Това са два почти идентични локомотиви – T678.0 и T679.0, които по-късно премаркирани като серия 775 и 776. Произведени са в завода на чехословашката инженерна компания ČKD (Прага) между 1961 и 1965 г.

Прякорът „Портокали“ (чеш. Pomerančе; слов. Pomаrančе), който тези получават тези локомотиви, е базиран на първоначалната оранжево-кремава боя с кафяви декоративни ивици, с която са били боядисани. По-късно се налагат и други техни прозвища – Сé-nula („Це-нула“, според разположението на шестте си оси (Co´Co´)) или Devina (на словашки: разговорно „Деветка“ – прозвище, употребявано за локомотивите T679.0).

Тези дизелово-електрически локомотиви с впечатляваща мощност от 1470 kW са били предназначени за тежки пътнически и товарни превози. Оператор са „Чехословашките държавни железници“ (ČSD) – до разпадането на Чехословашката съветска социалистическа република през 1992 г., след което ČSD се разделя на „Чешки железници“ (České dráhy) и „Железници на Словашката република (Železnice Slovenskej republiky)

Съгласно споразуменията на СИВ за специализация на производството в отделните държави-членки обаче тази категория на производителност е трябвало да бъде осигурена предимно от производството в Съветския съюз и Румъния, докато производителите в Чехословакия са били принудени да се съсредоточат предимно върху класа на производителност до 1000 kW.

Затова, въпреки че първоначално е трябвало да бъдат произведени 90 локомотива от серията 775, в крайна сметка само 44 от тях са излезли завода (от които 27 са били локомотиви, модифицирани за парно отопление на комплектите, т.е. серия T679.0).

Причината не е била само вносът на тези съветски локомотиви, но също така и за да се даде предимство на производството на току-що появилия се четириосен локомотив от серия Т478.1 (751 (след 1988 г. 751), наричан „Бардотка“ (тъй като предната му част е оприличавана на бюста на френската актриса Брижит Бардо).

По това време локомотивите от серията T679. 0 са били разположени в словашката част на Чехословакия (в локомотивното депо в Зволен) – също и с цел „да се улесни“ движението на парните локомотиви, на които изобщо не им е било лесно по централнословашките линии (дълги изкачвания – т.нар. рампи и редица тунели). След това товарните „Портокали“ (T678.0) биват доставяни в депото в Зволен и в чешките депа (Прага-Либен, Пилзен и Oломоуц) в продължение на няколко години, но в крайна сметка през 1968 г. всички те се оказват в словашката част на страната (в локомотивните депа в Спишска Нова Вес и Прешов, по-късно някои са доставени в депото в Попрад). В депото в Прешов, град, разположен във Високите Татри, те са използвани по интересен начин. Там е имало общо пет такива локомотиви. В последния период на експлоатацията им се е движила само една машина и тя е била предназначена за теглене на работния влак на ремонтната работилница за контактна мрежа, наречен „Ереван“. Другите са били използвани за работни влакове или по време на прекъсвания на електрозахранването, а през зимата са карали снегорин след снегопочистване, но първоначално са участвали и в тегленето на товарни влакове към село Плавеч. Локомотив от серията T678. 005 по-късно представя първоначалния товарен вариант в унифициран червен цвят с жълта ивица отпред.

_{Локомотив T 678 012 на изложба град Усти над Лабем, Чехия, 2003 (Credit: Rainerhaufe, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Локомотив 775

Локомотивите от серия 775 (преди T 678.0) са дизелови локомотиви с електрическо предаване на мощност. Те са произведени между 1961 и 1964 година. Произведени са общо само 17 броя, а по-нататъшните доставки са спрени от ČSD в полза на локомотивите T 679.1 , произведени в Съветския съюз. Локомотивът от серия 775 има две триосни талиги, всички оси са задвижвани. Максималната разрешена скорост на машината е 100 км/ч. „Портокалите“ са били предназначени да теглят товарни вагони.

През 1961 г. ČKD произвежда два прототипа на товарен локомотив с обозначения T 678.0 и T 679.0 с генератор за отопление на влакове, предназначени за превоз на пътници. До 1964 г. са доставени 15 серийни локомотива Т 678.0. Те са били боядисани в оранжево, което скоро им спечелваа прозвището „Портокали“.

Въпреки че локомотивите от серията 775 са имали забележителна постоянна тяга от 245 kN, не са били закупени други машини от този тип. Вместо това, от 1966 г., подобно на държавните железници на ГДР, Унгария и Полша, съветските локомотиви M62 (в Чехословакия този локомотив e наричан „Сергей“) са внасяни от чехословашките държавни железници с обозначение T 679.1.

С промяната в разписанията през 1996/1997 г., тяхното обслужване приключва. Локомотивът Т 678.012 е запазен като действащ музеен локомотив в депо Зволен, докато Т 678.016 е запазен като недействащ в Братислава. Запазена е и една машина от серията T 679.0.

