В момента Брижит Обер, която наскоро навърши 100 години, е най-възрастната действаща френска актриса, следвана от Джудит Магре, родена през 1926 г. Най-възрастната актриса във френското кино обаче е Ан Вернон, родена през 1924 г. Брижит Обер е една от малкото френски актриси, наред с Дани Робин и Клод Жаде, които са се снимали под ръководството на от британския режисьор Алфред Хичкок.

Брижит Обер е родена като Брижит Мари Клер Каен на 27 април 1925 г. в Париж, в 14-ти район на френската столица. Парижанка и по душа, тя е дъщеря на литературен човек и моден дизайнер. Баща й е писателят Робер Каен, известен като „Робер дьо Лабзак“. Брижит, чиято дата на раждане дълго време се е свеждала до 1928 г., първоначално е искала да стане танцьорка, докато училището не събужда интереса ѝ към актьорството. Още от ранна възраст Брижит посещава уроци по актьорско майсторство и открива страст към него. Повече от страст, младата жена обмисля да превърне това хоби в своя професия. Филмовата ѝ кариера започва през 1946 г. с филма на Жак Бекер „Антоан и Антоанет“. През 1950 г. тя дебютира в театъра – в парижкия театър „Дьоно“, където играе в пиесата „Джордж и Маргарет“ на френските автори Марк-Жилбер Соважон и Жан Вал, режисирана от Жан Вал. Брижит Обер става известна с главната роля в кинофилма на френския режисьор Жак Бекер „Среща през юли“ (1949), последван от главни роли в множество френски филми от 50-те години на миналия век, включително романтичния филм на френския режисьор Жулиен Дювивие „Под небето над Париж“ (1951). В международен план тя играе важната поддържаща роля на катерачката по фасади Даниел Фусар във филма „Да хванеш крадец“ (1955) на Алфред Хичкок. Впоследствие Хичкок обмисля да избере Обер за комедията си „Но кой уби Хари? (1955); езикови проблеми обаче впоследствие затрудняват това и в крайна сметка дебютиращата актриса Шърли Маклейн получава ролята. От средата на 50-те години на миналия век нататък филмовите роли на Обер започват да намаляват. През 1958 г. тя дебютира в телевизионен сериал – в „Последните пет минути“, епизод „Ловна маса“ на френския режисьор Клод Лурсе. Брижит се концентрира предимно върху театралната си кариера, играейки в големи парижки театри. По телевизията тя се появява през 1970 г., интерпретирайки образа на възрастната Франсоаз в минисериала на Клод дьо Живре „Морегар“ (1969); ролята на младата Франсоаз се изпълнява от французойката Клод Жад, другата актриса на Алфред Хичкок, другата актриса на Хичкок, снимала се паралелно във филма „Топаз“ (1969), режисиран от него. По-късните филмови роли на Обер включват довереницата на кралица Ана (в ролята: Ан Парийо) в „Желязната маска“ (1998). През 1998 г. тя участва заедно с Леонардо ди Каприо в „Желязната маска“, холивудска филмова адаптация на романа на френския писател Александър Дюма-баща „Виконт дьо Бражелон“. След дълго отсъствие Брижит Обер се появява пред камерата за първи път през 2019 г. във филма „Светото семейство“ на френския режисьор Луи-До дьо Ленксен. През 2023 г. Обер се снима в телевизионния сериал „Приключенията на Айтъл Йенсен“ (2 сезон, 5 епизод) на френско-египетския режисьор Айтъл Йенсен, а през 2025 г. играе в кинофилма „Завинаги”, режисиран също от Йенсен.

_{Брижит Обер през 1954 г. (Credit: Studio Harcourt, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Социални изяви

Брижит Обер е сред подписалите Манифестът на 343-те, петиция, публикувана на 5 април 1971 г. в списание „Ле Нувел обсерватьор“, призовавайки за легализиране на абортите във Франция, по-специално поради медицинските рискове, причинени от тайния характер на практикуването им. Според заглавието на първа страница на списанието, това е „списъкът с 343 френски жени, които имат смелостта да подпишат манифеста „Направих аборт“, като по този начин се излагат на наказателно преследване, което може да доведе до лишаване от свобода. Манифестът проправя пътя за приемането, четири години по-късно, на Закона за завесата, който декриминализира абортите.

