Те също са известни като древни канарци или местни канарци, въпреки че са популярно и широко известни с името „гуанчи“, независимо от факта, че този термин първоначално се е отнасял само за аборигените на остров Тенерифе.

В продължение на почти 2000 години древните канарци са населявали островите и са се опитвали да се адаптират към особеностите на околната среда, като по този начин успяват да създадат свои собствени културни и адаптивни форми, както и да свържат своята религиозна, социална, политическа и икономическа вселена с географската и природна реалност на островите. Това развитие, довело в крайна сметка до оформявето на седем добре диференцирани островни култури, продължава до завладяването на Канарските острови, започнало на остров Лансароте през 1402 г. и завършва на остров Тенерифе през 1496 г., по инициатива на Короната на Кастилия.

Древните канарци са живели в общества, които са варирали от изключително племенни групи до протодържавни форми, обитавали са предимно естествени пещери, въпреки че на островите Гран Канария, Фуертевентура и Лансароте те са строели и сухи каменни къщи. Канарските аборигени са имали икономика, основана главно на отглеждане на кози и овце, както и основно земеделие на зърнени и бобови култури. Събирането на диви продукти, както сухоземни, така и морски, е допълвало диетата им. Имали са и каменна индустрия, тъй като на островите са липсвали метали, а керамиката е била правена на ръка.

Що се отнася до техния магически-религиозен свят, канарските аборигени са вярвали във върховен бог и в зли духове, които засягали ежедневието им, както и в живота след смъртта, подчертавайки в този смисъл практиката на мумифициране.

Аборигените на Канарските острови са единствените местни хора, които са живели на Макаронезия, тъй като не е потвърдено наличието на местна култура в архипелагите на Азорските острови, Кабо Верде и Мадейра, преди пристигането на европейците през XV век.

Въпреки че в историографията първите заселници обикновено се наричат общо канарски аборигени, в съвременните изследвания и информационни публикации е установено използването на различни етноними за всяко от островните популации:

Бенахоаритас или Aуаритас се наричат аборигените на остров Ла Палма;

Бимбачес или бимбапес са тези на остров Ел Йеро

Канарци са тези на остров Гран Канария;

Гомерци са тези от остров Ла Гомера;

Гуанчи – аборигените на остров Тенерифе;

Майос или махорерос – тези от островите Фуертевентура и Лансароте.

Много от тези названия обаче са неологизми, появили се през XVIII и XIX век, като бенахоарита, или са наложени от завоевателите, като „майо“ или „канарио“. Единствените, които изглеждат истински автентични, са етнонимите „гуанчи“ и „бимбапе“. Текстовете на изследователите на островите от XIV и XV век и тези на първите историци от XVI век обикновено наричат аборигените канарци като цяло или уточняват, че са местни жители, добавяйки към това името на острова, от който произхождат.

В традиционните исторически извори обаче в повечето случаи са запазени имената, с които някои от аборигените са наричали своя остров:

Eл Йеро: Eсеро

Ла Палма: Бенахоаре

Тенерифе: Aчинеч или Чинече

Лансароте: Tитерогака или Maох

Термините, използвани за другите острови, пораждат съмнения относно техния възможен аборигенски произход:

Ла Гомера: Гомера

Гран Канария: Канария

Фуертевентура: Eрбаниа или Maхората

Произход на древното население

Според най-приетите теории, първите канарски аборигени би трябвало да са пристигнали на Канарските острови от Северна Африка между V век пр.н.е. и началото на християнската ера. Последните археологически находки предполагат, че първото заселване може да се е случило много по-рано, през X век пр.н.е. Датирането, извършено в Тенерифе, по-специално в Куева де лос Гуанчес в Икод де лос Винос, предоставя най-старите хронологии на Канарските острови с дати около VI век пр.н.е.

Обстоятелствата, при които се е случило това пристигане, са неизвестни в момента, въпреки че се теоретизира дали пристигането може да е било мотивирано от експанзията на други цивилизации, като финикийско – пуническите или латинските, в района на Магреб и може да се третира като северноафрикански племена, бунтуващи се срещу римската окупация или население, преместено на островите, за да търгува с тях. Нито пък може да се изключи, че тези популации са достигнали Канарските острови със собствени средства, въпреки че това може да противоречи на изолацията на острова и липсата на познания за навигация, с които европейците се сблъскват по време на завоеванието.

Днес хипотезата за берберския произход на първите заселници на Канарските острови изглежда напълно приета. Тази теория е подкрепена от доказателства в материалната култура, които свързват канарските аборигени с местните северноафрикански култури, както и от тяхната магическо-религиозна вселена. От генетична гледна точка, 55% от аборигенските родове по майчина линия имат своите най-близки двойници в Магреб. Те обаче не включват хаплогрупа U6b1, така че конкретният произход на първите заселници продължава да буди известни съмнения.

Други доказателства за берберския произход на канарските аборигени са останките от писменост, каталогизирана като либийско-берберска, идентична с други, открити в Либия или Алжир. Също така думите, събрани от завоевателите, топонимията или системата за номериране показват ясно родство с берберските езици.

Колонизацията на островите от северноафриканци вероятно е станала при различни миграции, за които е допринесло опустиняването на Сахара и натиска на финикийски и римски селища в Северна Африка.

Поради физическите си характеристики аборигените на Канарските острови са класифицирани в две расови подгрупи: кроманоиди, с по-широко, по-здраво лице и по-нисък ръст, и средиземноморци, с по-слабо, по-право лице и по-голям размер на тялото.

Няма подробни данни за броя на аборигените, които са съществували на архипелага. Първите изследователи и историци дават само някои несигурни цифри.

Предполага се, че общото население на архипелага през XV век е било между 30 000 и 70 000 жители. Това означава, че островите Тенерифе и Гран Канария са имали най-голямо население, като се имат предвид техните размери и условия на околната среда, докато по-малките острови като Ла Гомера и Ел Йеро или най-сухите като Лансароте и Фуертевентура са имали само малко повече от 1000 жители.

_{Майо (абориген от Лансароте) прави традиционно гофио, представен в керамика.}

Социална структура

Канарското аборигенско общество е било патриархално и матрилинейно, разделено на слоеве, определени от богатството, особено по отношение на главите добитък. Всеки остров е бил разделен на територии, чийто крал/вожд е бил гуанартеме (Гран Канария) или менсей (Тенерифе). Класовата система също е била различна на всеки от островите и е ясно идентифицирана само в случаите на Гран Канария и Тенерифе, където може да се обобщи с категориите „благородници“ (в рамките на които има няколко категории) и „население“. Чистотата на кръвта сред високопоставените благородници е била абсолютна и за да станеш менсей, тази чистота е трябвало да бъде демонстрирана. За конкретния случай на Тенерифе, според канарския историк Хуан Нунес де ла Пеня, са разграничени три социални групи:

Aчименсей - благородник, рицар

Сичисикуичо – войник на служба

Aчисакснай – негодник

Трябва да се има предвид, че термините, с които се идентифицират различните категории, са подобни на тези, съществуващи в Европа през Късното Средновековие. Това е така, защото хронистите екстраполират терминологията на социалната организация на средновековна Европа към тази на островите.

Вероятно гуанартеме или менсей са притежавали по-голямата част от добитъка. Допуска се също и възможността менсей също да е притежавал кариерите за добив на суровини за производство на камък.

За да поддържат тази йерархия, зависима от службата на другите, гуанчите учели децата си чрез истории, които определят причината за социалните неравенства, които биха били от божествен произход. Казвали са им, че историята се състои в това, че Бог създава индивиди, за които осигурява необходимия добитък, но след като решава да създаде още хора, те виждат, че им липсва добитък. И когато новите хора попитали Бог, той им казал: „Служете на другите и те ще ви хранят“.

Правосъдието се е раздавало на обществения площад („тагорор“ в Тенерифе, „сабор“ в Гран Канария) от група знатни личности и според първите посетители на островите то било изключително сурово.

На няколко острова са открити доказателства за женско детеубийство и полиандрия. Този факт се тълкува като културна адаптация към недостига на ресурси под формата на контрол на населението. Тяхната културна структура е много подобна на тази на други древни народи, които са били изолирани в продължение на векове, като маорите от Нова Зеландия или австралийските аборигени в Австралия.