_{Локомотив T 679.019, депо Братислава-Изток, Словакия, 2006 (Credit: Rainerhaufe, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Двигателят с вътрешно горене на тези локомотиви е бавно работещ четиритактов дизелов редови осемцилиндров ČKD K 8 S 310 DR с турбокомпресор и водно охлаждане. На празен ход има 450 об/мин, номиналната скорост е 850 об/мин. Диаметърът на цилиндъра е 310 mm, ходът на буталото е 360 mm, максималната мощност е 1472 kW при 750 rpm. По-късно, чрез използване на различен турбокомпресор, налягането на форсиране е намалено от 0,6 At на 0,5 At, а мощността на двигателя спада до 1325 kW. Това важи за машините Т 678.0 от инвентарен номер 13 и за серия Т 679.0 от номер 3. Клапанният механизъм е тип OHV и впръскването на горивото е директно. Регулирането на скоростта се осигурява от регулатор на производителността. Състои се от регулатор на скоростта, центробежен регулатор, хидравличен усилвател и електрически компенсатор.

Тяговият генератор SS 105/62x8 , който е свързан към горивния агрегат чрез гъвкав съединител, има мощност от 1370 kW (850 V, 1610 A) и задвижва шест тягови двигателя в три паралелни клона. Възбуждането на тяговото динамо се регулира с диференциален възбудител. Интересна особеност е била използването на регулатор на преобразувател за стартови токове, който в зависимост от даденото ниво на мощност е ограничавал максималния стартов ток до границата на сцепление, правейки възможно по-доброто използване на сцеплението на локомотива. Преобразувателят се захранва с променлив ток от пръстените на допълнителния генератор.

Всяко шаси има три постояннотокови тягови двигателя от типа TM 51/36x4 с мощност 205 kW. Тяговите двигатели имат външна вентилация. Затихването на възбуждането е тристепенно.

AC електрически двигатели, захранвани от трифазен синхронен алтернатор, са били използвани за задвижване на вентилаторите за водно охлаждане и тяговите двигатели. Спомагателната водна помпа за охлаждане също се е задвижвала по същия начин. Това също може да се захранва от външна мрежа, което позволява поддържането на локомотива топъл, когато двигателят с вътрешно горене е спрян. Подгряването на водата е осигурено с котли.

Исторически локомотиви

775.012 (ŽSR – Железопътен музей на Словашката република)

775.016 (ŽSR – Железопътен музей на Словашката република)

Локомотив 776

Локомотивите от серия 776 (преди това T 679.0) са дизелово-електрически локомотиви на бившата CKD, предназначени за тежкотоварен пътнически и товарен транспорт. За разлика от серията T 678.0, те са били оборудвани с парогенератор за използване в пътническия транспорт. Първоначално са били инсталирани 6 парогенератора от Федерална република Германия, но скоро започва и използването на местния PG 500. Обемът на резервоара за гориво е намален от 6000 литра на 3500 литра, което е освободило място за резервоар за вода. Започвайки с локомотив Т 679.003, мощността е намалена до 1325 kW (1800 к.с.).

Между 1962 и 1965 г. са произведени и идентични локомотиви, оборудвани с парогенератор за отопление на пътнически влакове, тежащи с 3 тона повече, т.е. 114 тона – те са обозначени като серия Т 679.0.). Те се оказват отлични за бутане по трудни наклони, където са помагали главно на машините от серия Т 679.1, които се появяват в челото на товарните влакове.

Локомотивите са произведени през 1962-65 г. в количество от 27 единици, които са доставени в локомотивните депа в Прага-Либен, Пилзен, Зволен и Врутки. Те също са наричани „Портокали“ – заради оранжевия цвят, в койго са били боядисани. Някои експресни влакове (напр. „Детван“ или „Хорехронец“) – благодарение на тези нови локомотиви, теглещи влаковите композиции – дори са били наричани „Оранжеви експреси“.

Въпреки че локомотивите от селия 776 се оказват много успешни, не са произведени други екземпляри, тъй като локомотиви от серия Т 679.1 започват да се внасят от СССР. Локомотиви от серията T 679.0 също са били внасяни в Ирак и по време на създаването си, заедно с T 678.0, са били най-мощните и бързи локомотиви на ČSD.

Локомотивите от дерията 776 са се доказали в продължение на много години по трудни хълмисти линии. Експлоатацията на тежки влакове при пълно натоварване е била особено впечатляваща.

Промените в разписанията през 1996/1997 г. обаче слагат край на прекомерната им употреба. Локомотивът T 679.019 е запазен като функционален музеен локомотив в депото Братислава-Изток.

Исторически локомотиви

776.019 (ŽSR – Железопътен музей на Словашката република)

Според съобщенията единственият локомотив T 679.019 е бил запазен като функциониращ музеен локомотив в депото Братислава-Изток.