Тази гозба се приготвя от грах или леща, или други бобови растения, и булгур, запържен с лук в свинска мас или бекон и подправен с чесън, кимион и майорана. Може да се сервира като самостоятелно ястие, с кисело зеле или като гарнитура към наденица, гъска или печено месо. Блюдото води произхода си от южните райони на Бохемия, историческа област, днес част от Чешката република. Засищащо и ароматно, то е подходящо за консумация в студените дни.

Подобно е на ястието котешка сватба е друг старочешки специалитет, на име котешки щайриш (чеш. kočičí štajryš), водещ произхода си от югозападната част на Бохемия, по-точно от Пилзенския край. Това е класическо ястие, просто и евтино, но достатъчно хранително. Има малко по-различен състав и интересно име. Думата „щайриш“ е от немски и е термин за чешки народен танц. Самият термин произлиза от немската дума steirisch или štajeriš, което означава щирски, тъй като танцът първоначално произхожда от австрийската провинция Щирия. Смята се, че вероятно се е приготвяло за хранене след някакво танцово парти или друго тържество. Във всеки случай, чрез този танц стигаме до другото име за старочешко ястие – котешки танц. Така се е наричало ястието, първоначално наречено „котешка сватба“, когато грахът е бил заменен с леща. Приликата обаче свършва с името, тъй като в ястието котешки щайриш няма бобови растения. От другите специалитети, споменати по-горе, в него остават само булгур (най-добре е да се използват най-дребните зърна, наречени перлички, които се готвят бързо), а бобовите растения се заменят с картофи. Ястието е още по-вкусно в чиния с пържен лук, бекон или дори хрупкави пръжки, което го прави деликатес. Но ако желаете, разбира се, можете да го приготвите и в най-обикновен вегетариански вариант. Страхотният вкус се осигурява от майораната. Всичко това се допълва от кисело зеле, което е отличен източник на витамини в ястието. Въпреки че е било сравнително просто ястие, базирано на основните съставки, в миналото то се е приготвяло по по-празнични поводи.

„Котешката сватба“ (чеш. kočičí svatba) има и други имена – грах и булгур, булгур с боб, сварба (svarba, диалектна дума от чешкия етнорегион Ходско, означаваща „сватба“), брак, чешка сватба, котарак. Вариант на ястието, наричан шумайстр, (на чешки и словашки: šumajstr) се приготвя в чешкия регион Словацко (в областта Моравия), както и в региона Захорие, намиращ се в западната част на Словакия. И двете гозби са били традиционно свързвани с Велики четвъртък, тъй като на този ден са се приготвяли ястия от бобови растения и пролетни билки. Подобно на всички гореспоменати ястия е шоулет, специалитет от еврейската кухня.

„Котешката сватба“ е доказателство, че дори прости и евтини съставки могат да се използват за приготвяне на вкусна и здравословна храна. Било е сервирано самостоятелно, с кисело зеле, или по празнични поводи като гарнитура към печено месо, гъска или наденица. Вариант на „котешката сватба“ е „котешкият танц“, при който грахът се заменя с леща. Подобно овкусена смес от булгур и боб се нарича шумайстр в някои региони.

_{„Котешка сватба“ (Credit: Bedinek, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

„Котешкият танц“ (чеш. kočičí tanec) е засищащо и лесно за приготвяне ястие, което е много вкусно. Толкова вкусно, че е станала любимо блюдо на чехословашкия (чешки) писател Ярослав Хашек, разказал за „подвизите“ на безсмъртния си герой Йозеф Швейк в романа си „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ (1921). Мартин Хашек, който сега е управител на кръчмата U České koruny („При Чешката корона“) в град Липнице над Сазавоу, разположен във Височинския край на Чешката република, разкрива тази кулинарна страст на знаменития си прадядо.

