Дисциплината е свързана с хвърлянето и е включена в техническите видове на програмата по лека атлетика. Изисква експлозивна сила и скорост (мощност), ловкост от спортистите. Олимпийска дисциплина по лека атлетика за мъже от 1896 г., за жени от 1948 г. Част е от лекоатлетическия многобой.

Технически, наред с тласкането на гюле, наименованието „тласкане“, като метод на движение, може да се приложи и към хвърлянето на копие.

Правила

Участниците в състезанието хвърлят в сектор с размери 35°, чийто връх започва в центъра на кръг с диаметър 2,135 метра. Далината на хвърляне се измерва като разстоянието от вътрешната обиколка на този кръг до точката на удар на снаряда. В момента официално приетите параметри на снаряда са теглото на гюлето и неговият диаметър. За мъже – 7.260 кг и 120-129 мм, за жени – 4 кг и 100-109 мм. Гюлето трябва да е достатъчно гладко – да отговаря на клас грапавост на повърхността № 7.

В официалните състезания участниците обикновено изпълняват 6 опита. Ако има повече от 8 участници, след първите 3 опита се избират 8-те най-добри, а в следващите 3 опита се състезават за най-добър резултат в 6 опита.

Веднага щом спортистът заеме позиция в кръга преди началото на опита, гюлето трябва да докосне или да бъде фиксирано на врата или брадичката, а ръката не трябва да пада под тази позиция по време на тласкането. Гюлето не трябва да се издърпва назад отвъд линията на рамото.

Тласкането на гюлето е разрешено с една ръка, използването на каквито и да е ръкавици е забранено. Превързването на дланта или пръстите също е забранено. Ако спортистът има превързана рана, той трябва да покаже ръката си на съдията, който ще реши дали да допусне спортиста до състезанието.

Типична грешка е излизането от кръга или простото докосване на горния ръб на кръга при изпълнение на тласкане, преди спортистът да е завършил опита и да отстъпи назад. Понякога, при изпълнение на неуспешен опит, спортистите умишлено излизат напред от кръга, за да не се измери опитът им.

_{Тласкането на камъни предшества тласкането на гюле през Средновековието и Античността. (Credit: Master of the Codex Manesse, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Техника на тласкането

Класическа (XIX век)

Тласкането на гюле, както много други леки атлетически дисциплини, произхожда от Англия в средата на 19 век, когато се провеждат първите състезания по хвърляне (тласкане) на гюле с тегло 16 паунда (7,257 кг) от кръг с диаметър 7 фута (2,134 м). Първият световен рекорд датира от 1866 г. - 10,62 м. Техниката по това време е била примитивна, спортистите не са използвали цялата площ на кръга и са се тласкали, скачайки напред на един крак. Интересно е, че до 1912 г. е определян шампион за най-добър опит за тласкане с две ръце и дори е била определяна сумата от тласкането с две ръце – така се е насърчавало хармоничното развитие на спортистите.

Това продължава до 1950 г., когато Джеймс Фукс поставя последния световен рекорд с класически скок, застанал с гръб към посоката на полета на гюлето - 17,95 м.

В момента класическата техника на тласкане на гюле с лице напред от висока стойка и от ниска стойка се използва като едно от спомагателните упражнения в подготовката на спортистите.

_{Фазата на начало на движението след подскока, в тласкането на гюле с подскок. Удо Байер (ГДР). (Credit: Bundesarchiv, Bild 183-W0704-0300 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons)}

Плъзгане (с подскок)

През 1951 г. изключителният американски спортист Пери О'Брайън радикално подобрява техниката на тласкане на гюле с подскок, от позиция с гръб към посоката на полета на гюлето (понякога наричан още „тяло камшик", в САЩ се нарича на английски glide). Спортистът започва движението, застанал с гръб към бъдещата посока на тласкане, навежда се далеч напред, извеждайки гюлето извън кръга. След това, с мощно движение, завъртайки се на 180 градуса и едновременно изправяйки се, изпраща гюлето напред и нагоре. Пери О'Брайън чупи световни рекорди десет пъти, преминавайки границите от 18 и 19 метра, полагайки основите на съвременната техника на тласкане.

