Международен екип от учени направи откритието на главния остров от архипелага Нова Каледония, френско владение в Тихия океан. Разклонената папрат Tmesipteris oblanceolata, растяща там, достига едва 5-10 см височина, но в ядрата на клетките й има 50 пъти повече ДНК, отколкото при хората – 160 милиарда базови двойки. Всяка клетка е широка по-малко от милиметър, но ако нейната ДНК бъде разплетена, тя ще се простира на 106 m (разплетената човешка ДНК е дълга около 2 m). Досега рекордьор по размер на генома беше растението Paris japonica. Геномът на новокаледонската папрат е със 7% по-голям.

Резултатите от новото изследване са публикувани в списание iScience.

Към днешна дата учените са изчислили размера на геномите на приблизително 20 000 земни организми. Най-големите геноми са открити в растенията, но сред тях има и такива с много малки геноми: едно месоядно растение от рода Genlisea има само 60 милиона базови двойки. Най-големият геном сред животните е този на рибата Protoptera (130 милиарда базови двойки).

Огромен геном означава големи проблеми. Колкото по-дълга е една ДНК, толкова по-големи трябва да са клетките, за да я съхраняват. За растенията това означава, че порите в листата трябва да са по-големи, което може да забави растежа. Освен това, за такива организми е по-трудно да създават нови копия на ДНК, което ограничава техните репродуктивни способности. Най-масивните геноми се намират в бавнорастящите многогодишни растения, които трудно се адаптират към неблагоприятни условия или устояват на конкуренцията.

Може да има организми на Земята с по-големи геноми, но учените смятат, че Tmesipteris oblanceolata е близо до горната граница. Все още не е ясно, каква е функцията на по-голямата част от ДНК в такива огромни геноми. Някои смятат, че това е ненужна ДНК, която не кодира протеини. Но вероятно има други функции, които биолозите тепърва ще откриват.

 Ивайло Лазаров
facebook

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |