Най-старото свидетелство за употреба на този призив (който се произнася sàpere àude – сàпeрe àудe) се намира в писмо на римския поет Хораций (Послания I, 2, 40), адресирано до приятеля му Максим Лолий. В него Хораций (5 пр.н.е. – 8 пр.н.е.) предлага поредица от съвети, всички вдъхновени от философията на aurea mediocritas. Сред тях е и поканата да „решим да бъдем мъдри“, като се посветим на учене и честни занимания.

Съвременна употреба

Изразът става известен благодарение на немския философ Имануел Кант (1724–1804), който го превръща в мото на Просвещението и в него кондензира посланието на този историко-философски процес.

В есето си от 1784 г. „Отговор на въпроса: какво е Просвещение?“ той дава следното определение:

„Просвещението е излизането на човека от самоналожената му незрялост. Незрялостта е неспособността да използва собствения си интелект без ръководството на друг. Тази незрялост е самоналожена, ако причината ѝ не е липса на интелигентност, а липса на решителност и смелост да използва интелекта си, без да бъде воден от друг. Sapere aude! „Имай смелостта да използваш собствения си интелект!“ Това е мотото на Просвещението.“
(Имануел Кант)

Неговото определение за Aufklärung (разсъждение със собствената глава) е повлияно от немския еклектицизъм от XVIII век, разбиран като свобода на избор между различни мнения в зависимост от обстоятелствата.