Това е основен удар във волейбола, който се използва за подаване или защита, а в изключително редки случаи и при атака. Багерът“ е най-известната и широко използвана техника за посрещане на топката във волейбола. В рамките на двадесет години този удар се превръща в най-важното от трите налични докосвания на топката във волейбола. Следователно сега вече не може да се говори за техника за спасяване, а по-скоро за техника за подаване. При този удар състезателят докосва топката с двете си ръце, съединени в една област, и я удря отдолу, най-често след като посреща топка, изпратена от противника или по време на внезапно разиграване със свой съотборник.

Според една легенда, тази техника възниква в Чехословакия през 50-те години на миналия век – местен волейболист, участвал във Втората световна война, чиито пръсти на ръцете са били ампутирани, я изобретява със съединени ръце, за да улесни прихващането и удрянето на топките, които падат ниско и с голяма скорост. След това ръцете са били поставяни под топката, подобно на багер, откъдето техниката изпълнение на удара е получила името си. Този начин на отиграване на топката наистина се е появявал в страната в няколко варианта в началото на същото десетилетие, базирани на „народно творчество“, но само като „авариен удар“ през 50-те години, когато даден състезател вече не е можел да удря топката с пръсти. Но първият, който описва, назовава и публикува в текст и снимки техниката, представляваща „удряне на топката с две ръце отдолу“ или т.нар. „багер“ (чех. bagr; слов. bager), е чехът Франтишек Стибиц, който по това време е университетски преподавател в Карловия университет в Прага, ръководител на катедра „Физическо възпитание“ във Факултета по образование.

Волейболният теоретик и методист Франтишек Стибиц, публикува през 1954 г. учебника „Спортни игри II – Волейбол“. В него той определя този елемент до едно от игровите действия и го нарича „удар с две ръце отдолу“. Преди това топките са се удряли с длани или юмруци и ако двете китки не са били свързани по време на удара, съдиите са го считали за грешка (носена топка или двойно докосване). Стибиц препоръчва свързване на китките на двете ръце, така че площта за отскок на топката да е възможно най-голяма. Правилният начин на изпълнение на удара е демонстриран от неговия ученик Зденек Мали, който фигурира в снимки, отпечатани в учебника.

„Спортни игри II – Волейбол“ от 1954 г. с нова оригинална система и методология, допълнен от 300 диаграми (кинограми) и рисунки от Анна Стибицова, съпруга на автора, предизвиква изключителен предизвиква изключителен интерес не само в Чехословакия, но и в чужбина. През 1958 г. е преведена в ГДР и Румъния и през същата година е публикувана в Чехословакия от издателство „Спорт и туризъм“ в богато илюстрирана книжна форма под заглавието „Волейбол“ (Obdíjená – това е другото чешко название на играта волейбол). Това издание е преведено през 1959 г. в Румъния, през 1960 г. в СССР (издадено в тираж от 24 000 екземпляра) и от автора е поискано разрешение да направи частични преводи от Бразилия, Полша, Холандия и Федерална република Германия. В тази публикация страници 172–177 са посветени на тренирането и оптималното изпълнение на „удара с две ръце отдолу“, който авторът нарича „багер” в изданието. Този термин бързо се налага (използва се и днес, като Швейцария този вид удар е наречен „маншет“) и авторът може да се счита за изобретател и популяризатор на т.нар. „чешки багер“. До 70-те години на миналия век (навлизането на японците в световния волейбол и „японското копаене“), това е най-добрата техника за поемане на мощен противников сервис на противника и отиграване на топки, които са близо до това да докоснат игралното поле. През 1968 г. книгата „Волейбол“ (допълнено с новите открития на автора) е преиздадена от пражкото издателство „Олимпия“.

_{Полската състезателка Изабела Белчик изпълнява „багер“ (Credit: Grzegorz Jereczek from Gdańsk, Poland, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons)}

Волейболните треньори в чужбина започват да включват този удар в тренировките, но в Чехословакия този елемент от играта не се приема сериозно през 50-години на миналия век. Практикуващите волейбол в страната продължават да посрещат и вдигат даже и най-тежките топки с пръсти, като изумяват света с удари по топката, при които използват техниката с пръсти, дори по време на посрещане на топката с приземяване напред (Banana dive – с този термин се описва тази техника, използвана за бързо поставяне на част от тялото - ръката или предмишницата, под топка, която вече е близо до пода, за да се продължи разиграването. Състезателят сякаш се „гмурка" (dive) към топката, а тялото му описва формата на банан в момента на приземяване, когато гърдите са на земята, а краката във въздуха). Това показва, че някои публикации, в които се твърди, че тази иновация е помогнала на мъжкия и женския отбори на Чехословакия да спечелят eвропейската титла през 1955 г. поднасят неправилна информация.

