News

В северната част на Словакия, в подножието на планинския масив Мних (с надморска височина 657 м, част от планинската верига Чоч, принадлежаща към системата на Вътрешните Западни Карпати и областта Фатран-Татра ), близо до словашко-полската граница, западно от село Лискова, само на около 40 м от асфалтовия път, свързващ селото с град Ружомберок (т.нар. „стар път“), се намира едно сравнително незабележимо, но много рядко срещано морфологично образувание – специална варовикова скала, наричана Скален юмрук (Skalná pěst), също и Яношиков юмрук (Jánošíkova pěst), Лисковски юмрук (Liskovská pěst) или Дяволска шарка (Čertova Kiahnica).

Това скално образувание е природен паметник (скална гъба, представляваща геоморфологична форма, създадена най-често чрез селективна ерозия на неравноустойчиви скални слоеве в скални кули) в района на националния парк Татра. Издига се на десния бряг на река Вах в кадастралната територия на община Лискова, окръг Ружомберок, Жилински край. Територията е обявена през 1971 г. на площ от 0,0015 ха. Площта на охранителната зона е определена на 19,6250 ха.

_{Скалното образувание под хълма Мних}

Скалата е с височина 6 метра, ширина в основата 2,5 метра и 4 метра в най-високата част. Образувана е в резултат на ерозия на кръстовището на мезозойските хълмове Чоч с Липтовската котловина. Дължи произхода си както на тектоничната активност в Липтовската котловина, така и на ерозионните процеси, които разрязват скалното образувание, съставено от доломитен варовик.

Туристически знак с герба на Словакия информира посетителите, че този природен паметник е защитен от Словашката република като природно наследство с голямо значение.

В района има асфалтов път и маркирана велоалея.

Близо до Яношиковия юмрук се намира Лисковката пещера (Liskovská jeskyně), където има кръстен път (място за поклонение, най-често изграждано като поредица от параклиси или светилища, често водеща нагоре) до хълм Пиесочна (Piesočná), с надморска височина 593 м) с изглед към околностите.

Това скално образувание е обект на различни легенди. Една от тях гласи, че оттам започва пътят към древния тамплиерски манастир на близкия хълм Мних. Манастирът е бил дървен и затова на върха не е останала и следа от него. Археологичните проучвания обаче не потвърждават наличието на такъв обект.

Въпреки че скалата се намира на около 300 м от сегашното корито на река Вах, друга легенда твърди, че местните речни превозвачи са прикрепяли саловете си към нея, като са ги връзвали с чаршафи, преди да се спуснат с тези салове по река Вах, транспортирайки материал от град Липтовски Храдек до Будапеща. Вероятно това е така, защото през миналите векове река Вах доста често е сменяла коритото си там.

Друга легенда твърди, че скалният юмрук е създаден от италиански майстори по време на строежа на местната железница, представляваща част от железопътната линия Кошице-Бохумин, пусната в експлоатация през 1872 г.

Няма съмнение, че камъните наистина приличат на ръка със свити пръсти. Много народни легенди твърдят, че „това е вкаменената ръка на Юрай Яношик“. Юрай Яношик (1688 – 1713) е най-известният словашки разбойник, бил е лидер (капитан) на дружина, действала по словашките, чешките и полските земи, във времена, когато Словакия не е имала собствена държава и е била част от Кралство Унгария. Той е грабел от богатите, за да раздава отнетото от тях на бедните. Когато е 25-годишен, след предателство бива заловен от властите, осъден е на смърт и е екзекутиран в град Липтовски Микулаш.

_{Яношик, стъклопис на Янко Алекси, Парк за култура и отдих Братислава, 1957 г.}

Една от легендите обяснява връзката на скалното образувание под хълма Мних с Яношик. Веднъж той и дружината му извършвали преход от село Оравски Подзамок към планината Кралева хола. Било много рано, но разбойниците вече били изкачили върха на хълма. Изведнъж откъм планината се дочуло остро изсвирване. Всички веднага разбрали, че опасността наближава. По пътя се приближавала господарска карета, съпровождана от ездачи. В каретата пътували унгарският барон Ревай и неговият помощник. Баронът бил известен с безпощадността си към бедните хора. Яношик не се поколебал и веднага дал заповед да спрат каретата и да завържат Ревай, помощникът му и ездачите. Нищо неподозиращият благородник и неговите хора се озовали пред разбойническата дружина.

_{Планинският масив Мних, в чието подножие се намира скалното образувание Яношиков юмрук}

Яношик наблюдавал внимателно и когато видял, че ездачите от свитата на барона извадили саби, веднага хукнал и застанал между готовите за бой мъже от своята дружина. Той така започнал да удря противниците си със своите "стоманени" юмруци, че след няколко секунди хората на Ревай се търкаляли безпомощно по земята. По този начин Яношик предотвратил ненужното кръвопролитие. Наказан бил и барона, а за да изпита на живо как се отнася с поданиците си, дружината му платила „пет и двадесет” с дебела тояга. Един от дружината на Яношик – Юрай Храйноха, между другото, добре известен с танцувалните си умения, отбелязал този ден като паметен по случай победата на дружината. В чест на мъдрото решение на Яношик, благодарение на което той предотвратил кръвопролитието и по този начин спасил живота на своите другари, разбойниците изразили почитта си към него по интересен начин. Голям свит юмрук бил изсечен със саби в скалата, под която словашкия Робин Худ повалил и неутрализирал въоръжените хора на барона. Оттогава тази скала стои като символ на силата и смелостта на Яношик.