News

Основните строителни работи по построяването на замъка са извършени през първата четвърт на XIX век. По време на построяването му, Шато дьо ла Брюлери се е намирал в имението „Брюлери“, на територията на село Души, община Души, в североизточната част на Франция, департамент Лоаре, регион Център. Разположен е бил близо до департаментен път номер 35, в природния район Гатине. От 2016 г. община Души се слива с община Монкорбон и става община Души-Монкорбон, а регионът Център става Център-Вал дьо Лоар.

Имението „Бюйлери“ има богата история: героинята от френската история и светица на католическата църква Жана д'Арк е пребивавала там през 1429 г. След като напуска град Вокульор в департамента Мьоз, тя прекарва нощта на 27 срещу 28 февруари в стар замък, разположен в това имение.

През 1609 г. Анри, син на Луи дьо Гулар, господар на именията Жефардиер и Брюлери, е кръстен в Души.

През 1728 г. Шарл Жозеф дьо Гулар, рицар, господар на Жефардиер, продава замъка и другите му имоти на Пиер Алексис Дюбоа, рицар, виконт на Аниси, господар на Пинон и други места, съветник на краля в неговите съвети, председател на парламентарния му двор и на първата камара на исканията на двореца в Парижкия парламент. Замъкът остава в семейството, преминавайки през наследства, до Луиз-Амели Дюбоа дьо Курвал, която го наследява през 1788 г. по време на уреждането на имуществото на баща си. Там тя ражда две от децата си от първия си брак с Жул-Габриел Поайоуе дьо Сен-Мар, самият той син на Жак-Огюст дьо Поайоуе дьо Сен-Мар. През 1808 г. тя продава замъка на Огюст Жан-Габриел дьо Коленкур, френски офицер от Френската революция и Първата империя, който умира четири години по-късно през 1812 г. Смята се, че картините, украсяващи големия салон, са поръчани от генерал дьо Коленкур. Те са реставрирани през 1920 г.

Управителят на имението, Бартелеми Лежандр, е застрелян от бракониер в парка на замъка на 24 януари 1885 г.

Граф Неверле, кмет на Души, умира в замъка си през ноември 1891 г.

Главната приемна зала и нейните стенописи, реставрирани през 1920 г., са вписани в инвентара на историческите паметници на 10 декември 1948 г.

По време на Втората световна война, на 8 юли 1944 г., пет бомби удрят парка на замъка.

На 10.12.1948 г. e обявен за исторически паметник, като е частично защитен от закона – заради картините украсяващи главната зала.

През 50-те години на миналия век замъкът е превърнат в център за почивка на децата на служителите на Френската национална железопътна компания.

_{Шато дьо ла Брюлери около 1910 г. На пощенска картичка, използвана през 1935 г. (Credit: Anonyme, Unknown author (Éditions Vincent), Public domain, via Wikimedia Commons)}

През 1971 г., когато Ален Делон, тогава в разцвета на славата си, решава да придобие този имот с актрисата Мирей Дарк, неговата партньорка по това време. Актьорът, тогава 36-годишен, е търсил място, където да си почива далеч от шума и суетата на филмовата индустрия и папараците. Имотът с големина 55 хектара се радва на забележителна природна обстановка, заобиколен от гори и хълмисти пейзажи, типични за този регион. Става въпрос за селски район, на около 90 километра южно от Париж или на 1,5 часа път с кола. Това географско местоположение не е маловажно: Ален Делон специално е търсил това разстояние от шума и суетата на Париж и медиите. Разбираемо е било негово желание да се откъсне от Той вече е живял дълго време във френската столица – в луксозните си имоти, заедно с актрисата Роми Шнайдер, впоследствие със съпругата си Натали Делон, която по-късно също става актриса, както и с Мирей Дарк.

Повреден от пожар преди закупуването му, първоначалният замък в имението „Брюлери“ е срутен след решение на Делон, за да се построи съвременна сграда, като същевременно е запазен мистичният и уединен характер на мястото. Делон и Дарк се нанасят в една от стопанските постройки на имението. Актьорът инициира разрушаването на замъка и близките му помощни постройки, и дава идея да бъде изкопано езеро от 5 хектара на неговото място. Впоследствие в преустроения парк е построена новата резиденция на Делон, включваща голям офис, игрална зала, кино, фитнес зала, два басейна, гробище и параклис с гробни места, включително едно за актьора. Както редовно е заявявал пред пресата и медиите, той желаел останките му да почиват в параклиса в имението в Души, построен в парка до гробището за домашни любимци, където били погребани 35-те му кучета, „най-верните му спътници“.

