Остап Бендер – син на турски поданик, измамник и авантюрист, аморален, но същевременно и хуманен, „идеен борец за банкноти“, знаещ „четиристотин сравнително честни начина за отнемане на пари“, казва за него: „Кой мислите, че е този могъщ старец? Не казвайте, не можете да знаете. Това е гигант на мисълта, баща на руската демокрация и човек, близък до императора“.

Биографията на Иполит Матвеевич до 1913 г. е описана в историята „Миналото на секретаря на службата за граждански регистър“ (1929), която е непубликувана глава от романа „Дванадесетте стола“(1928) на съветските писатели Иля Илф и Евгений Петров.

И. М. Воробянинов (1875 – след 1928), по прякор Киса (от руски: умалително название на коте), родом от Старгородски уезд, е бил женен, след което овдовява и пропилява богатството на жена си. След революцията от 1917 г., лишен от позицията на земевладелец и уезден (окръжен) предводител на дворянството, Иполит Матвеевич се премества в областния град N (един от възможните „прототипи“ на който е Старобелск). В този малък провинциален град той е работил в службата по вписванията, където е ръководел бюрото за регистриране на смъртни случаи и бракове. Живеел е с тъща си Клавдия Ивановна Петухова.

Преди смъртта си мадам Петухова признава на Иполит Матвеевич, че е скрила семейните си бижута от преди революцията в един от 12-те стола от изящна гарнитура, изработена от известния майстор Гамбс (производител на мебели, родом от пруския град Нойвид, работил в Санкт Петербург). Търсенето на това съкровище е основата на сюжета на романа „Дванадесетте стола“. По време на събитията Воробянинов е на 52 години (обаче, докато флиртува с момиче, той казва, че е на 38).

Търсейки скъпоценностите, Иполит Матвеевич отива в град Старгород, където среща „великия комбинатор“ Остап Бендер, който доброволно се съгласява да участва в „концесията“. В издирване на съкровището се впуска и техният конкурент – свещеникът от църквата Фрол и Лавра отец Фьодор Востриков, изповедник на мадам Петухова, подслушал информацията за скъпоценностите по време на изповедта й.

_{Паметникът на Иполит Матвеевич Воробянинов в Харков, 2016 г.}

На втория ден след срещата с Остап Бендер Иполит Матвеевич получава от него профсъюзната книга на „член на съюза на съветските търговски служители“. Оттам-нататък, формално, той действа в романа, според удостоверението на Остап, като „Конрад Карлович Михелсон, 48-годишен, неженен, член на съюза от 1921 г., високо морален човек, мой добър приятел, изглежда, приятел на децата...”. (Според „Бюлетин на Народния комисариат по храните“ за 1918 г. Конрад Карлович и Карл Карлович Михелсон идват от балтийските държави и като оптанти (лица, което имат право на оптация, на избор на друго поданство, гражданство) приемат гражданството на РСФСР). Понякога спътникът му го нарича „Либер фатер Конрад Карлович“, „гражданинът Михелсон“.

Остап Бендер много харесва детския псевдоним на Иполит – Киса. Неговият спътник често го нарича така, въпреки че не спестява други познати прякори, като „фелдмаршал“, „уезден лидер на команчите“ и други подобни.

Няма информация за съдбата на Иполит Матвеевич след събитията от романа „Дванадесетте стола“ (1928). Той се споменава само веднъж накратко от Остап Бендер в продължение на „Дванадесетте стола“ – романа „Златният телец“:

Имаше такъв ексцентричен старец, от добро семейство, бивш водач на дворянството, който също беше секретар в службата по вписванията, Киса Воробянинов. Заедно търсихме щастие в размер на сто и петдесет хиляди рубли.

В началото на романа „Дванадесетте стола“ Иполит Матвеевич е описан като висок (185 см), сивокос старец (той е на 52 години), носещ добре поддържани мустаци. С очила Иполит Матвеевич много прилича на Павел Николаевич Милюков (1859 –1943) – руски историк, публицист и либерален политически деятел, лидер на Конституционно-демократическата партия и на руската емиграция след Гражданската война, и затова е принуден да носи пенсне вместо очила.

Отправяйки се в търсене за съкровището, Иполит Матвеевич боядисва косата си в „радикално черно“, но след като измива лицето си на следващия ден, косата му позеленява и той трябва да обръсне главата си и да обръсне мустаците си.

От привичките на Иполит Матвеевич се знае неговия навик да казва сутрин „бонжур“ (т.е. фр. bonjour), ако „се събуди в добро настроение“, или „гут морген“ (нем. guten Morgen), ако „черният дроб си прави номера, 52 години не са шега работа и времето днес е влажно.”

