му. В този грозен момент тя дошла на себе си и осъзнала пълния ужас на злодеянието. Тогава, за да увековечи тези очи, тя ги посяла в земята и тутакси от мястото поникнали два красиви червени карамфила, напомнящи с цвета си за пролятата кръв.

Легенда за лечебните свойства

Първата поява на цветето в Европа се отнася към времената на френския крал Св. Луи IX през 1270 г. То е донесено след последния кръстоносен поход, когато френските войски дълго са обсаждали Тунис. Сред кръстоносците се разразила ужасна чума. Хората умирали поголовно и всички усилия на лекарите да им помогнат отивали напразно. Кралят бил убеден, че в природата трябва да съществува „противоотрова” за тази коварна болест. Той имал завидни познания за билките и лечебните растения, и решил, че в страна, в която хората често страдат от тежкото заболяване, по всяка вероятност има и лекуващо я растение. Вниманието му било привлечено от непознато, прелестно цвете. Неговата красива окраска и специфичният му аромат, накарали Луи IX да предположи, че именно това е растението, което му трябва. Той заповядал на подчинените си да наберат колкото се може повече карамфили, да направят от тях отвара и да лекуват с нея заболелите. Напитката имала небивал ефект и много скоро епидемията била потушена. За съжаление обаче тя не помогнала на краля, когато чумата поразила и самия него, и Луи IX издъхнал в тежки мъки.