Силният звук на басовите тонове обикновено се постига по два начина: чрез изместване на отделните ноти, образуващи басовия тон, с октава по-ниско, отколкото е обичайно при други видове акордеони, и чрез поставяне на здрава плоча с ноти в дървената звукова тръба. Характерните тромпети в басовата партия също частично допринасят за извеждането на силния басов тон, но тяхното значение е по-скоро декоративно.

Името хелигонка (на чешки: heligonka/helikónka; на словашки: heligónka; на полски: heligonka) произлиза от името на духовия басов инструмент хелигон, чийто звук, поради дълбокия си тон, смътно напомня на „хелигонския бас“.

_{Хелигонки STIBITZ, изработени през 1920 и 1943 г. (Credit: Jan Bicek, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Хелигонката се среща в народната музика на чехите, словаците и полските гурали. Вероятно този инструмент е възникнал в края на XIX век като вариант на подобния щирски акордеон. Има всякакви истории за нейния произход, а австрийци, германци и западни чехите спорят помежду си къде е създадена за пръв път. В някои исторически източници има препратки към появата на нещо като едноредов акордеон в Горна Унгария (Словакия) още през XVIII век. В Полша хелигонката е популярна в региона Цешинска Силезия и в района на град Живец, намиращ се в южната маст на страната.

Известни създатели на хелигонка са например чехословашките (чешки) производители на инструменти Йозеф Хлавачек (1864 –1944), брат му Антонин Хлавачек (1869–1936) и Константин Стибиц (1885 –1964). В Словакия, независимо дали заради бившата обща държава на чехи и словаци, или заради качеството на продуктите, са разпространени предимно чешки акордеони.

 Ив Лазар
facebook

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |