Членовете на този разред имат редица хитри начини да използват тази тактика. Например летящите лисици (Pteropus) предпочитат „гмуркане по корем“ – докосват водата с козината си и след това облизват капките. Прилепите (Microchiroptera) практикуват „плъзгащо се пиене“: летят над водата, спускат долната си челюст и я загребват с езика си. Дълго време оставаше неясно как тези животни успяват да пият в движение, без да се забавят или да паднат.

Екип от американски биофизици от университета Корнел и Политехническия институт във Вирджиния се опитаха да отговорят на този въпрос. За да разберат как прилепите координират действията си във въздуха, учените проведоха експеримент.

В него участваха два вида насекомоядни прилепи: Hipposideros pratti и Rhinolophus ferrumequinum. Изследователите построиха заграждение за животни в лабораторията и го оборудваха с камери, които снимаха от различни ъгли. След това получените данни бяха комбинирани в 3D модел, който можеше да проследи движенията на прилепите. Първо животните били лишени от вода за шест часа, а след това в заграждението бил поставен съд с течност.



Камерите за заснели, че мишките се забавят, когато се приближават до водата. Животните намаляват честотата на ударите на крилата си почти наполовина, което им позволява да избегнат докосването на водата. В същото време, за да не загубят равновесие и да не паднат, прилепите променят начина, по който размахват крилата си: увеличиват ъгъла, под който крилата се движат нагоре и надолу. Това помага да се създаде допълнително повдигане, което поддържаше тялото им във въздуха, дори когато главата им е наведена. По този начин те компенсират съпротивлението на въздуха, което възниква, когато наклонят главите си към водата, тоест балансират съпротивлението на въздуха, причинено от накланянето, и продължават да летят плавно, без да падат или да се забавят прекалено много.

В същото време езикът действа като „прецизен черпак“ и загребва точно толкова вода, че да не попадне в носа. Последното е особено важно за видовете, които излъчват ехолокационни сигнали през носа си. Водата, влизаща в този орган, временно ги „заслепява“, което прави невъзможно навигацията в пространството.



"Технически това поведение е изключително трудно за прилагане. Но еволюцията е научила прилепите да правят две неща едновременно: да летят и да пият. Това увеличава шансовете им за оцеляване", казва Ролф Мюлер, един от авторите на изследването.

Изследователската статия е публикувана в Journal of the Royal Society Interface.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |