Асистенцията е подаване, което получателят използва директно, за да отбележи гол. В някои статистики и други действия се броят за асистенции; например, ако гол е отбелязан от дузпа или пряк свободен удар, фаулираният играч се счита за автор на асистенция. Асистенцията може да бъде осигурена чрез подаване, центриране, удар с глава или дори чрез изпълнение на тъч. Ако топката попадне при голмайстора от противников играч или ако голът е отбелязан директно от удар от вратата или ъглов удар, на никой играч не се зачита асистенция.

Статистиката за асистенциите, направени от играчи, може да се води официално от организаторите на състезание или неофициално, например от журналисти или организатори на състезания по фентъзи футбол (игра, в която участниците сформират въображаем отбор от реални футболисти и печелят точки въз основа на действителните статистически резултати на тези играчи или на техния възприеман принос на терена). Регистрирането на асистенциите не е част от официалните правила на играта и критериите за присъждане на асистенция могат да варират. Регистрация на асистенциите на практика изобщо не се е водила до края на XX век, въпреки че докладите за мачове обикновено описват играч като „отбелязал“ един или повече голове. От 90-те години на миналия век някои лиги водят официална регистрация на асистенциите и базират присъждането на награди въз основа на тях.

Отделните статистики за играчите „голове (отбелязани)“ и „асистенции“ могат да бъдат обобщени в статистика, наречена „приноси (от гол)“ или „участия (от гол)“ (аналогично на това, което се нарича точка в хокея на лед).

Критерии

Най-често асистенцията се зачита на играч за подаване или центриране на топката към голмайстора. Може да бъде присъдена и на играч, чийто удар се отбие (от защитник, вратар или греда) към съотборник, който отбелязва гол. Някои системи за регистриране могат да запишат асистенция на играч, който спечели дузпа или свободен удар, за да може друг играч да го реализира, или на атакуващ играч за принос към автогол. Голът може да бъде без асистенция или с една асистенция; някои системи позволяват две асистенции.

Критерии на Opta

Opta, британска компания за спортни анализи и официален доставчик на статистика за Висшата лига, определя асистенцията като „Последното докосване от съотборник, което води до гол от получателя на топката“. Opta изисква, ако асистенцията бъде отклонена от противников играч, тя да се счита за отишла до голмайстора, независимо от отклонението. Също според Opta, „в случай на автогол, гол от пряк свободен удар и гол от пряк корнер, асистенция няма да бъде присъдена. Същото правило важи и за дузпи, освен ако изпълнителят на дузпи не избере да подаде топката на друг играч, който да отбележи.“

Според Opta, асистенция не се присъжда в следните случаи:

- Голове, отбелязани директно от дузпи, директни свободни удари или корнери

- Автоголове

- Отклонени или отбити топки от противници, които са повлияли на подаването на топката до голмайстора.

- Топки, отбити от гредата.

Opta потвърждава, че това строго определение прави статистиката за асистенциите по-точна и справедлива при анализа на спортните постижения на играчите.

Световно първенство на ФИФА

Техническата изследователска група на ФИФА е отговорна за присъждането на точки за асистенции на Световното първенство по футбол на ФИФА. В доклада на Техническата изследователска група за Световното първенство през 1986 г. авторите за първи път изчисляват неофициална статистика за асистенции, разработвайки следните критерии:

1. Асистенция са присъжда на играча, който е дал последния пас към голмайстора.

2. Освен това предпоследният притежател на топката може да получи асистенция, при условие че действието му е от решаващо значение за гола.

3. След голове, отбелязани след рикошети, асистенция се присъжда на играчите, които са стреляли в целта.

4. След голове, отбелязани от дузпа или от директно реализиран пряк свободен удар, фаулираният играч получава точка.

5. В случай че голмайсторът сам си е осигурил вратата (дрибъл, самостоятелно бягане), не се присъждат асистенции.

6. Асистенции не се присъждат и ако голмайсторът се възползва от пропуснато подаване от противник.

Техническият доклад за Световното първенство през 1990 г. приема подобни критерии, но променя критерия за пряк свободен удар/дузпа:

Когато става въпрос за голове, вкарани от дузпи, играчът, който е фаулиран в наказателното поле, получава точка за асистенция (освен ако играчът, който е фаулиран, впоследствие сам не изпълни дузпата).