Точно под замъка Липнице, на ъгъла на площада в Липнице, се намира ханът „При Чешката корона“. Ярослав Хашек и неговият приятел, художникът Ярослав Панушка, пристигат там през лятото на 1921 г. Това е по време, когато Хашек се завръща от Русия, където служи като военен комисар в Червената армия, и вече е написал първата част на „Швейк“. Но в Прага той бил зает с други неща освен с писане, затова приятелите му решават, че трябва да го изведат от столицата. „Ярослав Панушка имал собствена малка стая в хан в Липнице над Сазавоу, плюс вила. Един ден срещнал Ярослав Хашек на гарата и му казал: Хей, хайде да отидем да видим Липнице“, описва пристигането на Хашек в Липнице неговият правнук Мартин Хашек. Легендата разказва, че Хашек тръгва на път, обут с пантофи. Пристигането в Липнице е било изцяло в стила на писателя. Той и Панушка слизат от влака в град Светла над Сазавоу, на осем километра разстояние, и вървят пеша до Липнице. По пътя обаче посещават всички кръчми, на които се натъкват. Пристигат на местоназначението си в полунощ. И двамата отсядат в хан „При Чешката корона“, който Панушка е използвал за престоя си по това време. На сутринта, когато се събужда, Хашек, казва на приятеля си: „Нищо по-добро не можеше да ми се случи, най-накрая живея в кръчма”. Легендата за това негово „пътешествие“ е увековечена от плоча в кръчмата „У Чешка корона“. Преди да купи сравнително скъпа къща в града, той живее почти година в стая, намираща се над споменатата кръчма. И тогава започва да пише – работата по приключенията на безсмъртния Швейк не е завършила. Написва втората, третата и четвъртата част на романа там, в кръчмата. После се нанася в къщата си, където заживява с рускинята Александра Лвова, известна като Шура. С нея той сключва брак в Съветска Русия (непризнат в Чехословакия), без да е имал развод със съпругата си – чешката журналистка и писателка Ярмила Хашкова. Ярмила, от която Хашек има син, остава в Прага. През 1923 г., на 39 години, Хашек умира от сърдечна недостатъчност в Липнице над Сазавоу, където е погребан.

Стаята на Ярослав Хашек все още е в хана. Разбира се, тя е реновирана и е добавена баня, каквато не е имало там преди повече от сто години. На същото място има къща за гости и ресторант. Къщата за гости и ресторантът се управляват от потомци на писателя – внука му Рихард Хашек и правнука му Мартин Хашек, както и от тяхното семейство.

Според Мартин, световноизвестният писател почти винаги си е поръчвал „котешки танц“ за закуска. Ресторантьорът добавя, че прадядо му е пиел бира, докато е консумирал обилното ястие. В кръчмата се е варил и известният грог на писателя. „Това е брутално силна напитка, която съдържа коняк и бяло вино, смесени със захар“, казва правнукът и добавя, че самият Хашек е обичал да готви „котешки танц“. „Пържел лук в свинска мас, останалата част от варените картофи, слагал наденица или бекон и го смесвал с яйце“, разкрива рецептата Мартин Хашек.

_{Паметникът на Ярослав Хашек в къщата му в Липнице над Сазавоу. Отдясно до писателя е „седнал“ Швейк. (Credit: Jik jik, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Като основа за приготвянето на този специалитет се използват булгур, леща, добре изпечен бекон и ароматни билки. „Котешкият танц“ е съвсем обикновено ястие. Просто загрейте свинската мас в тиган, оставете ситно нарязания лук да се зачерви върху нея, добавете нарязания на кубчета бекон или сланина, оставете да се сготви хубаво, след което добавете пресна майорана и мащерка, оставете билките да ухаят ароматно, поръсете сол, черен пипер и накрая разбъркайте предварително сварените булгур и леща. Просто разбъркайте добре всичко и можете да го консумирте директно от тигана! Според Мартин Хашек, Ярослав Хашек е заменил булгура и лещата с варени картофи в тази основна рецепта.