Териториално деление

Остров Ла Палма е бил разделен на дванадесет демаркации или кантона.

Остров Ла Гомера е бил разделен на четири кантона.

Остров Тенерифе е бил разделен на девет кралства или менцеятос, управлявани от сегментирани родове.

На Гран Канария първоначално е имало десет капитани, но те по-късно са обединени в едно кралство поради кампанията за обединение и завладяване на острова, популяризирана от лидера Гумидафе от Галдар и неговата съпруга – гадателката Андамана. Малко преди кастилското завоевание, кралството е разделено на две части: Галдар и Телде.

По време на завоеванието остров Фуертевентура е разделен на два аборигенски кантона.

На Лансароте и Ел Йеро не е имало вътрешно териториално разделение.

Трябва да се отбележи обаче, че не всички от тези териториални демаркации отговарят на един и същи тип политическо-социална организация. По този начин, докато на острови като Ла Палма така наречените кралства съответстват на тип социална формация, близка до племето, в Гран Канария те съответстват на тип протодържавна организация.

Селища

Канарските аборигени обикновено са живели в пещери.

Имало е и селища, където по-късно европейците основават градове и села, като например на Тенерифе: Añazo (Санта Круз де Тенерифе), Aguere (Сан Кристобал де ла Лагуна ) и Канделариа. В Гран Канария: Аgaldar (Галдал), Телде и Агуимес.

На остров Тенерифе се откроява археологическата зона на Куева де лос Гуанчес, където са открити най-старите селища в Тенерифе и е предоставила най-старите хронологии на архипелага, с дати от 3-ти век пр.н.е. и т.нар. пещери Дон Гаспар, поради откриването на растителни останки под формата на карбонизирани семена, което потвърждава практиката на земеделие в Тенерифе по времето на Гуанче. И двата обекта се намират в община Икод де лос Винос. Други важни селища са тези, разположени до Пещерата Чингуаро (Гюимар) и до Пещерата Aхбинико (Кaнделариа). Последните две изглежда са имали религиозна селищна функция, тъй като в тези две пещери гуанчите почитат Девата от Канделариа като своя богиня Чаксиракси.

На остров Гран Канария главният селищен център е бил Агалдар, сегашен Галдар, до разделянето между това гуанартемато със създаването на гуанартемато Телде.

Технологично и културно развитие

Според класическата историческа каталогизация, която взема за справка технологичното развитие на хората, аборигените на Канарските острови са определени като неолитни народи. Въпреки това, този културен хоризонт се определя от обстоятелствата на естествената среда, която първите заселници на Канарските острови са намерили при пристигането си на островите, тъй като наред с другото им липсват метали поради техния вулканичен произход. Въпреки това, аборигенските народи се характеризират с напреднало културно развитие, съответстващо на протоисторически културен хоризонт. Това са народи с културни черти, типични за северноафриканската берберска област, вероятно повлияни от финикийско – пуническата и дори латинската култури, предвид контакта на тези цивилизации с местните жители на Северна Африка по време на финикийската и римската експанзия.

Има също доказателства за съществуването на скални гравюри, в които се появяват азбучни знаци, които са идентифицирани като характеристики на либийско-берберското писане, както и друга форма на писане, която е трудна за каталогизиране и която е наречена „либийско-канарска“. Във всеки случай, тези археологически доказателства ни представят хора, които са знаели писменост, така че въпреки слабото технологично развитие, обусловено от недостига на суровини, те са имали напреднало културно развитие, със сигурност внесено от Северна Африка.

Местните общества на архипелага са ориентирали и астрономически подредили някои светилища и точки за наблюдение, светилища, храмове и дори некрополи. Връзката между изгрева и залеза на Слънцето, Луната и някои планети и звезди с елементи от ландшафта на островите и с техния орографски профил над океана им позволи да установят календари, да организират дейности за производство на храна, социални практики и техните вярвания. Като примери могат да бъдат споменати комплекса Ел Хулан, нариращ се на остров Eл Йеро, скалната станция Maска на остров Тенерифе, аборигенското селище алмораген, намиращо се на Бентайга (геоложка формация на остров Гран Канария), голямата могила Ла Гуанча, Куатро Пуертас и Артенара на Гран Канария, мястото на Ла Форталеза, Aлто де Гарайонай и Toскас дел Гуире на остров Ла Гомерa, Ломо де лас Лахитас на остров Ла Палма и Тиндая на остров Фуертевентура.