Planet World Cup е изчислила някои ретроспективни данни за асистенциите до Световното първенство през 1966 г., въпреки че данните от 1986 г. се различават от тези на ФИФА.

ФИФА започва официално да следи асистенциите в турнирите на Световното първенство от изданието през 1994 г. Това се дължи на популярността на подробната спортна статистика сред феновете. 1994 г. е и първото Световно първенство, на което асистенциите са използвани като решаващ фактор при определянето на наградата „Златна обувка“ за най-добър реализатор.

Във Франция правилата за отсъждане на асистенция са по-строги. Там – както в мъжкия, така и в женския футбол – не се зачита асистенция на последния съотборник на играча, ако противников играч е докоснал топката между тях. По подобен начин не се присъжда точка за асистенция на играч, който е фаулиран в наказателното поле или такъв, чието игрово действие принуждава противников състезател да отиграе топката с ръка и води до последваща дузпа.

В Украйна изчисляването на асистенциите има определени проблеми при определянето какво представлява „последното подаване“, довело до отбелязан гол. Различните институции имат свои собствени интерпретации на това. Някои специалисти смятат, че асистенцията трябва да е умишлено действие, което означава, че не включва ситуацията, когато топката произволно се отбива към нападател, отбелязващ гол.

В Обединеното кралство статистиката за асистенциите, предоставяна от състезанията по фентъзи футбол, може да се различава от действителните данни; някои единодушно приписват асистенция на съотборника, който последно е докоснал топката преди голмайстора, независимо от другите обстоятелства на играта.

Националната колежанска атлетическа асоциация (NCAA) установява правила за статистиката, включително асистенциите, в колежанския футбол в САЩ. Двама играчи могат да бъдат признати за асистенции, ако вторият не е трябвало да победи защитник, преди да подаде на голмайстора. Не се присъжда асистенция за спечелване на дузпа. Ако гол е отбелязан след спасяване, блок или отскок от рамката на вратата, първият стрелец получава асистенция.

_{Меси по време на срещата Аржентина – Боливия в първия мач от Копа Америка през 2011 г. (Credit: LGEPR, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

Футболистът с най-много асистенции

Аржентинският футболист Лионел Меси е с най-голям брой асистенции в историята на този спорт – 407, постигнати в 1137 мача. Той е рекордьор по асистенции както на клубно ниво (346), така в срещи на национални отбори (61).

Меси е плодовит голмайстор, известен със своите завършващи удари, позициониране, бързи реакции и способност да прави пробиви, преодолявайки противниковите защитници, като спринтира неудържимо, сменя изненадващо на посоката си на движение и изпълнява неразгадаеми финтове. Ненадминат дрибльор, в началото на кариерата си той е предимно щурмовак и стрелец, но по-късно започва да функционира и като плеймейкър, като благодарение на визията си, филигранните си тенически умения и широкия обхват на подаванията си, често създава голови положения от нищото. Изкусен майстор на свободните удари, Меси е един от най-резултатните изпълнители на този елемен от играта, също така често вкарва голове, като прехвърля виртуозно топката над вратаря. Въпреки че не е физически внушителен, Меси притежава значителна сила в горната част на тялото, което, съчетано с ниския му център на тежестта и баланс, му помага да издържа на физически предизвикателства. Късите му, но силни крака му позволяват осъществява резки изблици на ускорение, докато бързите му движения му дават възможност да поддържа контрол над топката с висока скорост. Освен с индивидуалните си качества, той е и завършен и трудолюбив отборен играч, известен с креативните си комбинации с различни свои съотборници.

Постоянните сравнения на Меси с португалския нападател Кристиано Роналдо имат основание само в количествено отношение, докато по качество на играта между тях не могат се правят никакви съпоставки – аржентинецът се намира на друго, по-високо ниво. Меси може да бъде сравняван само с бразилеца Пеле и своя сънародник Марадона – тримата са единствените гениални футболисти, състезавали се някога. При такава съпоставка предимството е несъмнено на негова страна, дори само поради това, че при оптимална форма той извършва игровите си действия на по-висока скорост, както спрямо Пеле, така и спрямо Марадона. И съвсем заслужено, през 2025 г. Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS) обявява Лионел Меси за най-добър играч на света за всички времена.