Едрата шарка (вариола) е болезнено вирусно заболяване, което първоначално се проявява като грип. Във втората фаза се появяват типични кожни прояви с гнойни язви, които могат да засегнат и лигавиците. Някои пациенти умират от отравяне на кръвта, кръвоносна или дихателна недостатъчност. Източникът на инфекцията е само болен човек; тя се предава чрез капчица инфекция и въздух, чрез вдишване на замърсен прах, но също и индиректно чрез прясно замърсени предмети. Болните бавно умират от болка. Преживелите едра шарка обикновено са били трайно белязани с белези по лицето или например слепота. Заболяването се е срещало в два варианта – variola major, със средна смъртност около 30 процента, и по-лека форма, variola minor, със смъртност около един процент. Съществуват различни видове едра шарка, като най-известните форми, освен истинската форма, включват дива (без усложнения не са сериозни) и кравешка шарка.

Първият вид ваксинация против едра шарка е донесен в Европа от лейди Мери Монтагю, съпругата на британския посланик в Истанбул, след като самата тя се заразява с болестта през 1715 г. Мери Монтагю убеждава крал Джордж I да тества ваксината върху затворници и в крайна сметка ги помилва. По-късно английският селски лекар Едуард Дженър забелязва, че доячките, които са се заразили с кравешка шарка, са устойчиви и на истинската болест. Затова той разработва ваксина и през май 1796 г. успешно прилага първата доза на малко момче. Методът му се нарича ваксинация (на английски: vaccinаtion – vacca на латински означава „крава“) и бързо се разпространява от Англия в останалата част на света. Задължителната ваксинация е въведена в редица страни, а едрата шарка почти изчезва от Европа през първата половина на XX век.

Но тъй като десетки хиляди хора са продължавали да умират по целия свят, Световната здравна организация (СЗО) подготвя мащабна кампания – опит за пълното премахване на едрата шарка. Първоначално неуспешната борба започва през 1959 г., а осем години по-късно СЗО обявява план за пълното ѝ премахване. Концепцията за кампанията е разработена от чехословашкия (чешки) епидемиолог Карел Рашка, който е бил ръководител на отдела за заразни болести на СЗО в Женева. Вместо масова ваксинация, той предлага да се съсредоточи вниманието върху отделни огнища на болестта и да се предприемат максимални действия там.

_{Двегодишата Рахима Бану, последната заболяла от щама Variola major (Credit: CDC/ World Health Organization Stanley O. Foster M.D., M.P.H., Public domain, via Wikimedia Commons)}

Последната поява на variola major е регистрирана през 1975 г. в Бангладеш и вниманието на лекарите след това е било ограничено до Сомалия и Етиопия, където вирусът се запазва. В средата на 1977 г. е изглеждало, че е постигнат успех, но през октомври един болничен готвач в сомалийския град Мерка се разболява. Когато той се възстановява през април 1978 г., СЗО обявява през 1980 г., след пробен период, че едрата шарка е приключила.

Карел Рашка

Карел Рашка е чешки войник, лекар, епидемиолог и педагог, основател на съвременната чехословашка епидемиология и една от ключовите фигури в глобалното изкореняване на едрата шарка.

Роден е на 17 ноември 1909 г. в село Страшин, област Клатови, Чехословакия (днес част от Пилзенския край на Чешката република). След като завършва гимназия в град Сушице, започва да учи медицина в Медицинския факултет на Карловия университет в Прага. Още като студент той проявява интерес към микробиологията и епидемиологията и през цялата си кариера смята тези две области за тясно свързани. Успешн завършва обучението си през 1933 г. През 1938 г. Карел Рашка се жени за чехкинята Хелена Хелерова. След сватбата си двамата заминават заедно за Париж, където Хелена е трябвало да учи медицина, а Карел да прекара една година в Института Пастьор. Скоро след това обаче е подписано Мюнхенското споразумение и в Чехословакия е обявена мобилизация, така че те набързо се връщат в Прага. Тук Карел Рашка се изправя пред трудна задача: да осигури здравни грижи за 162 000 бежанци от окупираната Судетска област. А той и съпругата са му имали възможност да емигрират в Англия след обявяването на протектората Бохемия и Моравия, но Рашка отказва и по време на Втората световна война работи в Държавния здравен институт. Той спасява много хора от транспортиране в концентрационен лагер, като е издавал удостоверение за инфекциозно заболяване въз основа на това, така че притежателят на удостоверението да не се налага да бъде транспортиран. Рашка, който е изследвал наследяването на кръвните групи, е издавал и удостоверения на еврейски деца, в които се посочва, че са незаконнородени и следователно не са от еврейски произход.