Парадоксът е, че благодарение на чуждестранните преводи на книгата на Стибиц, най-големи съперници на чехословашките отбори научават и усвояват този игрови елемент (официално наименование: „удар отдолу с две ръце“) по методиката на Франтишек и че за именно чехословашките представители продължават да отказват да „копаят“. Те са посрещали сервиса изключително с пръсти (с две ръце отгоре), докато са били в стоящо положение или в клек, често завършвайки с падане назад в „люлката“ (тази техника е била копирана от състезателите на СССР и затова се и наричала „руски гръб“). През това десетилетие отборите на Чехословакия постигат най-големите си успехи – печелят първата титла от Световно първенство (мъже), три титли от Европейско първенство (две мъже, една жени) и с тях още 5 медала (3 сребърни, 2 бронзови) от Европейски и Световни първенства. Този период се нарича „златната ера на чехословашкия волейбол“ и продължава през следващото десетилетие.

Националните отбори на Чехословакия отбор започват да използват „чешкия багер“ на своя страна едва след провала на Европейското първенство през 1963 г. в Букурещ (мъжете завършват пети, жените – шести). На това първенство съдиите започват да оценяват чистотата на горния удар не само визуално, но и слухово, и си позволяват да свирят „двойни“ дори на именити играчи, които посрещат топката с пръсти. Противниците реагират на тази неочаквана тенденция, като веднага преминават към приемане на сервиса с „багера“, но чехословашките играчи не са били добри по отношение на това и лошото поемане на началния удар води до техни загуби в решаващи мачове. Изключителната подготовка на мъжкия отбор ва Чехословакия за Олимпийските игри през 1964 г., фокусирана главно върху практикуването на приемане на сервиса с „багера“. Фактът, че състезателите го научават само за една година, се доказва от сребърния медал, спечелен от мъжкия отбор на Чехословакия на турнира, проведен в Токио.

Трябва да се отбележи, че с идването на японците на световната волейболна сцена през 70-те години на миналия век „чешкият багер“ е заменен с „японски багер“, който се използва и до днес с леки модификации. При изпълнението на „японския багер“ състезателят/състезателката се фокусира върху ангажирането на цялото тяло, не само на ръцете, чрез прецизно движение към топката и координирани движения. Топката се поема, без да размахват ръцете, а по-скоро се използва тялото си като цяло, за да се реагира на най-малките промени в скоростта на топката и траекторията й, което се постига чрез тренировки и правилно позициониране на тялото.

_{Финландският волейболист Тимо Хаависта изпълнява „багер“ (Credit: Valepa, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

Техника на изпълнение

Техниката на изпълнение на удара, наричан „багер“, се състои в удряне на топката с вътрешната страна на съединените ръце. Когато „багерът“ е насочен към разпределителя, това се нарича „подпорна техника“. Използването на „багера“ е свързано с посрещане на сервис, защита и всеки друг контакт, при който топката пада твърде ниско, за да бъде дриблирана или отбита. Обикновено при посрещане на противниковия сервиз топката се поемя от играчи, стоящи на задната линия, т.е. в 5-та, 6-та и 1-ва зона. Всеки играч обаче може да посреща сервис. Играчите от приемащия отбор имат право на три докосвания (играч не може да докосне топката два пъти подред) и, с максимум три докосвания, могат да подадат топката в половината на противника.

Основите на удара „багер“ включват позиция със свити крака за последващото избутване, с левия крак отпред, ако сте отляво; обратно, ако сте отдясно, десният крак ще бъде изнесен напред. Прегърбен гръб, със затворени рамене и ръце заедно, без да се сгъват за избутването, придава скорост и сила на топката.

В тази позиция на гард изглежда сякаш имаме разкрачени и свити крака. Освен това имаме изправен торс, понякога леко наведен напред. Главата трябва да се държи вдигната и постоянно да се наблюдава топката. Ръцете трябва да са свити на височината на кръста, а лактите да бъдат леко отдалечени от тялото. Движението по време на „копаенето“ се състои от спираща двойна стъпка. Първата стъпка има спирачен ефект, втората стъпка забавя и коригира движението. Осигурява не стабилност, като краката си се държат широко разтворени. Още преди да се съединят ръцете, те са напрегнати в лактите. Лактите са притиснати максимално един към друг. Ударът се извършва чрез отскачане от изпънатите ръце.

Дланите са свити една в друга и са напрегнати в момента на контакт с топката. Първо трябва да се напрегнат, а след това да се съединят. Ръцете са съединени между бедрата (във вертикално положение) и се движат нагоре към топката, като трябва да се съединят пред тялото. Играчът удря топката с предмишницата, а не с китката. Играчът трябва да играе с предмишницата, защото китката е по-малка, по-твърда и по-неравна от повърхността на предмишницата. Непълното спиране на движението води до нестабилна стойка.

_{(Credit: druchoy / Andrew Choy, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons)}

Топката се отиграва с успоредни, напълно изпънати предмишници, образуващи платформа. Игралната повърхност е от вътрешната страна на предмишниците. Играта с двете ръце не е задължителна, но увеличава контрола върху топката поради по-голямата контактна повърхност. Оптимален контрол върху топката се постига чрез изправяне на лактите и поддържане на ъгъла на ръцете спрямо земята. Ъгълът между ръцете и горната част на тялото трябва да бъде приблизително 90°. Топката получава посоката си от изпъването на краката и подравняването на платформата. Лявата ръка се свива в юмрук, а дясната обхваща юмрука (или обратното). Ръцете се насочват на 45 градуса надолу и се изпъват максимално. Топката трябва да попадне между китките и лакътя. При посрещане на силни удари, може да се отпуснат малко ръцете за смекчаване на силата на удара.