През 1981 г. Делон и Дарк проявяват интерес към двореца „Захия“ в мароканския град Маракеш. Запленен от мястото, Ален Делон решава да го купи. Мирей намира убежище там, за разлика от Ален, който предпочита имението си в Души. Дарк и Делон се разделят през 1983 г. а през 1993 г. актьорът продава този свой имот.

През 1985 г. Ален Делон се установява в Швейцария, но през голяма част от годината той пребивава и в резиденцията си във френското селце. Ален и новата му спътница – холандката Розали ван Бремен, с която е заедно от 1987 г., живеят често в Души, отглеждайки в имението дъщеря си Анушка и сина си Ален-Фабиен. През 1991 г. пътищата на Ален и Розали се разделят.

През десетилетията имението в Души се превръща за Делон в много повече от негов втори дом. Актьорът постепенно трансформира мястото, за да отразява в него собствения си образ. Той създава пространства, посветени на неговите страсти: кино със самостоятелна зала за прожекции, стрелба по мишени с напълно оборудвано стрелбище и игри със зала с флипери и покер маси.

Това убежище се превръща и в светилище на неговите кинематографични спомени. Знае се, че Делон внимателно е съхранявал там реквизит от снимките, оригинални плакати, костюми и фотографии, проследявайки шест десетилетия от кариерата му. По негова идея в имението е построена подземна галерия, където актьорът приютява колекцията си от картини.

_{Мирей Дарк и Ален Делон в италианския град Лече през 1974 г. за церемонията по връчването на наградите „Валентино д`Оро“. (Credit: Reporters Associati & Archivi/Mondadori Portfolio, Public domain, via Wikimedia Commons)}

През 2014 г. Делон остава там, за да се възстанови след хоспитализация и започва да живее в имението си през по-голямата част от годината, като се сдобива с голяма популярност сред местните жители. Той става редовен посетител на магазините в селото, посещава и ресторанта, макар и да е бил по-дискретен през последните години. Меценат на изкуствата в свободното си време, Делон е дарил средства за закупуването на футболни екипи за местните деца. Благодарение на него, село Души-Монкорбон, което има по-малко от 2000 жители, става доста известно не само в страната, но и зад граница.

Спокойствието на малкото селце бива нарушено от забележителен инцидент: кражбата на луксозен часовник Bulgari на стойност 17 000 евро, принадлежащ на Ален Делон. Големият му син Антони открива кражбата, когато отваря сейфа на 22 юли 2024 г., и подава полицейски сигнал това лято. Това събитие става на фона на семейно напрежение около наследството, с публични конфликти, включващи Анушка, дъщерята на Ален Делон. Кражбата подхранва спекулациите, като някои предполагат, че е вътрешна работа или пробив в сигурността. 60-годишният Антони, също актьор като баща си, отправя апел в социалните медии за информация, подчертавайки сантименталната стойност на предмета.

Ален Делон умира в Шато дьо ла Брюлери на 18 август 2024 г. Погребението му се извършва в Души на 24 август 2024 г. В съответствие с изричното му желание, е погребан на частна церемония, на която присъстват около петдесет негови близки приятели и роднини. Тленните останки на актьора са положени в малкия параклис, построен от него, в средата на градината, където са погребани неговите кучета.

След смъртта на Ален Делон, Антони се установява за постоянно в имението в Души, но начинът му на живот дълбоко озадачава местните жители. За разлика от брат му и сестра му , които са напуснали района, той остава ограничен до имението, рядко излизайки извън неговите 120 хектара, води уединен начин на живот, събуждащ любопитството на местните жители. Описван като „призрак в селото“, поведението му контрастира рязко с това на баща му, който е бил позната и харесвана фигура в селото. Антони изглежда е намерил някакво спокойствие в имението, където се занимава с творчески проекти, като например писането на нова пиеса. За разлика от бляскавия образ на баща си, той е доста по-затворен, повлиян от лични трудности и семейни отговорности.

На първата годишнина от смъртта на Ален Делон на 18 август 2025 г. в община Души-Монкорбон се провежда церемония. По този повод общинският стадион е преименуван в негова чест. Публична прожекция на документалния филм „Делон-Души“, проследяващ дълбоките връзки на Ален Делон със селото, завършва този ден на възпоменание. Антони не участва публично в този ден на почит. Той споделя видео в Instagram от имота, запечатвайки тихи моменти като самотен обяд и гледки към терена. Избирайки уединението си в Души, Антони увековечава наследството на баща си, докато проправя свой собствен път. Неговото самотно поведение, макар и интригуващо, отразява нуждата от мир след живот, белязан от слава и противоречия. Селяните, свикнали с общителното присъствие на Ален, наблюдават с любопитство този „призрак“, който ревниво пази семейните тайни. Чрез своите творчески занимания, дискретни почит и семейни връзки, Антони поддържа жива същността на имението в Души-Монкорбон.