Иполит Матвеевич, като бивш благородник, се характеризира с такива черти на характера като гордост и арогантност, съчетани с абсолютна ежедневна безпомощност и глупост. В крайна сметка именно глупостта на Воробянинов (когато по негова вина се проваля покупката на столове на търг) изиграва ключова роля за провала при търсенето на съкровището.

_{Павел Николаевич Милюков, на когото Иполит Матвеевич е приличал много}

Разказът „Миналото на секретаря на службата по гражданска регистрация“, публикуван една година (1929) след публикуването на оригиналната версия на романа „Дванадесетте стола“, съдържа подробности от миналия живот на Иполит Матвеевич Воробянинов. Тази история е отделен разказ, с напълно различен образ на Иполит Матвеевич. Тук героят е представен като гуляйджия и авантюрист. Ако информацията от тази история се смята за последователна, тогава „Иполит Матвеевич Воробянинов е роден през 1875 г. в района на Старгород в имението на баща си Матвей Александрович, страстен любител на гълъби“. Тоест, по време на основното действие на романа той е на 52 години.

Ярко събитие от миналото на Иполит Матвеевич е скандалната „афера“ със съпругата на окръжния прокурор Елена Станиславовна Бур, която завършва със заминаването на двамата за Париж.

През 1911 г. Воробянинов се жени за дъщерята на своя съсед, богат земевладелец Петухов. Това става, след като той, като отявлен ерген, пристигнал по някакъв начин в имението, вижда, че делата му са разклатени и че без изгоден брак е невъзможно да се подобрят.

През 1912 г., като водач на благородството, Иполит Манвеевич е известен като запален филателист и се увлича от колекционирането на земски марки, опитвайки се да изпревари английския колекционер от Глазгоу мистър Енфийлд.

След като легализира в земството издаването на марка на земската поща в Старгород в размер на два екземпляра, той сам разбива клишето и в отговор на най-скромното искане на известния английски колекционер да му продаде една марка на каквато и да е цена, написва много неучтив отговор с латински букви: „Захапете го!“

Изгонен от собствения си дом през 1918 г., лишен от обичайния си начин на живот, Иполит Матвеевич приема със смирено достойнство съдбата на съветски служител. Когато през 1927 г. шансът да се върне към предишния си „луксозен“ живот внезапно се очертава пред него, той се втурва да търси съкровището, като е напълно неприспособен към това.

Описаният образ на безделник не се вписва по никакъв начин в избледнелия, спазващ закона човек, в който се превръща Иполит Матвеевич след революцията. В романа „предводителят на дворянството” е представен като жалка фигура от миналото, която няма място в новия живот.

Иполит Матвеевич не демонстрира ярки способности нито в деловодството, нито по време на търсенето на диаманти: той не е практичен, не е находчив, не е енергичен. По време на общуването си с Бендер Киса не научава нищо, освен „способността да надува бузите си“. Матвеевич е просто жалка сянка на Остап, марионетка, управлявана от „великия комбинатор“. Желанието на Воробянинов да изглежда неустоим в очите на Лиза Калачова, героиня от романа "12-те стола", с която флиртува, се превръща в поражение. По време на посещението на Киса и Лиза в образцовата столова (ресторант) „Прага“в Москва, глупавият Киса изхарчва 200 рубли, дадени му от Остап за съхранение, като заплашва с провал цялата „концесия“.

Иполит Матвеевич страда (според Остап) от „организационно безсилие и бледа немощ“, подложен е на унижения, стига до просия, кражба, а накрая се променя коренно. В него се появява жестокост, граничеща с отчаяние, и той прави опит за убийство. Разгледан по такъв начин, образът на Воробянинов изглежда по-скоро трагичен, отколкото, противно на замисъла на Илф и Петров, сатиричен.

Остап Бендер и Иполит Матвеевич отиват в Москва, за да търсят последния стор от гарнитурата. Остап, в резултат на сложни комбинации, успява да разбере, че столът е в новия клуб на железничарите. Посещението в тази институция е насрочено за сутринта, но Бендер не е предопределен да види диамантите: през нощта Иполит Матвеевич прерязва гърлото на спящия Остап в гърлото с бръснач. Пристигайки в клуба, Воробянинов научава, че бижутата на тъща му са били открити от пазач преди няколко месеца; съкровищата на мадам Петухова са се превърнали в център за отдих с театър, кафене, фитнес зала, шахматна зала и билярдна зала.

