News

Обикновен вомбат (Vombatus ursinus) – това е името на вид двурезцов торбест бозайник, единствен съвременен представител на род Vombatus. Видът е разпространен от южните планински части на Куинсланд до югоизточната част на континентална Австралия. Разпространен е и на остров Тасмания, съседните острови и островите от Басовия пролив.

Ако се определя само въз основа на външния му вид, малко вероятно е някой да реши, че вомбата би бил добър в спринта. Късокракото, тромаво на вид животно с мощна задна част изглежда по-подходящо за битка, отколкото за бягане. Въпреки това, в дивата природа, уплашените вомбати бягат много бързо в дупките си. Те могат да достигнат невероятни скорости, но никой не се е сетил да организира състезание между тях и професионални спринтьори.

В интернет могат да се намерят препратки, че вомбат може да тича със скорост от 40 км/ч и повече, но няма научни източници за тази информация. Една статия включи това твърдение в категорията „митове за вомбатите“. Журналистите дори интервюират учени, които се съгласяват, че вомбатите са бързи, но не толкова.

Има обаче учен, който е измерил скоростта на мистериозните торбести животни в полето. Дейвид Тагарт от университета в Аделаида казва, че е регистрирал 40 км/ч, развити от тичащ вомбат. Не всичко обаче е толкова просто.

„Те могат да тичат с тази скорост, но не могат да я поддържат. Това е кратко, бързо бягане на разстояние от около 50 метра. Ако избягат няколкостотин метра, просто ще спрат”, казва зоологът.

Тагарт не си е поставял за цел да измерва скоростта на вомбатите - животните е трябвало да бъдат уловени, за да се проучи тяхната екология и репродуктивни методи. Натуралистите обаче забелязват скоростомера, когато автомобилът им и вомбатът се движели с еднаква скорост.

Тагарт смята, че единственият начин да хванете вомбат е да го изненадате. Най-често вомбатът е твърде близо до дупката си, така че е невъзможно да бъде уловен. По време на размножителния период обаче вомбатите пътуват по-далеч в търсене на партньор. В такива случаи учените ги преследвали, докато животните спрели да си починат.

„Имаме двама бегачи с мрежи, които изскачат от задната седалка на колата и се състезават c тях“, отбелязва Тагарт.

„Те всъщност могат да победят Юсейн Болт, но на къса дистанция, не на 100 метра“, заключава Тагарт.

Вярно е, че все още не е известно кой кого ще изпревари в австралийската савана, защото вомбатите са способни да тичат със скоростта на световен рекордьор по неравен терен, а не по равна настилка.

Остава още една загадка: защо изобщо вомбатите се нуждаят от такава скорост? Феноменът понякога се обяснява с необходимостта да се избяга от диви кучета динго или от тасманийски вълци, които вече отдавна са изчезнали.