За разлика от повечето древни култури, възникнали около изолирани океански острови, като Южния Пасифик, на Канарските острови не са открити археологически или документални доказателства за съществуването на морски кораби или навигационни знания. Хрониките на първите европейци, пристигнали на Канарските острови, записват факта, че гуанчите напълно са загубили знанията си за навигация, така че различните острови са останали изолирани един от друг в продължение на векове, развивайки различни културни модели.

Въпреки това, понякога местните жители на Гран Канария са изработвали лодки, за да ловят риба или да извършват грабеж на други острови.

_{Битката при Агуере, остров Тенерифе. Капитулация на военната група пред Фернандес де Луго, 25 юли 1496 г.}

Канарските аборигени са живели главно в естествени пещери или вулканични тръби, въпреки че е имало и каменни убежища, колиби и селища на повърхността, със забележими разлики в типа местообитание в зависимост от острова. Така, например, на остров Лансароте домовете, които представляват градове, обикновено са били построени от сух камък и покрити с фалшив свод, следвайки строителна схема, подобна на тази на „дълбоките къщи“, документирани в района на планинската верига Среден Атлас. Междувременно в Гран Канария са открити както градове с къщи, построени на повърхността, което се вижда в археологическия парк Куева Пинтада, намиращ се в град Галдар, така и жилища в пещери, естествени или издълбани в камък. На останалите острови най-често срещаното местообитание е естествената пещера.

Икономика и препитание

Икономиката на аборигените се e основавала основно на добитъка, с изключение на Гран Канария, където развитието на селското стопанство е било по-важно. Поради практическото несъществуване на бозайници, местни за Канарските острови, добитъкът, който са имали първите островитяни, е донесен от техните райони на произход, в Северна Африка, и е адаптиран към екологичните характеристики на архипелага. Това се били главно от кози и вид овце с гладка кожа и без вълна, подобни на типа овце, които са населявали Северна Африка от хилядолетия и чиито потомци все още обитават района на екоклиматичната и биогеографска зона Сахел. Козите и овцете са играели основна роля в прехраната, като използват както месото си, така и млякото и маслото си, както и кожите за производството на облекло (рокли тип тамарко и други), костите за важна костна индустрия (производство на щанци, игли, декоративни елементи и др.) и еленови рога (производство на видове ръчни плугове). Също така, макар и в по-малка степен, прасето е присъствало на различните острови, както и кучето.

Селското стопанство е било основно зърнено, като се отглеждат видове пшеница и ечемик, както и грах и други бобови растения. Една от основните употреби на зърнените култури е приготвянето на традиционно гофио (храна, съставена от непресято брашно от препечени зърнени култури, обикновено пшеница или царевица , използвана в различни хранителни продукти).

Препитанието на канарските аборигени е било завършено със събирането на диви растителни видове; лов на животни, предимно птици и големи влечуги; риболов, като се използват елементарни методи за улавяне на риба от приливни зони, локви и плитки зони, както и събиране на миди, като концентрацията на големи количества мекотели остава често срещана в различни места на Канарските острови.

Дълго време се е смятало, че канарските аборигени са имали малко влияние върху околната среда на Канарските острови, но археологическите обекти показват, че те са й повлияли негативно, както пряко, така и косвено.

В Тенерифе са открити доказателства (остатъци от цветен прашец), че в миналото е имало поне два вида дървета, които в момента не се срещат в горите: дъб (Quercus Sp) и габър (вероятно Carpinus betulus). Тези видове изглежда са започнали да намаляват около времето, когато първите заселници са се заселили на острова, така че е възможно изчезването им да се дължи на селективна сеч, опожаряване, паша и земеделско развитие, извършено от тях. Това може да обясни научното наименование на вида Quercus canariensis, описано от Willdenow през 1809 г. В описанието се казва, че материалът е първоначално от Тенерифе. Тъй като този таксон не е открит отново на Канарските острови, най-разпространената идея е, че мястото, където са събрани пробите, е объркано.

