Първоначално е имало 28 отделни вида мълчаливи знаци, след модификации през 30-те години на XX век броят им се е увеличава до 35, а днес има 31 от тях, но не всички от тях вече се използват.
Идеите за въвеждане на тези знаци идват от началото на Първата Чехословашка република, от Съюза на скиорите на Чехословашката република. Първата причина за създаването им е нечетливостта на летните туристически табели през зимата, тъй като символите, изрисувани върху указателните табели, често са били покрити от сняг или скреж. Втората причина e била езиковият проблем. Началото на Чехословакия е свързано с продължаването на националните спорове между чешкото и германското население, живеещо в новосформираната република. Не по-различно а било и езиковото оформяне на надписи върху туристически табели, които поради това са били унищожавани неведнъж - независимо дали от една или друга езикова група. Мълчаливите знаци без никакви текстове е трябвало да решат този проблем.
Мълчаливите знаци на Кърконоше (на чешки: Němé značky Krkonoš; на словашки: Nemé značky Krkonôš) представляват табели, изрязани от ламарина в подходяща форма и боядисани в червено. Табелите се използват се в комбинация със стълбови маркировки.
Тези туристически знаци са в употреба от 1923 г. и осигуряват видимост на маркировката дори при намалена видимост или мраз.
Важни планински хижи, върхове, резиденции и други места в планината Кърконоше или (Карконо̀ше – т.нар. Исполински планини)– геоморфологична верига, издигаща се в северната част на чешката област Бохемия и на територията на Полша – в южната част на областта Силезия, имат свой червен символ.
Знакът на Рокитнице над Изероу (Rokytnice nad Jizerou) – град и планински курорт в западните планини Кърконоше.
Тези мълчаливи знаци, по-скоро графични символи, са наричани също и Mутиховки (muttichovky), на името на техния създател Камил Владислав Мутих (неправилно наричан Камил Властимил Мутих в картите на Клуба на чешките туристи) (1873–1924), чешки и чехословашки академичен художник, основател на ски асоциацията „Хималая“ в град Млада Болеслав, днес част от Чешката република. Мутих проектира знамето и значката за Ски клуб Високе над Изероу. Рисува портрети, пейзажи и ориенталски мотиви. Освен това, илюстрира списания, рисува плакати, реклами, пощенски картички и театрални декорации. Работил е за по-големи литографски заводи не само в Чехия, но и в Германия. Бил е редовен илюстратор на списание „Златна Прага“.
Камил Мутих работи в Чешката асоциация за зимни спортове в Прага, още преди Първата световна война той става член на Съюза на скиорите в Кралство Бохемия и понякога работи като контрольор на състезателни писти.
По време на Първата световна война и в началото на 20-те години на XX век Мутих живее в Млада Болеслав, и с членове на асоциацията често ходи във Високе над Изероу да кара ски. Самият той е бил отличен скиор. От ноември 1914 г. до август 1916 г. живее в град Високе над Изероу, днес част от Чешката република. В началото на Първата световна война Мутих прекарва дълго време като военноинвалид във военната болница във Високе над Изероу. Но нараняването му не е било достатъчно сериозно, за да му попречи да се отдаде на работата си и да има пълноценен социален живот. През 1915–1916 г. е директор на местното театралното дружество „Краконош“, става актьор, гримьор и художник на театрални декорации. Освен това, Мутих създава плакати, дизайн на значки, пише стихове.
Скоро след войната той е преизбран в комитета на Съюза на скиорите на Чехословашката република Тогава Мутих подхваща идеята на сдружението за създаване на туристически табели, които да са четливи и през зимата. Той разработва рисунки на символи за отделни мълчаливи знаци, които представляват важни дестинации на Кърконоше. През зимата на 1921/22 г. те биват тествани на три до четири от най-посещаваните места в западните планини Кърконоше, където доказват своята стойност. През лятото на 1924 г. безшумното маркиране на Исполинските планини е завършено.
Знакът на Дворачки (Dvoračky) – планинска хижа, разположена на надморска височина от 1140 м на южния склон на връх Лиса хора (Lysá hora), разположен в района Чешки хребет, намиращ се в централната част на планината Кърконош.
Туристическите табели биват разположени в цялата планинска верига от Нове Свет, част от град Харахов, до град Янске Лазне. Общо е имало около 350 тенекиени червени табели. Mутих доживява да види завършването на новите маркировки, но не и да ги види напълно използвани в планинския терен.
През 20-те и 30-те години на миналия век Съюза на скиорите на Чехословашката република се грижи за маркировките от двете страни на Кърконоше. След Втората световна война този съюз престава да функционира и грижата за табелите е поета от планинската служба през 50-те години на миналия век.
Стандартната лентова маркировка е въведена от двете страни на планината Кърконоше през 1945 г., но мълчаливите знаци са запазени.
През втората половина на миналия век семейство Шкода от град Връхлаби, днес част от Чешката република, използва техническото си образование, за да помогне за възстановяването на мълчаливите знаци.
Туристическите табели, поставени на територията на Кърконоше, изобразяват най-важните върхове, планински хижи, населени места или села. Благодарение на размера им от 30-50 см и червения им цвят, те се виждат дори при намалена видимост, в снежна буря или при замръзване. Те не показват данни за изминати километри и време, а само показват посоката до даденото място чрез завъртане и стрелка в долния край на табелата. Следователно се предполага, че скиорът или туристът предварително ще измери приблизителното разстояние и продължителността на маршрута според картата и ще намери съответните мълчаливи знаци за определената дестинация, по които ще се придвижва.
Използването на тези табели изисква известно познаване наизуст на символите. Техният преглед може да се намери на почти всяка ски карта на Кърконоше, те се появяват и на летни туристически карти и в различни ръководства или проспекти.
Първоначалните мълчаливи знаци, създадени от Камил Мутих през 1923 г.
Планинската служба Кърконоше, в сътрудничество с администрацията на Кърконошкия национален парк, се грижи за туристическите табели, а именно в по-високите и хребетните зони, където са най-необходими.
Производството на такива туристически табели е възобновено през 2003 г. Тогава в работилниците на администрацията на Кърконошкия национален парк в чешкия град Свобода над Упоу са изработени 48 нови табели от двумилиметров стоманен лист с издръжлива повърхностна обработка – специална червена боя за изпичане. Kърконошкият национален парк подкрепя завръщането на тези туристически табели и със специално издание от промоционални артикули с мотиви на мълчаливи знаци. В информационните центрове на администрацията на националния парк и електронния магазин може да се закупят уникални тениски и ленти за глава с мълчаливи знаци, както и тематични пощенски картички и други сувенири.
До началото на 2022 г. е имало общо 96 туристически табели, създадени преди век и разпространени на територията на Исполинските планини. Благодарение на финансовата подкрепа на автомобилното предприятие „Шкода Ауто“ в Млада Болеслав този брой е разширен през пролетта на 2023 г. с 69 нови мълчаливи знаци, произведени от фирмата за металообработка със собственик Иржи Каван, чието седалище е в село Долни Ланов, окръг Трутнов, Краловохрадецки край на Чешката република. Подобно на оригиналните, те са изработени от двумилиметрова стоманена ламарина с издръжлива повърхностна обработка и боядисани с червена боя за изпичане.