Поради тази причина Хачико (忠犬ハチ公) е получило прякора Чукен (忠犬, „Вярно куче“). Статуя, издигната в негова чест на гара Шибуя сега е добре познато място за срещи в Токио.

Хачико е родено на 10 ноември 1923 г. То e от породата акита ину. Историята му предизвиква също и нов интерес към тази порода, която по това време е била почти изчезнала.

През 1924 г. японецът Хидесабуро Уено, професор в катедрата по земеделие в Императорския университет в Токио (сега Токийски университет), получава мъжко кученце, родено известно време по-рано във ферма в Одате, префектура Акита, и го именува „Хачико“ (буквално „осми принц“; на японски „Хачи“ означава „8“, защото е осмото кученце в котилото, а сричката „ко“, свързана с името е нежно обръщение).

Всяка сутрин Хидесабуро Уено отива до гара Шибуя, за да хване крайградския влак до работа, а Хачико неизменно го придружава, докато всяка вечер кучето отива само до гарата и чака господаря си да се върне.

На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено умира на 53-годишна възраст, по време на университетска конференция, в резултат на вътремозъчен кръвоизлив. Въпреки това Хачико продължава да ходи на гара Шибуя всеки ден в продължение на почти десет години, за да чака завръщането му.

_{Дежурният на гара Шибуя храни Хачико, ок. 1933 г. (Credit: See page for author, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Лоялността на Хачико скоро става известна в цяла Япония благодарение на статия, написана от бивш ученик на професор Хидесабуро Уено, публикувана на 4 октомври 1932 г. в Асахи Шимбун, един от двата големи японски ежедневника, и озаглавена: „Трогателната история на едно старо куче: седем години то чака починалия си стопанин“.

Правени са опити да бъде осиновено, но то бяга и се връща в старата къща на Хидесабуро Уено или на гарата. Много редовни клиенти са му носели храна, докато е чакало на гарата.

Заради качествата си Хачико е получило прякора Чукен („вярно куче“). Родители и учители често го представяли като пример за лоялност и преданост.

На 8 март 1935 г. Хачико умира в алея, разположена близо до моста Инари на река Шибуя. Причината за смъртта на кучето е филариаза (заболяване, причинено от паразитни червеи) или рак на белия дроб и сърцето. В деня на неговата смърт е обявен ден на траур. То е било препарирано и запазено в Националния музей на природата и науката в Токио, докато другите му останки били погребани в гробището Аояма, до гроба на стопанина му.

_{Статуята на Хачико през 1954 г. (Credit: Tadahiko Hayashi, Public domain, via Wikimedia Commons)}

През април 1934 г. Първата бронзова статуя е издигната в чест на Хачико в Токио пред гара Шибуя, в квартал Шибуя. Самият Хачико присъства на откриването. Тази статуя обаче е претопена по време на Втората световна война, поради сериозен недостиг на метал.

Нова статуя е открита през август 1948 г. пред изхода на гара Шибуя, сега известен на всички като „Изход Хачико“.

През май 1989 г., след ремонтни и разширителни дейности на гарата, статуята, която преди беше обърната на север, сега е обърната на изток, за да съвпадне с посоката на изхода на гарата. Всяка година през април там се провежда церемония в чест на Хачико.

През 2004 г. друга бронзова статуя на Хачико е издигната на гара Ōdate в префектура Акита, родния град на кучето. Също така на тази гара се намира „Светилище Хачико на Японските железници“.

През 2015 г., за осемдесетата годишнина от смъртта на Хачико, в Токийския университет по земеделие и технологии е издигната друга статуя на него и неговия господар Хидесабуро Уено. Създадена от Цутому Уеда, тази статуя представлява събирането между господаря и неговото вярно куче, сякаш Хидесабуро Уено се е завърнал от учебния си ден през 1925 г.

_{Микробус „Хачико“, 2008 г. (Credit: Stéfan, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons)}

Микробус „Хачико“

През 2003 г. в района на Шибуя са създадени нови маршрути за микробуси („общински автобуси“), наречени „Общински автобуси Хачико“. Сега има четири различни маршрута.

Историята на Хачико е отразена в:

- романа „Хачико, кучето от Токио“ (2003), автор: Клод Хелфт, илюстрирации от Чен Дзян Хонг.

- „Хачико в страната на нощта“ (2017), автор: Лине Ларсон, фентъзи роман, вдъхновен от историята на Хачико и последвалото приключение в света на мъртвите от японската митология.

- романа „Кафка – Наследниците“ (2017), автор: Ксавие Амет. Писателят представя „високотехнологична версия на Хачико“ - компютър, който очаква починалия си собственик.

- филма „Хачико Моногатари“ (1987), реж. Сеижиро Kоямa;

- филма „Хачи: Историята на едно куче“ (2008), реж. Ласе Халстрьом, римейк на „Хачико Моногатари“, чието действие се развива в Съединените щати;

- филма „Хачико“ (2023), реж. Сю Анг, римейк на „Хачико Моногатари“, действието се развива в Китай (кучето във филма е на име Ба Тонг).