Изпълнението на удара се постига чрез изхвърляне на тялото назад във въздуха, като преди да се спусне на земята, се извършва срязващо движение с краката, за да се изведе крака, удрящ топката, пред другия. В повечето езици ударът е именуван или на цикличното движение, или на движението на ножицата, на което прилича. Неговата сложност и необичайно представяне по време мач го прави едно от най-прочутите футболни умения.

Ударът, наричан задна ножица, може да се използва в защита, за да се изчисти топката от вратата или в нападение, за да се стреля към вратата на противника. Този удар е футболно умение за напреднали, което е опасно за неопитни играчи. Успешното му изпълнение е ограничено до голяма степен до най-опитните и атлетични играчи в историята на футбола.

На английски този удар е известен с три имена: велосипеден удар, удар отгоре и ножичен удар. Терминът „велосипеден удар" описва действието на краката, докато тялото е във въздуха, наподобяващо въртенето на педалите на велосипед. Движението се нарича също „удар отгоре“, което се отнася до топката, ритната над главата на изпълняващия удара, или „ножичен удар“, тъй като техниката на изпълнение наподобява движението на двете остриета на ножицата, които се събират заедно. Някои автори разграничават ножичния удар като подобен на велосипедния удар, но изпълнен настрани или под ъгъл; други автори ги смятат за едно и също движение.

На други езици името му също отразява действието, на което прилича. Спортният журналист Алехандро Систернас от чилийския вестник El Mercurio съставя списък с тези имена. В повечето случаи те се отнасят или до подобно на ножица движение на ритника, като френския израз ciseaux retourné (върната ножица) и гръцкия anapodo psalidi (обърната ножица), или до подобно на велосипед действие, като португалския израз pontapé de bicicleta. На други езици естеството на действието е описано така: на немски: fallrückzieher (падащ удар назад), на полски: przewrotka (обръщащ удар), на холандски: omhaal (обръщащ се удар), на италиански: rovesciata (обратен удар).

Изключения от тези модели на именуване се срещат в езици, които обозначават движението чрез препратка към местоположение, както е например на норвежки: brassespark (бразилски удар). Това изключение е най-значимо в испанския език, където съществува ожесточен спор между Чили и Перу – като част от тяхното историческо спортно съперничество – относно наименованието на удара; чилийците и повечето латиноамериканци го познават като chilena, докато перуанците го наричат chalaca. Независимо от това, движението е известно и на испански с по-малко тенденциозните имена на tijeра и tijeрета – и двете препратка към движението, подобно на ножица.

Изпълнението на задна ножица във футболен мач, особено при отбелязване на гол, обикновено привлича голямо внимание в спортните медии. Този удар е представен в произведения на изкуството, като скулптури, филми, реклами и литература. Противоречията относно изобретението и наименованието на движението допринесят за одобрението на удара в популярната култура. Ударът, наречен задна ножица, се изпълнява и в подобни спортове с топка, особено в спортовете футзал и плажен футбол.

Начин на изпълнение

Успешното изпълнение на задна ножица обикновено изисква голямо умение и атлетизъм. За да се изпълните такъв удар, топката трябва да е във въздуха, така че играчът да може да я ритне, докато прави салто назад; топката може или да дойде във въздуха към играча, като например от центриране, или играчът може да вдигне сам топката във въздуха. Неритащият крак трябва да се повдигне първи, за да помогне на тялото да се издигне нагоре, докато ритащият крак прави скока. Докато се извършва скокът, гърбът на тялото трябва да се движи назад, докато стане успореден на земята. Когато тялото достигне максимална височина, ритащият крак трябва да бъде насочен към топката, докато неритащият крак едновременно с това се сваля надолу, за да се увеличи силата на удара. Зрението трябва да остане фокусирано върху топката, докато кракът не я удари. Ръцете трябва да се използват за баланс и за намаляване на удара от падането.

Велосипедните удари обикновено се правят в две ситуации, едната отбранителна, а другата нападателна. Защитен велосипеден удар се изпълнява, когато играч, който е с лице към вратата на своята страна, използва действието, за да изчисти топката в посока, противоположна на вратата на своя отбор. Спортният историк Ричард Уитциг смята, че защитните ритници с велосипед са отчаян ход, изискващи по-малко прицелване, отколкото офанзивната му разновидност. Офанзивен велосипеден удар се използва, когато играч е с гръб към противниковата врата и е близо до вратата. Според Уитциг, офанзивният задна ножица изисква концентрация и добро разбиране на местоположението на топката. Задни ножици могат да се правят и в халфовата линия, но това не се препоръчва, тъй като в тази зона могат да се отправят по-безопасни и по-точни пасове.

Уитциг определя задната ножица като „най-зрелищният, но и най-опортюнистичният и отчаян – ход, който съществува във футбола.

Центриранията, които предхождат офанзивна задна ножица, са със съмнителна точност – един от майсторите на този удар, германският нападател Клаус Фишер твърди, че повечето центрирания към играч, който е изпълнил задна ножица, са лоши. Освен това изпълнението на този елемент е опасно, дори когато е извършено правилно, тъй като може да нарани друг играч, намиращ се на футболното поле. Поради тази причина перуанският защитник Сезар Гонзалес препоръчва на играча, който изпълнява задна ножица, да има достатъчно място, за да го изпълни. За играча, използващ този удар, най-голямата опасност се случва по време на падане; лошо падане може да нарани главата, гърба или китката.

Уитциг препоръчва на играчите да се опитват да се приземят на горната част на гърба си, като използват ръцете си като опора и едновременно с това се преобръщат настрани, за да намалят удара от падането.

Бразилският нападател Пеле смята задната ножица за труден удар и си спомня, че е отбелязал след изпълнение на тасъв удар нея само няколко пъти по време на кариерата си. В автобиографията си той изразява съжаление, че не е вкарал гол със задна ножица по време на Световно първенство по футбол.

Поради сложността на действието, успешно изпълнената задна ножица е забележителна и, според спортния журналист Елиът Търнър, предизвиква страхопочитание у публиката. Неадекватно изпълнена задна ножица може да изложи играча на подигравки.

_{Фазите на изпълнение на задна ножица. R = десен крак. (Credit: it:User:Fabio Messina, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Има многобройни футболни легенди, разказващи кога и къде е бил изпълнена за първи път задна ножица и кой е създал този удар. Популярното мнение продължава да спори за точния му произход, особено на местата, където се твърди, че маневрата е създадена (напр. Бразилия, Чили и Перу). Въпреки това, наличните факти и дати разказват ясен разказ, показващ, че изобретяването на задната ножица се е случило в Южна Америка, по време на епоха на иновации във футболната тактика и игровите умения на състезателите.

Британски имигранти, привлечени от икономическите перспективи на Южна Америка, включително износа на кафе от Бразилия, кожи и месо от Аржентина и гуано от Перу, въвеждат футбола в региона през XIX век. Тези имигрантски общности основават институции, като училища и спортни клубове, където дейностите отразяват тези, извършвани във Великобритания – включително практикуването на футбол. Практиката на футбола преди това се е разпространила от Великобритания до континентална Европа, главно Белгия, Холандия и Скандинавия, но в по тези места няма иновации в играта. Нещата се развиват по различен начин в Южна Америка, защото, вместо просто да имитират стила на игра на имигрантите – базиран повече на по-бавната „шотландска игра на пасове", отколкото на по-бързия и груб английски футболен стил – южноамериканците допринасят за растежа на спорта, като подчертават техническите качества на играчите.