А впоследствие, в романа „Златният телец“, Остап Бендер оживява – лекарите са направили чудо и са спасили живота му.

_{Чебоксари. Контактна скулптура, посветена на Остап Бендер и Иполит Матвеевич.}

Паметници на Иполит Матвеевич

На 1 април 1999 г. в украинския град Одеса е открит паметник на екипажа на автомобила „Антилопа Гну“, сред които са Остап Бендер и Иполит Матвеевич. Паметникът се намира в двора на Литературния музей. Скулптор е заслужилият художник на Украйна А. Токарев.

Паметник на Иполит Матвеевич е открит в украинския град Харков, на 12 декември 2003 г. Паметникът се намира на улица "Петровски" 21, в двора на кафене "Рио" и е създаден за сметка на собственика на кафенето Азер Ахвердиев. Бронзовата скулптура,поставена на малък мраморен пиедестал изобразява фигурата на Воробянинов с разперена шапка и молеща за милостиня. В лявата ръка на Воробянинов е старо, износено кожено куфарче, в което се вижда огромна проходна дупка. Първоначално под паметника е имало табела с надпис „Подай му ръката си, иначе ще си протегне краката“.

Бронзови скулптури на Остар Бендер и Иполит Матвеевич биват монтирани през август 2007 г. в руския град Екатеринбург, на улица „Белински“ 61. Минувачите, виждайки „великия комбинатор” и „бащата на руската демокрация, ”, недоумяват защо до инвестиционната компания има паметници на известни мошеници. Служителите на финансовата институция обаче изглежда не се страхуват, че дейността на предприятието им може да бъде свързвана сред жителите на града с Остап Бендер и Иполит Матвеевич.

На 26 септември 2008 г. паметник на Киса Воробянинов е издигнат в руския град Пятигорск на входа на парка „Цветник“. Автор е скулпторът Равил Юсупов. Първият паметник е бил разрушен, скулптурата е реставрирана. Прототип е съветския актьор Сергей Филипов, изпълнил ролята на Иполит Матвеевич във филмовата комедия на Леонид Гайдай „12-те стола“ (1971).

В кафенето „Златният Остап“, намиращо се на булевард „Киров“ в Пятигорск, създадено на основата на типично пятигорско кафене от края на XIX век, под формата на бронзови скулптури в цял ръст присъстват Остап Бендер и Иполит Матвеевич.

Друг паметник на Киса Воробянинов се появява в градската градина на Одеса – на 9 август 2009 г. Уездният предводител на дворянството заема място на входа на един от ресторантите. Той протяга ръка с шапката си, силно съревноваващ се не само с околните просяци, но и с фонтана. Статуята прилича на актьора Сергей Филипов. Автор на шедьовъра е Сергей Толкеев. Паметникът е от гипс, но „маскиран“ като бронз. През нощта фигурата на Иполит Матвеевич е въведена в ресторанта, за да не изкуши ловците на метали.

На 5 септември 2009 г. в Одеса са открити паметници на Иполит Воробянинов и Остап Бендер. Прототип за създаването на паметника е съветският актьор Анатолий Папанов, изпълнител на ролята на Воробянинов във филма „Дванадесетте стола“, излязъл на екран през 1976 г. Автор на паметника е Сергей Толкиев. И двете скулптури, финансирани от местни предприемачи, изглеждат бронзови, но всъщност са направени от гипс. Киса протяга ръка с шапката си и мнозина се опитват да оставят банкнота или монета в нея „за късмет“ или „да се върнат отново в Одеса“.

Скулптури на Иполит Матвеевич и Остап Бендер се издигат в руския град Чебоксари, на булевард „К. Ефремов“, 4. Паметниците са открити са на 30 април 2012 г. Автор на скулптурите е В. П. Нагорнов.

Паметник на Иполит Матвеевич Воробянинов е открит в Харков на 1 април 2016 г. Поставен е на стената на дом номер 21, улица „Ярослав Мъдри“ (бившата „Петровски“). Бронзовият Киса Воробянинов, чийто прототип е Сергей Филипов, сякаш излиза от стената с един от 12-те стола, споменати в романа. Скулптор е Катиб Мамедов. Работата по създаването на скулптурата е продължила три месеца.

Съвсем близо до центъра на руския град Кострома – на ул. „Съветска“, се намира известното кафене на име „Рога и копита“, чийто дизайн предлага възможност на посетителите си да се потопят в атмосферата на началото на XX век, въз основа на известната творба на Илф и Петров „Златният телец“. В заведението има поставени фигури в цял ръст на Иполит Матвеевичи Остап Бендер.