Тази техника е особено популярна в Русия, използва се от спортисти в много други страни и е по-разпространена от другите техники сред жените гюлетотърсачки.

Въртене

През 70-те години на миналия век е разработена нова оригинална техника на тласкане на гюле с въртене (на английски: spin/rotation – така е наричана в САЩ). Неин автор е изключителният съветски треньор Виктор Илич Алексеев. Неговият ученик Александър Баришников е първият в света, достигнал 22-метровата граница, използвайки новата техника. Самият Алексеев нарича разработената от него техника просто „вариант“ (нарича се още „метод на кръговия замах“ (на руски: „способом кругового маха“), за разлика от „линейния замах“ при тласкане с подскок или „дисков способ“). При изпълнение на тласкането спортистът застава с гръб към сектора и, след като е завършил едно и половина завъртания, изтласква гюлето.

Десноръкият тласкач започва с лице към задната част на кръга и се завърта наоколо върху левия крак, пренася десния крак близо до средата на кръга, а накрая насочва към предната част на кръга левия крак, извъртайки бедрата и рамената (както при плъзгането), след което изтласква гюлето.

При изпълняване на опит с тази техника горната част на тялото на атлета се завърта така, че създадените от рамената и бедрата мислени линии да не са успоредни една на друга. Това действие изгражда въртящ момент и изпъва мускулите, придавайки им допълнителна еластичност и осигурявайки допълнителна мощ. Когато атлетът се приготви за изтласкване, левият крак е здраво стъпил на земята, осигурявайки запазване на импулса и енергията.

Друга цел на въртенето е достигането на висока скорост, за което спомага първоначалният размах на десния крак, но и прибирането на всички крайници възможно най-плътно до тялото (подобно на фигурист, който се стреми да държи ръцете си до тялото при въртене). Веднъж достигнал необходимата скорост, атлетът изтласква гюлето, предавайки му своята енергия.

На настоящия етап от развитието на леката атлетика техниката на тласкане на гюле с обръщане е много по-популярна в света сред мъжете спортисти. Световният рекордьор Райън Краузър, бившият световен рекордьор Ранди Барнс (23,12 м), както и всички водещи американски мъжки спортисти (Адам Нелсън, Крисчън Кантуел, Рийз Хофа), са го използвали и използват. На Световното първенство по лека атлетика през 2022 г. в Юджийн, САЩ, не е имало нито един спортист, който да тласка гюле със скок във финалното състезание. Третият най-добър резултат в историята на тласкането на гюле обаче е показан от Улф Тимерман (ГДР) - 23,06 м, използвайки стария метод със скок, така че и двата метода все още се конкурират и до днес.

_{Начална фаза на тласкане на гюле с въртене. (Credit: Shih-Chung Cheng, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

Видове гюлета

За изработка на гюлета могат да послужат различни материали, в зависимост от предназначението. Сред използваните материали са желязо, месинг, неръждаема стомана, плътна стомана, синтетика (напр. поливинил) и чугун. Различните метали и синтетика се използват за направата на различни по размери гюлета, което се налага от правилниците на различните състезания. Така например при събития на открито се използват по-малки гюлета, отколкото на закрито.

От самото създаване на тласкането на гюле като отделна дисциплина и до днес, американските спортисти доминират в него при мъжете. В различни периоди водещи са били от спортисти от СССР, ГДР, а след това от Украйна и Беларус.

При жените тласкането на гюле се превръща в популярна дисциплина на следвоенните Олимпийски игри, започвайки през 1948 г. В продължение на много години спортисти от СССР, ГДР и Чехословакия доминират в тази дисциплина. В настоящо време водещи в тази дисциплина са спортисти от Нова Зеландия, Русия и Китай.

Световни рекорди – на открито

23,56 м, поставен от Райън Краузър (САЩ) на 27 май 2023 г. в Лос Анджелис, САЩ

22,63 м, поставен от Наталия Лисовская (СССР), на 7 юни 1987 г. Москва, СССР

Световни рекорди – на закрито

Мъже – 22,82 м, поставен от Райън Краузър (САЩ) на 24 януари 2021 г. във Фойетвил, САЩ

Жени – 22,50 м, поставен от Хелена Фибингерова (Чехословакия) на 19 февруари 1977 г. в Яблонец над Нисоу, Чехословакия