Ударите, наречени задна ножица, се появяват за първи път в тихоокеанските пристанища на Чили и Перу, вероятно още в края на 1800 г. Докато корабите им са били акостирали, британските моряци са играели футбол помежду си и с местните като форма на свободно време; практикуването на този спорт е било възприето в пристанищата, защото неговите прости правила и оборудване го правят достъпен за широката публика. Афро-перуански пристанищни работници може би са изпълнили за първи път задна ножица по време на мачове от края на XIX век с британски моряци и железопътни служители в главното морско пристанище на Перу, където той получава името tiro de chalaca („удар на Каляо“). Задна ножица е възможно също да е била изпълнена за първи път през 1910 г. от Рамон Унцага, спортист от баски произход, роден в Испания, натурализиран чилиец, на чилийското морско пристанище Талкауано, като там ударът получава името chorera (загатвайки местния демоним). Журналистът Луис Осес Гинес, автор на книга за футболната история на отбора на „Талкауано“, твърди, че първата регистрирана задна ножица на Унсага е изпълнена през 1918 г., както е документиран от нотариален доклад по гражданското право, подаден след разгорещен мач между отборите на „Талкауано“ и съседния „Консепсион“, прераснал в насилие. Унцага, описан от Луис Oсес Гинес като избухлив баск, се сбива с юмрук срещу рефера, който отсъжда фаул при изпълнението на задната ножица от страна на играча. Вестникът на „Консепсион“ El Sur съобщава за това събитие няколко дни след мача, а Унцага заявява в своя защита, че преди това е изпълнявал задни ножици в други мачове, без да бъде свирено нарушение.

Чилийски футболисти разпространяват умението извън западната част на Южна Америка през 1910-те и 1920-те години. В първите издания на първенството на Южна Америка Унцага и друг състезател на Чили – защитникът Франсиско Гатика изумяват зрителите с изпълнения на задни ножици. Унцагa участва в изданията на Южноамериканското първенство в Аржентина през 1916 и в Чили през 1920 г.; Гатика участва в изданията на турнира в Уругвай през 1917 и в Бразилия през 1919 г. Използването на задна ножица от Гатика, за да спре предстоящ гол, привлича толкова много внимание, че публиката му приписва изобретяването на удара.

Чилийският нападател Давид Ареяно също изпълнява по запомнящ се начин задна ножица и други рисковани елементи по време на турнето на отбора „Коло-Коло“ в Испания през 1927 г. – преждевременната му смърт по време от нараняване по време на това турне, причинено от една от неговите акробатики е, според Симпсън и Хесе, „мрачно предупреждение за опасностите от демонстрирането“. Впечатлени от задната ножица, любители от Испания и Аржентина наричат този удар чилена, препратка към националността на играчите. През 40-те години на миналия век италианският футболист Карло Парола популяризира използването на велосипедния удар в италианския футбол, спечелвайки си прозвището Синьор Ровесчиата ("Г-н Удар Отгоре").

Бразилският нападател Пеле възражда международното признание на този удар през втората половина на XX век. Неговата способност да изпълнява задна ножица с лекота, е едно от нещата, които му позволяват да се открои от другите играчи в началото на спортната му кариера, а също така и повишава самочувствието му като футболист. След Пеле, аржентинският полузащитник Диего Марадона и мексиканският нападател Уго Санчес стават забележителни изпълнители на задни ножици през последните десетилетия на XX век. Други майстори на задната ножица през този период, включват перуанското крило Хуан Карлос Облитас, който вкарва гол с такъв удар в мач от Копа Америка през 1975 г. между Перу и Чили, и уелският нападател Марк Хюз, който отбелязва гол с велосипеден удар в квалификационен мач за Световното първенство, игран между Уелс и Испания през 1985 г.

От началото на XXI век този удар продължава да бъде умение, което рядко се демонстрира успешно във футболни мачове. През 2016 г. Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) определя удара с велосипед като „най-зрелищната гледка във футбола“ и заключава, че въпреки спорния му произход и технически обяснения, „са белязали историята на играта".

През 2012 г. анкета на фенове от The Guardian присъжда на английския нападател Уейн Рууни, отбелязал гол след изпълнение на задна ножица в дербито на Манчестър през 2011 г., титлата за най-добър гол в историята на Висшата лига.

През 2015 г. футболистът на „Манчестър Юнайтед“ Хуан Мата вкарва гол на „Ливърпул“, изпълнявайки емблематична задна ножица, който осигурява победата за неговия отбор.