На остров Фуертевентура има доказателства за изчезнали днес дървесни масиви, съставени от видове, които сега са изчезнали. Тези видове, които се нуждаят от високи нива на влажност, се идентифицират в останките от дървени въглища, запалени от аборигените между IV и VII век. Това изглежда показва, че изчезването на тези гори се дължи на интензивното обезлесяване от аборигените за осигуряване на дърва за огрев и създаване на пасища. Похищението на семената на тези дървета от домашната мишка, въведена от аборигените, също може да е помогнало за изкореняването на тези горски масиви. Вероятно в миналото на остров Лансароте е имало залесени площи, тъй като обикновеният кос (Turdus merula cabrerae) живее в този тип местообитание. Дървените въглища от археологическите обекти показват промяна в растителността, преминавайки от доминирана от гори от канарски бор (Pinus canariensis) и канарски кедър (Juniperus cedrus) до образувана от храстови видове като Spartocytisus supranubius или Chamaecytisus proliferus. Това вероятно също се дължи на сеч. Също така в места на северния склон на остров Eл Йеро има доказателства за много интензивно използване на бор от Канарските острови, който вече е изчезнал от района. В някои места на Ла Гомера също е документирано присъствието на канарски борове, които днес се срещат само в някои недостъпни скали на острова. Това може да е индикация, че в миналото боровата гора е била по-широко разпространена на острова и че сечта е отговорна за почти изчезването й на острова.

Доказателства, че някои райони са претърпели ерозия на почвата поради прекомерна паша или земеделска употреба, също са открити в Гран Канария или в различни райони на Лансароте.

Аборигените също са повлияли на фауната чрез хищничество. Известно е, че те са консумирали различни животински видове, които вече са изчезнали: малпайски буревестник (Puffinus olsoni),канарски пъдпъдък (Coturnix gomerae), гигански канарски гущер Gallotia goliath, гигантски плъхове от Тенерифе и Гран Канария (Canariomys bravoi и Canariomys tamarani).

Друг животински вид, малпайската мишка ( Malpaisomys insularis ), роден на островите Фуертевентура и Лансароте , е изчезнал през този период, почти сигурно поради въвеждането от аборигените на домашната мишка ( Mus musculus ).

Други животни също са били експлоатирани, но без да изчезнат.

Има доказателства, че земеделските и животновъдните дейности на първите обитатели на островите са позволили заселването на някои въведени растителни видове. Те са пристигнали на архипелага под формата на семена, смесени с тези на култури или в екскременти на домашен добитък. Те са растения, които се установяват върху разорани земи, където първоначалната растителна покривка е унищожена.

Морската среда е била експлоатирана и от аборигените, които са практикували риболов и събиране на миди.

Език и писменост

Въпреки че преди 90-те години на XX век идеята за несъществуването на текстове, написани на Канарските острови от аборигените на архипелага, винаги е била приемана за вярна, днес е известно, че тази идея е била погрешна. Известно е съществуването на различни надписи от либийско-берберски произход на западните острови и на нео-пунически надписи на източните острови и в някои райони на Тенерифе и Ла Палма. Въпреки че най-широко разпространената идея сред историците и хората като цяло е, че всички аборигени са от берберски произход, наред с други неща поради ДНК анализ на намерените аборигенски кости, аборигените на източните острови вероятно са били езиково подчинени от пуниците, които трябва са изнесли берберите в тези области. Аборигенските езици трябва да са еволюирали процеси на гореспоменатите езици; оттук и родството им с тези езици. Някои от тези надписи са успели да бъдат дешифрирани с помощта на континентален речник като справка за реконструкция на оригиналния език. Посоката на четене на знаците може да бъде отгоре надолу или отляво надясно.

_{Статуя на менсей Бентор, поставена на наблюдателния пукт Ел Лансе, община Лос Реалехос, Тенерифе. Бентор е бил последният менсей, който умира от ръцете на кастилските войски, и като много гуанчи, той предпочита смъртта, пред това да бъде поробен.}

Религия

Религията на аборигените на Канарските острови е имала свои собствени богове, различни на всеки остров, но нито един общ (с изключение, може би, на бог Магек), въпреки че те са имали общи схващания. Особено свързани с техните вярвания са мумиите.