_{Карел Рашка през 1969 г. (Credit: See page for author, Public domain, via Wikimedia Commons)}

След войната Хелена Рашкова завършва стаж в Оксфордския университет и става университетски преподавател в Карловия университет в Прага. Тя играе важна роля в създаването на Световния съюз на фармакологичните дружества, където по-късно е вицепрезидент на тази организация. От 1955 г. работи като директор на Института по фармакология към Факултета по педиатрия, а през 1957 г. е назначена за професор по фармакология.

През 1945 г., заедно с лекаря и имунолог Франтишек Паточка, Рашка лично ръководи мерки срещу разпространението на епидемията от тиф, избухнала в концентрационния лагер „Терезин“ в края на Втората световна война. От формална гледна точка той не е бил концентрационен лагер, а затвор на Гестапо (в Малката крепост, от юни 1940 г.) и еврейско гето (в Главната крепост, от ноември 1941 г.). В организирането на изкоренаването на епидемията в Малката крепост, с което се заема Рашка, му доброволци и съпругата му Хелена Рашкова (въпреки че самата тя е била в напреднал стадий на бременност). По този въпрос тя лично преговаря директно с командира на Червената армия, маршал Павел Семьонович Рибалко. По време на Втората световна война тя работи за фармацевтичната компания B. Fragner, където изпълнява функцията и на лекар. В едно сложно време решителният подход на Карел Рашка предотвратява разпространението на болестта в Европа. Рашка и Паточка също така написват доклад за условията в Малката крепост и изключително бруталното отношение към затворените там германци и чрез протестите си принуждават правителството да смени ръководството на лагера.

През 1948 г. Карел Рашка се хабилитира, а през 1952 г. става директор на новооснования Пражки институт по епидемиология и микробиология и участва в основаването на Медицинския и хигиенен факултет на Карловия университет (днешен 3-ти медицински факултет). Изучава огнищата на чума в Съветския съюз, Индия и Китай. Промотира диагностиката на резус-фактора и лечението на фетална еритробластоза с кръвопреливания в Чехословакия (една от първите страни в Европа, които въвеждат тези методи). През 1955 г. е назначен за професор.

През 1963 г. Карел Рашка става директор на секцията по инфекциозни болести на Световната здравна организация. Четири години по-късно той стартира програма за ликвидиране на едрата шарка и в рамките на две години екипът му успява да ликвидира болестта в двадесетте най-засегнати африкански страни. Рашка е автор на концепцията за епидемиологична бдителност (surveillance), която Световната здравна организация приема през 1968 г. като един от основните епидемиологични методи на своята глобална работа. Той е и важна фигура в редица локални програми за ликвидиране в Чехословакия, особено що се отнася до потискането на детските болести; успява значително да намали честотата на заболяванията магарешка кашлица, дифтерия, полиомиелит и скарлатина, за лечението на които насърчава революционното по негово време използване на пеницилин.

През 1970 г., под натиск от комунистическия режим, Рашка е освободен от ръководството на Института по епидемиология и микробиология, а през 1972 г. е принуден да се пенсионира и дори е забранен от новосъздадения Институт по хигиена и епидемиология, Основната причина е враждебността на тогавашния чехословашки министър на здравеопазването Ярослав Прокопец, породена от предишното разкритие на Рашка за плагиатството на Прокопец в неговата докторска дисертация (резултатите от дисертацията са фалшифицирани, така че да звучат като доклади за случаи на пациенти, въпреки че са само приложения върху мъртви тъкани). Между впрочем, Хелена Рашкова също бива подложена на политическо преследване и не може да практикува професията си; тя започва да работи в областта на ветеринарната фармакология.

Карел и Хелена имат двама сина, професорите Карел Рашка – молекулярен имунолог и вирусолог – и Иван Рашка – клетъчен биолог.

Карел Рашка умира на 21 ноември 1987 г. в Прага. През 2020 г., на 97-годишна възраст умира съпругата му Хелена.

През 1984 г. Кралското медицинско дружество в Лондон присъжда на Карел Рашка медала „Дженър“, който се смята за най-престижната награда в света в областта на инфекциозните болести.

На 28 септември 2020 г. той е посмъртно удостоен с почетната награда „Неурон“ от фондация „Неурон“ в Държавната опера в Прага за неговите действия и изследвания, допринесли за глобалното изкореняване на едрата шарка.

През 2021 г. е награден посмъртно с Ордена „Томаш Гариг Масарик“ от президента на Чешката република Милош Земан.