Този район е разположен в северната част на Филипинско море, близо до остров Мияке, на 128 км южно от Токио. Японците са нарекли района Ма но Уми (魔の海) – Дяволското море. Въпреки че това име се използва от японските рибари, то не се появява на морските карти. Изчезването на кораби и дори самолети, без да са останали никакви разпознаваеми останки, които да показват причината за инцидента, допринася за зловещата репутация на района и са в основата на това прозвище. В древността мнозина са вярвали, че тези корабокрушения са причинени от дракони, издигащи се от дълбините и разбунващи морето, или от демони, създаващи водовъртежи. Една от тези свръхестествени теории, някога особено разпространена на японските острови, твърди, че гигантска скарида, живееща в бездната, е причинила невероятни, неочаквани приливни вълни, като е променила позицията си.

Особено в САЩ, Дяволското море, наричано също и Триъгълникът на дявола, Триъгълникът на дракона, Тихоокеанският триъгълник и Драконовият триъгълник, подобно на Бермудския триъгълник, се смята за място, където кораби и самолети изчезват при мистериозни обстоятелства. Японците обаче не смятат Драконовия триъгълник за по-мистериозен или опасен от други части на японското море. Но на това място има много повече инциденти, отколкото в Бермудския триъгълник. Една от неговите особености е фактът, че Дяволското море и Бермудският триъгълник се намират на една и съща географска ширина и почти противоположна дължина. Явленията, за които се твърди, че се случват в Дяволското море, включват изчезването на кораби и самолети, както и появата на кораби-призраци и НЛО; дори изчезването на американската авиационна пионерка Амелия Ерхарт през 1937 г. е свързано с Дяволското море.

В книгата си „Бермудският триъгълник” (1974), американският писател Чарлз Берлиц твърди, че Япония е загубила пет военни кораба с общ екипаж от над 700 души между 1952 и 1954 г. Японското правителство, твърди той, впоследствие е изпратило над сто учени на изследователски кораб, за да изследват Дяволското море, но и този кораб е изчезнал. Япония първо обявява района за опасен, а след това за зона с ограничен достъп.

Изследователският кораб, именуван от Берлиц, „Кайо Мару № 5“, на чийто борд е имало 31 души, е наблюдавал активността на подводния вулкан Мьоджин-шо, намиращ се на около 300 км южно от Драконовия триъгълник, и вероятно е бил унищожен по време на изригването му на 24 септември 1952 г.

Бързо става ясно, че Драконовият триъгълник е една от най-опасните зони на планетата. Отнема години, за да открие светът наистина това място. Преди това, въпреки че съобщенията за изчезвания и корабокрушения наистина са били съобщавани, езиковата бариера е пречила на тези събития да достигнат глобално ниво. Истории, появяващи се в японски вестници, не са достигали непременно до англоезичната преса, защото са били считани за местни събития. Инцидентите, случващи се в Драконовия триъгълник, обаче са били известни на японците и жителите на околните острови от над 1000 години (някои изследователи дори твърдят, че са отпреди 3000 г.). Това датиране разкрива, че разказите за събития, свързани с този район, предшестват тези за Бермудския триъгълник. Всъщност, древни записи показват, че околните народи вече са вярвали, че морето е нанасяло тежки щети на корабите, опитващи се да го прекосят. Многобройни други сведения описват паранормални явления в региона и няколко изчезвания на рибарски лодки.

През 1989 г. излиза книгата на Чарлз Бърлиц „Драконовият триъгълник” и дава гласност на странната зона. В този район, САЩ са изгубили над 20 подводни плавателни съда и бомбардировачи от различен клас. Бърлиц повдига завесата на мистерията около изчезването на гигантския британски търговски кораб „Дербишър”, през 1980 г. Авторът споделя, че самите японци са дали над 700 жертви.

През 1995 г. американският пилот Лорънс „Лари“ Куше публикува изследването „Разбулената мистерия на Бермудския триъгълник”. В изследването си твърди, че в повечето от случаите, описани от Бърлиц, става дума не за военни морски съдове, а за били рибарски лодки, някои от които са изчезнали на 1000 км южно от Дяволското море, близо до остров Иводжима. По това време стотици рибарски лодки са изчезвали в Япония всяка година. Той смята, че броят на жертвите е завишен и се робува на митологии. Според него обяснението за инцидентите е екстремалната вулканична активност в района, предизвикваща цунами и унищожители водовъртежи, които дори променят местния релеф. Според Куше през последните десетилетия в Ман О Уми са изчезнали цели островни архипелази и са се появили нови планински образувания.