_{Брижит Обер през 1957 г. (Credit: Studio Harcourt, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Личен живот

През 1949 г., по време на снимките на филма „Среща през юли“, Брижит Обер има двегодишна афера с учителя си по танци.

Брижит среща за пръв път неизвестния тогава Ален Делон случайно, през 1956 г., по улиците на Париж. Тя разказва пред списание „Пари мач“ интересните обстоятелства около запознанството си с него. Обер разкрива: „Един следобед, мисля, че беше през 1956 г., вървях по улица „Рен“ (6-ти район на Париж) и на няколко метра пред мен един млад мъж беше приближен от по-възрастен мъж, който го обиждаше. Младият мъж му каза да се разкара и аз усетих, че спорът ще се превърне в сбиване. Без повече приказки се приближих и потупах младия мъж по ръката, сякаш ми беше приятел: „Здравей, как си? А кой е този господин?“, а въпросният господин си помисли, че имаме среща и си тръгна, без да настоява. С Ален се смяхме много и отидохме на кафе. Така се опознахме. Поприказвахме си, той ми разказа за родителите си, които живеели в Бур-ла-Рен, където отивал на път за гарата Монпарнас. Ами, родителите му... Майка му и доведения му баща, тъй като родителите му се били развели отдавна. За да се върнем към срещата ни, исках да помогна на един човек на улицата и така започна нашата любовна история. Вече бях направилa няколко филма (около петнадесет, включително „Да хванеш крадец“ на Алфред Хичкок!), но на него не му беше все едно. Всъщност, изобщо не говорихме за това по време на онази известна първа среща. Баща ми току-що беше починал и трябваше да се преместя. Намерих си апартамент на улица „Буланже“ (5-ти район на Париж), където Ален ме последва. По време на нашата романтична връзка той винаги беше нежен и внимателен.“

По случай филмовия фестивал в Кан през 1957 г. Ален Делон отива с нея на Лазурния бряг и се установява в къщата, която тя притежава в село Сен Пол дьо Ванс. Романсът им обаче е краткотраен. Докато се изкачват заедно по стълбите на фестивала в Кан, Брижит Обер представя Делон на всички свои приятели в киното, „както представяш гаджето си на познатите си“. В Кан Делон се сприятелява с актьора Жан-Клод Бриали и влиза в контакт с филмовата индустрия. Там той среща бъдещия си импресарио Жорж Бом и е открит от Хенри Уилсън, отговорен за набирането на нови таланти от името на американския филмов продуцент Дейвид О. Селзник. По-късно, по време на коктейл, организиран в дома й, Брижит запознава Ален с актрисата Мишел Корду, съпруга на френския режисьор Ив Алегре, заради която той в крайна сметка я напуска. По отношение на това Брижит казва: „По-късно той си тръгна с нея и тя убеждава режисьора Ив Алегре (също присъствал на този коктейл) да му даде роля в „Когато жената се намеси“. И това е всичко. Нашата любовна история приключи. Разбира се, не говорихме отново веднага, но го срещнах отново много по-късно. Чувах се с него предимно чрез майка му, Мунет (прякор на Едит, майката на Ален Делон), с която останахме много близки приятелки до смъртта ѝ. Но не се тревожех за него. Ален беше много общителен и бързо разбрах, че ще се справи много добре в тази професия. Той си изгради живота, аз си изградих моя. Никога не ме питаше за новини, но това е съвсем нормално: това не беше в стила на Ален. Той беше твърде егоцентричен и имаше други неща, за които да мисли, работейки с най-престижните режисьори. Все още е смешно да си помисля, че ако онзи тип не беше дошъл и не го беше притеснявал на улица „Рен“ и аз не се бях намесил, останалата част от историята щеше да е различна. Всичко е още по-смешно, тъй като първият му филм се казва „Когато жените се заплитат“! Но трябва да спрем да казваме, че благодарение на мен е попаднал в киното. Всичко е въпрос на случайни срещи.“