News

Тези гравюри са с изключителна изработка и хармония, направени от дълбоки канали, издълбани в скалата. Наклонени към малка вдлъбнатина в подножието на скалата, гравюрите изобразяват малко стадо бовиди (кухороги говеда). Кравите сякаш чакат да пристигне водата, за да пият от нея. Сълзата, пролята от една от тези крави, е породила много тълкувания и легенди.

Изобретяването на земеделието от човека бележи навлизането му в неолита (9000 г. пр.н.е.). Неговите инструменти са по-разнообразни и по-често полирани. След хиляди години еволюция човекът се установява да живее по различен начин и все повече се фокусира върху своите места за уседналост. По този начин той преминава от икономика на хищничество към икономика на производство и опитомяване на животни.

Много места все още носят следи от тази еволюция и продължавайки практиката, наследена от предците си, човекът от палеолита продължава да свързва чрез гравиране и рисуване всичко, свързано с ежедневието му или неговата духовност.

_{Монолитът, съдържащ скалните гравюри на Плачещата крава (Credit: Akli salah, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

В Сахарския атлас и в Централна Сахара, по-специално Тасили (пустинно плато във вътрешността на Сахара, в югоизточната част на Алжир) и Ахагар/Хогар (планински масив, разположен във вътрешността на Сахара, в южната част на Алжир), има различни примери на това, което представлява сахарското скално изкуство. То обединява хиляди произведения, изброени от началото на откритията (XIX век), и продължава да привлича изследователи от цял свят.

Периодът на скалното изкуство, характеризиращ се с повсеместното представяне на добитъка: Бовидианът, ни информира за ежедневието на палеолитните земеделци.

Една от най-емблематичните гравюри на Тасили-н'Аджер (планинска верига, разположена в центъра на Сахара, югоизточно от Алжир и чиято източна граница е на либийска територия) несъмнено е тази на бовидите Тигаргарт, по-често наричана: Плачещата крава (La vache qui pleure).

_{Ерг Адмер със скалата на скалните гравюри на Плачещата крава (Credit: Clemens Schmillen, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Фреската се намира на около 25 км от оазиса на Джанет (този оазис е главният град в югоизточната част на Алжирска Сахара), в югоизточната част на Алжир, на източния край на Адмер ерг (огромна пясъчна пустиня, с дължина 100 km и ширина 20 km, разположена в в района на град Тигаргарт, на запад от Джанет, в центъра на Тасили н'Aджер, и простираща на юг, където се съединява с пустинята Тенере на границата с Нигер), върху плоската стена на голяма скала, издигаща се на територията на културния парк Тасили (бивш Национален парк Тасили). От едната страна на скалата се виждат гравюрите. Специалистите уточняват, че това е барелеф, защото тази гравюра е различна от тези, реализирани чрез пикетиране. Вдлъбнатините, изкопани в скалата, придават съвсем друго измерение и безпрецедентен реализъм. Това е скулптурен шедьовър.

Другата оригинална характеристика на гравюрата се крие в изображението на сълзите на говедата, което е породила няколко интерпретации. Според някои, когато в телата на кравите липсва вода, очите им отделят течност... Според други, това е просто белег с цвят, различен от останалата част от тялото на животното. Но най-разпространената легенда, която и екскурзоводите разказват на туристите, посещаващи района, е следната: „Тези крави са дошли да пасат в ъгъла и там е имало гуелта (воден джоб, който се образува в скални образувания в пустинята Сахара и Арабската пустиня.), от която са пиели. По време на периоди на суша рядко се е намирала вода, откъдето идва и сълзата, която е течала от окото на кравата. Скулпторът е искал да увековечи този образ, като направи тази гравюра“.

_{Саркофаг на кралица Кавит, показващ сълза, капеща от окото на крава (Credit: Clemens Schmillen, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Бовидианът представлява период на разцвет на сахарското скално изкуство. Познавал е няколко форми на фигурация и постепенно е изоставил чисто икономическата си функция, за да инвестира впоследствие в свещеното пространство.

Трябва да се отбележи, че опустиняването на този регион не се е осъществявало линейно или внезапно. Климатичните колебания всъщност са довели до редуване между влажен период, който насърчава и благоприятства човешкото заселване, и сух период.

Барелеф в саркофага на кралица Кавит, съпруга на фараон Ментухотеп II от 11-та династия, също показва сълза, падаща от окото на крава, докато я доят.