Магнитни аномалии е друго обяснение на случващото се там. Според теорията на шведският учен Брус Гернон, в подобни район се регистрират мощни електромагнитни бури, генерирани в земните недра и при навлизането си в земната атмосфера “разбиват” повърхността, като образуват т. нар. електронна мъгла.

Днес се приема, че повечето от самолетите, корабите и подводниците, изчезнали в района, са потънали в дълбините на западните тихоокеански окопи. Извличането им е невъзможно и най-вече непосилно скъпо. Поразителното е, че никой от изчезналите кораби очевидно не е имал време да напусне или да изпрати съобщение, указващо какво се случва. Следователно е вероятно те да не са имали време, или защото събитието се е случило твърде бързо, или защото са го забелязали твърде късно.

_{Вулканът Мияко-джима. (Credit: NASA, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Географско местоположение

Разположен в западната част на Тихия океан, Драконовият триъгълник образува почти триъгълна форма. Проучването на Чарлз Берлиц показва, че той изглежда следва линия, простираща се от източна Япония, северно от Токио, до приблизително 145° източна дължина в Тихия океан. Оттам той завива на запад-югозапад, след като преминава покрай островите Бонин, и след това на юг към западен Тайван (към островите Гуам и Яп), преди да завие на север-североизток обратно към Япония и Токийския залив. Интересното е, че Драконовият триъгълник и Бермудският триъгълник очевидно са диаметрално противоположни. И двата се появяват в краищата на континентални сушата, които споделят сходни географски характеристики (вулканична активност и разнообразно морско дъно).

Характеристики

Подобно на Бермудския триъгълник, Драконовият триъгълник е един от регионите, най-известни с образуването на огромни, неочаквани вълни, силни и локализирани земетресения и урагани, както и внезапна мъгла и водовъртежи. Освен това, вълните Санкаку нами, „триъгълната вълна“, които сякаш се приближават едновременно от три посоки, са уникални. Там са регистрирани тайфуни, придружени от ветрове от близо 300 километра в час. Значително по-силно от нормалното магнитно поле обяснява честите грешки на компаса и отклоненията от траекторията на полета. Това явление е трудно за обяснение. Някои теории предполагат, че между двете диаметрално противоположни области (Бермудския триъгълник и Драконовия триъгълник) се простира огромно електромагнитно поле и че чрез процесите на синтез в ядрото на Земята се разпространява енергия. Изключително променливата подводна топография, редуваща се между относително плитки области и дълбоки океански пади, е една от определящите характеристики на региона. В Драконовия триъгълник се наблюдава и значителна вулканична активност.

Други инциденти

Самолет Boeing C-97 на ВВС на Съединените щати изчезва безследно на 22 март 1957 г. с 67 войници на борда.

Между януари 1969 г. и февруари 1970 г. три големи японски товарни кораба потъват в Дяволското море (5 януари 1969 г.: Bolivar Maru; 7 февруари 1970 г.: Antonio Demades; 10 февруари 1970 г.: California Maru). По-късно разследваща комисия установява, че причината за потъването са конструктивни недостатъци на всички кораби, построени по нестандартни стандарти като част от ускорена от правителството мащабна корабостроителна програма.

Когато тайфун бушува в Дяволското море, вълните могат да достигнат височина от 10 метра. Тази буря може да бъде опасна и за съвременните, големи товарни кораби. Например, на 9 септември 1980 г. товарният кораб „Дербишър“ потъва при тайфун край източния бряг на Окинава. Потъването първоначално остава загадка; разследване, проведено от Пол Ламбърт през 1994 г., обаче заключава, че товарният кораб е потънал в бурното море поради конструктивен недостатък и че 44-членният му екипаж се е удавил.

В популярната култура

Във видеоиграта Tomb Raider (2013), Лара Крофт и екипажът на изследователския кораб Endurance попадат в ужасна буря, която ги разбива на измислен остров, за който се твърди, че е последното място за почивка на Кралицата на слънцето Химико и цялото изгубено кралство Яматай. Във филма със същото име (2018), адаптиран по играта, Лара също пътува до остров, разположен в сърцето на Дяволското море.