News

Няма документирани доказателства затова, че Галилей е изрекъл тази фраза. По свидетелства на негови приятели и писма на самия Галилей, неговото убеждение след покаянието му на трибунала на Светата инквизиция, че Земята се върти около Слънцето, а не обратно, не се е изменило.

Физик, астроном, философ, математик и писател, Галилео Галилей (1564 – 1642) е смятан за баща на съвременната наука. Той е една от ключовите фигури на научната революция заради изричното въвеждане на научния метод (наричан още „Галилеев метод“ или „експериментален метод“). От първостепенно значение е и ролята, която той изиграва в астрономическата революция, с подкрепата на хелиоцентричната система и теорията на полския астроном, математик и свещеник Николай Коперник (1473 –1543).

Галилей подобрява и използва телескопа, за да наблюдава фазите на Венера, предоставяйки фундаментални доказателства за хелиоцентризма – астрономически модел, който поставя Слънцето в центъра на Слънчевата система, а планетите се въртят около него. В исторически план, в хелиоцентризма Слънцето се е считало за център на Космоса, термин, използван за обозначаване на всички известни звезди, преди въвеждането на концепцията за Вселената (която се появява едва с научната революция).

Основният принос на Галилео Галилей към философската мисъл произтича от въвеждането на експерименталния метод в научното изследване. Благодарение на този метод науката за първи път изоставя дотогавашната си традиция да се концентрира само върху търсенето на същността на обектите.

_{Портрет на Галилео Галилей, 1636 г. картина на Юстус Сустерманс (Credit: public domain, via Wikimedia Commons)}

Макар в даден момент да е подкрепян от папата, Галилей е заподозрян в ерес, обвинен в желание да подкопае естествената философия на Аристотел и Светото писание, съден и осъден от Светата инстанция и принуден на 22 юни 1633 г. да се отрече от астрономическите си концепции и да се затвори в собствената си вила в Арчетри – малка хълмиста местност, намираща се южно от центъра на град Флоренция. През вековете стойността на трудовете на Галилей постепенно е приета от Църквата и 359 години по-късно, на 31 октомври 1992 г., папа Йоан Павел II, на пленарното заседание на Папската академия на науките, признава „допуснатите грешки“ въз основа на заключенията на трудовете, до които е стигнала специална изследователска комисия, създадена от него през 1981 г., реабилитирайки Галилей.

В действителност фразата „И все пак тя се върти!“ (на италиански: E pur si muove или Eppur si muove) се приписва единствено на Галилей: тя се появява за първи път в картина, вероятно дело на испанския художник Бартоломе Естебан Мурильо (1618 – 1682), датираща от периода между 1643 и 1645 г., и е запомнена от италианския литературет критик, поет, преводач и журналист Джузепе Барети (1719 – 1789), който реконструира историята за английската публика в анотирана библиография на италиански автори, „Италианската библиотека“, публикувана в Лондон през 1757 г.

Целта на Барети очевидно е била да подчертае противоречивото отношение на Католическата църква по това време.

Разбира се, Земята е тази, която се „върти“, според теорията на Коперник, която Галилей се е опитал да докаже и която е защитил в трактата си „Диалог за двете главни световни системи“ (1632) . Измисляйки анекдота, Барети вероятно е искал да защити достойнството на италианския учен, въпреки че той е бил принуден от Инквизицията да се отрече от твърдението си.

Легендата се разпространява широко през 1761 г., след превода на книгата на Барети на френски.

В книгата си „Литературни разпри“, издадена в Париж през 1761 г., френският римокатолически теолог, публицист и историк, пастор Огюпен Симон Ирай (1717 – 1794) пише: „уверяват, че Галилей вече на свобода, с измъчена съвест, веднъж все пак казал: „И все пак тя се върти!““, – имайки предвид въртенето на Земята около Слънцето.

Фразата все още се използва в журналистическия и разговорния речник, за да изрази съмнение или интимна сигурност, която се съпротивлява на всички уверения (или сплашвания), предоставени от събеседника.