ДНК АНАЛИЗ ПОКАЗВА, ЧЕ ХОРАТА СА ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ ДВЕ ПОПУЛАЦИИ, А НЕ ОТ ЕДНА
06.06.2025
Името Homo sapiens е въведено през 1758 г. от Карл Линей. (Credit: Pinal0408, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)
Изследването оспорва предишни теории за произхода на Homo sapiens.
Ново проучване, ръководено от учени от университета в Кеймбридж, разкрива по-сложна и мистериозна история на произхода на съвременните хора, отколкото се смяташе досега.
Използвайки авангарден анализ на цели геномни последователности, изследователите са открили, че Homo sapiens е резултат от генетично смесване между две древни популации, които са се разделили преди около 1,5 милиона години. Преди около 300 000 години двете групи се обединили отново, като едната е допринесла с 80% от генетичния състав на съвременните хора, а другата - с 20%.
През последните две десетилетия преобладаваше мнението, че Homo sapiens се е появил в Африка преди около 200 000 до 300 000 години и от една линия предци. Новите открития, публикувани в списание Nature Genetics, обаче предполагат по-сложна история.
Проучването показва, че нашите еволюционни корени включват различни групи, които са еволюирали независимо повече от милион години, преди да формират съвременния човешки вид. За разлика от неандерталската ДНК, която съставлява около 2% от генома на хората, живеещи извън Африка, тази древна смес присъства във всички съвременни хора.
Авторите са разработили алгоритъм, наречен cobraa, който моделира разделянето и последващото сливане на древни популации. Те са го приложили към данни от проекта „1000 генома“, който съдържа секвенирани ДНК проби от хора в Африка, Азия, Европа и Северна и Южна Америка.
Изследователите са установили, че веднага след разделянето двете популации са претърпели значителни промени. Едната от тях е преминала през много тясно „гърло на бутилка“ – ефект в популационната генетика, под който се разбира еволюционно събитие, при което значителна част от една популация или един вид загива или по някаква причина е възпрепятствана да участва в размножителния процес. Но именно тази популация по-късно е осигурила 80% от генетичния материал на съвременните хора. Открито е също, че гените, наследени от втората популация, до голяма степен се отнасят до мозъчната функция.
В бъдеще изследователският екип се надява да свърже тези открития с археологически данни от Африка.