Има четири различни вида захват на „багера“, всеки от които се характеризира с малки вариации в позицията на дланите и ръцете, но преди всичко на пръстите и по-специално на палците: тези леки модификации позволяват допълнителни завъртания на предмишниците и се усвояват с времето от спортистите.

Специална форма е ударът „багер“, при който топката може да бъде достигната само чрез плонж, т.е. да хвърли тялото си във въздуха с движение напред в опит да спаси топката и да се приземи на гърдите си. Техниката може да се изпълни с едната или с двете ръце. С една ръка се изпълнява при посрещане на отдалечени топки, най-вече с приземяване. Различават се два удара на топката – с вътрешната част на ръката, при приземяване наляво или надясно, и с външната част на ръката – при приземяване напред. Когато състезател посрещне топката с длан на пода, но тя остава в игра, това се нарича „палачинка“ (cъщият термин се използва и в системата за видео-наблюдение Ястребово око. „Палачинката“ (на английски: pancake) е една от новостите, която бе въведена от сезон 2018/2019, след което треньорите вече могат да искат видео повторение за докосване на топката до земята при защита).

Японките за първи път демонстрират техниката, наречена japan roll (японско претъркаляне), именувана на тях, на Олимпийските игри през 1964 г. в Токио. При изпълнението й състезателката се претъркулва странично през рамо, след като играе с топката.

Франтишек Стибиц

Франтишек Стибиц (1917 – 2008) е чехословашки състезател, треньор, съдия, преподавател и спортен функционер по баскетбол и волейбол.

Той е бил многостранен спортист, играл е баскетбол, волейбол и е бил национален шампион по джудо в тежка категория. През 1946 г. е бил състезател в чехословашкия баскетболен отбор, който печели титлата на европейското първенство в Женева, а също така печели Световната универсиада в Париж през 1947 г. От 1947 г. работи като университетски преподавател в Карловия университет в Прага, ръководител е на катедра „Физическо възпитание“ във Факултета по образование, а от 1959 г. работи в катедра „Спортни игри“ в Института по физическо възпитание и спорт (Факултет по физическо възпитание и спорт в Карловия университет). През 1961 г. успешно се квалифицира като доцент.

Автор е на повече от 30 университетски скрипта и професионални публикации в областта на правилата и методиката на спортните игри, 20 учебника за колежи и други публикации, като същевременно написва над 200 статии в чешки и чуждестранни списания.

Франтишек Стибиц е един от основателите на Международната федерация по волейбол (FIVB), представлявайки Чехословакия на първото организационно събрание на FIVB през април 1947 г.

През 1950 г. Стибиц започва активна работа като член на различни комисии, отговарящи за определянето както на правилата, така и на терминологията за различни дисциплини, а именно волейбол, но също така баскетбол и джудо.

През 1966 г. е назначен за член на Комисията по правилата на играта (RGC) на Международната федерация по волейбол, която след това ръководи от 1978 до 1980 г. Сред многото му идеи федерацията одобрява предложението му за използване на табла за смени, за да се ускори мачът и да се избегне объркване. Днес системата с табла все още се използва като начин съдиите и съдиите да следят играчите, които влизат и излизат от мача.

През 1977 г. Стибиц представя на федерацията първи проект на изцяло ново ръководство, което обяснява подробно всички правила и терминология, които трябва да се използват при провеждане на всяко волейболно състезание. Този документ е официално одобрен по време на Олимпийските игри през 1980 г.

Неговото предложение за нова концепция на правилата на Международната федерация по волейбол и тяхното пълно преразглеждане, одобрено на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, се счита за уникално и значимо. От чехословашките правила от 1976 г. правилата на Международната федерация по волейбол възприемат, наред с други, диаграми и оригинални рисунки на жестове с ръце (знаци) на съдиите от Ивана Стибицова Кочова, дъщеря на Франтишек Стибиц.

През 1998 г. Франтишек Стибиц е назначен за почетен пожизнен член на Чешката федерация по волейбол и едновременно с това е въведен в нейната Зала на славата. Той е член на Галерията на длъжностните лица на Залата на славата на чешкия волейбол и носител на златен медал на Международната федерация по волейбол (2007). През 2011 г. е въведен в памет на Световната зала на славата на волейбола (Зала на славата на волейбола, Холиок, САЩ).

Последните си години от живота си доц. Стибиц посвещава на създаването на Залата на славата на чешкия волейбол.

В допълнение към лидерските си роли, Франтишек Стибиц е бил успешен треньор. Той е водил египетския национален отбор по волейбол до два златни медала на Панафриканското и Панарабското първенство съответно през 1965 и 1966 г.