На остров Ел Йеро са имали две важни божества, бог Ераорахан и неговата съпруга Монейба като добри богове и друг зъл, на когото се молели в моменти на отчаяние, наречен Аранфайбо.

На остров Ла Гомера са се покланяли на бог-създател, наречен Орахан, а от друга страна Хиргуан, злият бог, който е приличал на куче с гъста коса, понякога двукрако.

На остров Ла Палма са вярвали в Абора, слънчевия бог, както и в зъл бог във формата на вълнесто куче, Ируене. Предложения били направени и на скала, наречена Идафе, опора на небето, разположена вътре в калдерата Табуриенте, така че да не падне и по този начин да доведе до края на света.

На остров Тенерифе вярвали в Ачаман. Той бил върховният бог на късмета и доброжелателните неща. От друга страна, са вярвали и в Гуайота, демонът, който живеел в Eчейде (ада), идентифициран с планината Тейде. Магек (слънцето) е бил един от основните богове. Терминът „магьосник“, с който кастилските земевладелци пренебрежително наричали фермерите, произхождащи от аборигените гуанчи, след завоеванието, произлиза от култа, който тези фермери му отдавали, за да получат добри реколти. Гуанчите от Тенерифе също почитали изображение на Дева Мария под името на богинята Чаксиракси, което преведено на испански би означавало „тази, която носи небесния свод“. В Тенерифе, както и на други острови, също има признаци на култ към духовете на предците, култ, известен преди всичко с мумифицирането на трупове. Те също вярвали в по-ниски божества или домашни духове, пазители на определени места (максиос), и зли същности като Хуканча, страховито вълнесто куче, или козата Гуаняже, дух-защитник на козите.

На остров Гран Канария висшият бог и слънчевият бог се е наричал Акоран, но се е вярвало и в много повече богове с по-малко значение и мистични елементи като духове на предци, демони и гении като марагулос (зли гоблини) или тибиценас, демонични кучета, подобни на Хуканчас от Тенерифе.

На остров Фуертевентура почитали планината Тиндая, където предлагали дарове в култ от слънчев тип. Серия от скални гравюри, така наречените подоморфи, също са открити в тази планина.

На остров Лансароте религията е била практически непозната. Въпреки че са открити фигурки на идоли, както на всички останали острови.

Жертвоприношения

Това е много малко известна черта на канарските аборигени, но е доказано както археологически, така и от хроники, че те са извършвали както животински, така и човешки жертвоприношения.

Така в Тенерифе, по време на лятното слънцестоене (юни), гуанчите имали обичая да прерязват гърлата на някои от добитъка и да ги хвърлят в огън, докато димът се издигне до небето. Бетенкур Алфонсо обаче твърди, че козите са били хвърляни в огъня живи със завързани крака, така че блеенето им да може да бъде чуто от божеството. На другите острови също са принасяни в жертва животни.

Що се отнася до човешките жертвоприношения, е имало периоди, когато са принасяни човешки жертви върху олтарите на острова, правени са жертвоприношение на дете по време на лятното слънцестоене. Всъщност гуанчите от Тенерифе са имали обичая да хвърлят живо дете над Пунта де Раска (днес природен резерват) точно при изгрев слънце на лятното слънцестоене. Понякога тези бебета идвали от който и да е менцеято на острова, дори от най-отдалечения менцеято от Пунта де Раска – менцеато де Анага. От това се заключава, че обичаят и бил разпространен на целия остров.

Също така в Тенерифе са известни други видове човешки жертвоприношения, свързани със смъртта на менцея или краля, където възрастни мъже се хвърляли в морето. Балсаматорите, които са направили мумиите, също имали обичая да се хвърлят в морето една година след смъртта на менсей – техния крал.

На остров Гран Канария са открити кости на деца, смесени с агнета и ярета, а в Тенерифе са намерени амфори с останки от деца вътре. Това предполага друг вид ритуално детеубийство от тези, които са били хвърлени в морето.

Сред канарските аборигени, особено сред гуанчите на Тенерифе, месец август е наречен Бениесмер или Бениесмен, което също е празникът на реколтата, празнуван през този месец.