Голът от задна ножица, отбелязан от португалския нападател Кристиано Роналдо в Шампионската лига през 2018 г. получава много похвали от футболисти, включително английския нападател Питър Крауч, който пише в Twitter, че „има само няколко от нас, които могат да направят това“, и шведския нападател Златан Ибрахимович, който предизвиква Роналдо да „опита от 40 метра“ – препратка към спечелената от него награда на FIFA Puskás 2012 гол от задна ножица по време на приятелски мач между Швеция и Англия. Гобът, който Гарет Бейл отбелязва след изпълнение на задна ножица във финала на Шампионската лига на УЕФА срещу Ливърпул през 2018 г., се смята за един от най-добрите голове в историята.

Някои от най-запомнящите се задни ножици са изпълнени във финали на Световното първенство по футбол. Германският нападател Клаус Фишер вкарва гол с такъв удар в мача от полуфиналите на Световното първенство в Испания през 1982 г., между отборите на Франция и ГФР, изравнявайки резултата в продълженията (след това се стига до изпълнение на дузпи, при които немският отбор печели двубоя).

На Световното първенство в Мексико през 1986 г. мексиканският халф Мануел Негрете отбелязва гол със задна ножица по време на осминафиналния мач между Мексико и България—въпреки че е засенчен от „Голът на века“, отбелязан от Марадона в четвъртфиналния мач между Аржентина и Англия по време на същото първенство, голът на Негрете е обявен за „Най-великият гол на Световното първенство“ в анкета на ФИФА, проведена сред феновете през 2018 г.

Задната ножица на защитника Марсело Балбоа в мача от Световното първенство по футбол през 1994 г. между Колумбия и Съединените щати получава много положителни отзиви и дори се смята, че помага за стартирането на Мейджър Лийг Сокър в Съединените щати.

На Световното първенство в Корея-Япония през 2002 г., белгийският атакуващ халф Марк Вилмотс вкарва гол на Япония със задна ножица, която английският футболен писател Брайън Гланвил описва като „зрелищен велосипеден удар".

Голът след изпълнение на задна ножица на бразилския играч Ричарлисон срещу Сърбия, по време на Световното първенство по футбол през 2022 г. в Катар, е смятан за един от най-добрите голове на този турнир.

Ударите, наречени задна ножица, са важна част и от футболната култура. Според футболната федерация на Съединените щати задната ножица на Пеле във филма от 1981 г. „Бягство към победата“ е изпълнение на този удар като по учебник.

Google Doodle през септември 2013 г., празнувайки 100-ия рожден ден на Леонидас да Силва, на видно място включва задна ножица, изпълнена от фигура с пръчка, представляваща популярния бразилски нападател.

Удари тип „задна ножица“ са представени и в реклами като телевизионна реклама от 2014 г., където аржентинският нападател Лионел Меси изпълнява този елемент, за да популяризира видеоиграта за футболна симулация на FIFA от тази година.

През 2022 г. ФИФА, чрез официалния си акаунт в Twitter на испански, възобновява противоречивия произход на удара, наречен задна ножица, питайки потребителите дали ударът е бил „chalaca“ или „chilena“ (намеквайки се за спора между перуанци и чилийци).

Паметник на задната ножица, изпълнена от Рамон Унцага, е издигнат в Талкауано, Чили, през 2014 г.; създадена от скулптора Мария Анджелика Ечавари, статуята е съставена от мед и бронз и е с размери три метра в диаметър.

Статуя в чест на задната ножица на Мануел Негрете е планирана за квартал Койоакан в Мексико Сити.

Уругвайският писател Едуардо Галеано пише за удара „задна ножица“ в книгата си „Футбол в слънце и сянка“, издадена през 1995, възхвалявайки Унцага като негов изобретател. Перуанският нобелов лауреат писател Марио Варгас Льоса „кара“ главния герой в испанското издание на романа си „Градът и кучетата“ (1963) да заяви, че удара „задна ножица“ би трябвало да е изобретен в Каляо, Перу.

Ударът тип „задна ножица“ се използва и във варианти на игрите плажен футбол и футзал. През 2015 г. нападателят на италианския плажен футбол Габриеле Гори казва за този удар, че „това се свежда до ужасно много тренировки“. Удар, наподобяващ задна ножица, се използва и в sepak takraw, спорт, чиято цел е да се рита топка над мрежата и в страната на противниковия отбор.