Между другото, на много места е било обичайно „котешкият танц“ да се прехвърля в тава за печене и да се пече след готвене. Това е удобно, ако готвите за голямо семейство или за няколко дни предварително, защото печеният „котешки танц“ е чудесен и студен, придружен например с туршия.

Ако, от друга страна, искате да готвите само с булгур и търсите лесна рецепта, можете да опитате един вид съвременен „котешки танц“, който се нарича кроупото (kroupoto, от kroupа – булгур). Това е така, защото ястието е подобно на ризото, но не се приготвя от ориз, а от булгур. Процесът на приготвяне може да бъде абсолютно същият като при „котешкия“ танц, просто пропускате лещата или граха. Гозбата е чудесна и с кореноплодни зеленчуци. В този случай трябва да сварите булгура, а след това да оставите морковите, магданоза и целината да омекнат в отделен тиган в зехтин. Готовият булгур се смесва със зеленчуковата смес и всичко се посолява и овкусява с черен пипер. Най-хубавото от всички варианти на ястието е кремообразното кроупото с гъби. Накиснете булгура за 3 до 4 часа. След това загрейте маслото в дълбок тиган, добавете лука и го оставете да се глазира. Налейте бялото вино и добавете булгура. Гответе няколко минути, след което налейте бульона и оставете да къкри под капак за 30 до 40 минути. Междувременно пригответе гъбите в отделен тиган в масло, които можете просто да задушите с майорана и мащерка. Накрая смесете съдържанието на двата съда и поръсете обилно с настърган пармезан при сервиране.

Шумайстр (понякога и шумайзл) е ястие, което е типично за чешкия регион Словацко и региона Захори в Словакия. В Кобили, регион Словацко, шумайстр се приготвя с картофи. Името на ястието – шумайстр, може да се свърже с немската дума „schuhmeister“ – обущар. Този специалитет се състои се от варени булгур и варен боб. И двете съставки са добре смесени със свински пържоли, лук, запържен в свинска мас, и настърган чесън. Ястието се подправя със сол, черен пипер и майорана. Гулаш се сервира като гарнитура. В по-нова версия булгурът се заменя с ориз, който е по-лесно смилаем и се готви по-бързо.

Любопитно

Добре познато кратко чешко детско песничка, отнасяща се до факта, че грахът и булгурът са били често срещана и ежедневна храна, за разлика от сладките от бяло брашно, които са били част празнично меню и са се консумирали само веднъж седмично. Публикувано за пръв път е „Народни чешки песни и детски песнички“ (1864), събирателна книга на чешкия историк, картограф, поет, фолклорист и писател Карел Яромир Ербен. Текстът посочва разликата между скромна и празнична диета, а не че самите храни са били „глупави“.

Hrách a kroupy to je hloupý!
ty jsou u nás každej den:
ale dolky z bílý mouky
jsou jen jednou za tejden.

Грах и булгур – глупост е това!
ядем ги всеки ден:
но поничките от брашното бяло
седмично един път ние само.

Рецепта за „котешка сватба“

Неободими продукти:
300 г грах
200 г ечемичена грис
70 г свинска мас
1 средна глава лук
200 г бекон
1 чаена лъжичка смлян кимион
3 скилидки чесън
шепа майорана
сол

Накиснете граха във вода за една нощ. На следващия ден готвенето му отнема само 15 минути.

Начин на приготвяне:
1. Отцедете граха, който е накиснат предния ден, налейте прясна вода в тенджерата, така че да е потопен. Вари се, докато омекне.
2. Изплакнете булгура и налейте вода в тенджера (2 пъти повече вода от булгура) и оставете да заври.
3. В дълбок тиган пържете лука в свинска мас. Когато стане прозрачен, добавете бекона и го пържете до златисто кафяво. Добавете чесъна, майораната, кимиона, солта, сварения грах и булгура, задушавате ги леко и ястието е готово.