Взаимодействие с християнството

През 2019 г. кръст, гравиран в скалата и обърнат към слънцето, е намерен в мястото на Гуанче в община Буенависта дел Норте в северозападната част на Тенерифе. Предполага се, че находката може да разкрие предполагаемите познания на древните канарци за християнството. Този символ обаче е намерен в мегалит, използван за ритуали за плодородие и като слънчев календар.

В това отношение си струва да се подчертае преданието, че както образът на Дева Мария от Канделария в Тенерифе, така и този на Дева Мария Снежна в Ла Палма, вече са били почитани от аборигените на тези острови.

Завладяването на Канарските острови продължава почти сто години, от 1402 до 1496 г., това е означавало изчезването на голяма част от елементите на аборигенната култура на всички острови, покръстването и смесването между заселниците и местното население.

От една страна, това се случи чрез религиозно и културно проникване в резултат на въвеждането на заселници, особено от юг на полуострова, в стабилни селища.

От друга страна, унищожаването на самата аборигенска производствена система и последвалите атаки срещу заселниците водят до военно завоевание. Това започва с поверяването на Хенри III от Кастилия на норманите Хуан дьо Бетенкур и Гадифер дьо ла Сал и завършва с католическите монарси.

Намаляването на населението на островите, вече унищожено от набезите и набезите на пирати и ловци на роби от Африка, се влошава от болестите, идващи от Европа, и кара колонизаторите да търсят робска работна ръка в Берберия (Магреб). Тези роби са били наричани мориски, несвързани с полуостровните мориски, и те също са се слели с населението от аборигени и заселници, които са оцелели. Ситуацията през този век, след края на завоеванието, продължава да се влошава с набезите на берберските пирати Калафакт (1569), Догали (1571) и особено Амурат ел Моро или Морато Арас, които при клането от 1586 г. практически унищожават цялото население на Тегисе.

На остров Ла Гомера е оцеляло по-голямо предиспанско население, като европейското ново население (главно португалци и кастилци) е малцинство.

Според исторически и антропологични данни, получени на островите, от края на XVI век най-малко две трети от населението на Канарските острови е с местен произход. Вероятно сексуалните контакти между европейските мъже и местните жени са били чести, след значителната смъртност на аборигенските мъже по време на завоеванието. Следователно, се предполага, че броят на мъжете е намалял значително поради войната, голям брой испанци са останали на островите и са се оженили за местните жени, канарците приели испански имена и фамилии, езика и религията и по този начин били испанизирани. Въпреки че испанците са завладели Канарските острови, те не са били единствените им колонизатори. Островете са били заселени отново от испанци, португалци (техният брой надвишава този на испанците през XVI век), французи, фламандци и италианци (особено генуезци), които след като научили испански, започнали да се смесват с местното население.

Според проучване, проведено през 2005 г., въпреки географската близост между Канарските острови и Мароко, мъжката генетична линия на жителите на Канарските острови е предимно от европейски произход. Всъщност почти 67% от хаплогрупите произлизат от хора от Евразия.

Група учени от пуерторикански университети са извършили проучване на митохондриална ДНК, което разкрива, че сегашното население на Пуерто Рико има висок компонент от канарски аборигени, особено гуанчите, които са населявали остров Тенерифе. Този тип гени са открити и в Доминиканската република.

Според международно разследване, чиито резултати биват публикувани през 2017 г., малка част от аборигените на Канарските острови са имали като роднини първите европейски фермери от Анадола (съвременна Турция). Тази информация е открита благодарение на анализ на генома, който също потвърждава, че по-голямата част от аборигените на Канарските острови идват от Северна Африка.

Резултатите, публикувани в научното списание Current Biology, също разкриват, че аборигените представляват смесица от различни предци и по-специално с популации, свързани с първите европейски фермери, чийто генетичен сигнал е въведен в Европа от Анадола чрез миграциите на фермерите по време на експанзията на неолита , преди около 7000 години. Проучване през 2018 г. потвърждава, че подобно на гуанчите, както древните (късен неолит), така и съвременните северноафриканци са отчасти свързани с Анадола/Европа.

Първите данни за целия геном от предиспански жители, обхващащи VII до XI век, показват, че аборигените са били генетично сходни във времето и имат най-голям генетичен афинитет със съществуващите северозападни африканци, подкрепяйки хипотезата за един произход на берберите. Те също така изчисляват, че аборигените са допринесли с 16-31% автозомно потекло за съвременните жители на Канарските острови.

Били са получени и генетични резултати, определящи фенотипа на един от индивидите, които разкриват, че този индивид вероятно е имал непоносимост към лактоза и е имал кафяви очи, тъмна коса и светъл или среден цвят на кожата. Тези резултати са подобни за другите индивиди, за които има налична информация, макар и с по-малко покритие, което предполага, че поне за тази извадка от аборигени доминиращият фенотип е непоносимост към лактоза, тъмна коса, светъл или среден цвят на кожата и кафяви очи.

Друго скорошно проучване, което взема за референтни 400 възрастни мъже и жени от всички острови, с изключение на остров Ла Грасиоса, и което се опитва да определи връзките на канарското генетично разнообразие с най-честите сложни патологии в архипелага, установи, че канарската ДНК представлява отличителна генетика, резултат от променливи като географската изолация на островите, адаптирането към околната среда на обитателите му и историческата смесица на предиспанското население на архипелага (от Северна Африка), с европейски индивиди и индивиди от район на юг от Сахара. По-конкретно, е изчислено, че населението на Канарските острови, на автозомно ниво, е 75% европейско, 22% северноафриканско и 3% субсахарско.

Мумифициране

Този обичай е имал за цел да запази тялото на починалия с помощта на техники за балсамиране, много подобни на тези, извършвани в други древни цивилизации. Неговата цел, свързана с религиозните му вярвания, беше да защити трупа и също така да различи социалната му значимост. Противно на това, което може да изглежда, мумифицирането не се е практикувало на всички острови, а главно на остров Тенерифе, където техниката на мумифициране е достигнала по-голямо съвършенство, поради това че е била най-позната и проучена. На остров Гран Канария е воден дебат за автентичността на мумиите на древните обитатели на острова, като изследователите посочват, че не е имало реално намерение за мумифициране на починалите и че добрата консервация на някои от тях се дължи по-скоро на към факторите на околната среда. На остров Ла Палма мумиите са били запазени поради тези фактори на околната среда, а на Ла Гомера и Ел Йеро съществуването на мумификация не е потвърдено. На Лансароте и Фуертевентура тази практика е изключена.

Трябва да се отбележи, че аборигенската мумификация в много отношения е подобна на тази, практикувана от древните египтяни. За да запазят развалата в труповете, те са се грижили много за процеса, тялото и преди всичко са пазели специална памет и почит към починалия. Мумифицирането или мирладо, както го наричат първите испански хронисти на „щастливите острови“ (Канарските острови), не е широко използвано сред аборигенското население, има няколко процеса, които показват известна градация в погребалната практика, която съответства на социалните различия. и икономически между различните касти на тяхното общество. Логично, мумиите на техните царе (Гуанартемес и Менсей) са били тези, които са получили най-голяма грижа при мумифицирането. Аборигените на Тенерифе, подобно на древните египтяни, понякога пазели вътрешностите на своите крале, „менсеи“.

През 1933 г. е открит най-големият аборигенски некропол, открит досега на Канарските острови, некрополът Гуанче на Учова в община Сан Мигел де Абона в южната част на остров Тенерифе. Това място е било почти изцяло разграбено; смята се, че е имало между 74 и 60 мумии на гуанчи. Проучването на тази погребална пещера разкрива особености на аборигенските погребални ритуали, които дотогава са били неизвестни, като поставянето на труповете и кондиционирането на техните легла.

Музеи и археологични обекти

Много от музеите на острова имат в колекциите си археологически материали и човешки останки от праисторията на архипелага и историята на Канарските острови. Един от тях, наречен Музей на природата и археологията, съдържа най-голямата колекция от културата Гуанче в света, и се намира в град Санта Круз де Тенерифе, остров Тенерифе.

Соларната станция на Маска е важен археологически обект от културата Гуанче, разположен в северозападната част на остров Тенерифе.

Обявена е за ценност от културен интерес през 2006 г. от правителството на Канарските острови с категорията Археологическа зона. Смята се, че това е било планинско светилище, предназначено за извършване н