News

Корите (наричани още протектори за крака) се използват в редица спортове и служат за защита на краката от удара на твърда топка, шайба или друг предмет за игра, движещ се с висока скорост, който иначе би могъл да причини наранявания краката на вратарите. Използват се от батерите в спорта крикет, кетчърите в спортовете бейзбол и фастпич софтбол и от вратарите в спортове като хокей на лед, рингет, банди, ринкбол, хокей на трева, хокей с ролери и бокс лакрос.

В хокея на лед вратарят носи големи протектори за краката, за да го предпази от удар от шайба, насочен в долната част на краката. За да не му дават предимство тези подложки за краката при защита на вратата, има ограничения за техния размер. Традиционните протектори за крака за хокей на лед са правени от кожа, но сега се използват по-леки синтетични материали. Подложките на вратарите могат да бъдат оформени с геометрични шарки за декорация.

Вратарските протектори за крака в хокея на лед представляват пластмасови кори, които защитават колянните стави и пищялите от всякакви видове удари, но почти не защитават или защитават слабо прасците. Тези протектори трябва да съответстват на дължината на крака на всеки вратар, тъй като прекалено дългите кори достигат до обувката на кънките и пречат за нормалното движение на състезателите.

Първата част от екипировката, която започва да разграничава вратарите от полевите играчи в хокея на лед, са протекторите за колена. В началото са използвани са или партенки, или протектори, заимствани от други спортове, сред които протекторите за крикет (появили се за първи път в средата на XVIII век в Англия).

През 1891 г. Сийн Клиърли, вратар на отбора по хокей на лед на Военната академия в гр. Уинипег, решава да използва подложки за крака за крикет, но повечето хокейни вратари продължават да използват някакъв вид партенки или подложки, заимствани от други спортове.

Въпреки че се използват от началото на 90-те години на XIX век, популярността им не нараства до мача за Купа Стенли между канадските аматьорски отбори „Унипег Викториас“ и „Монреал Викторианс“, проведен на 14 февруари 1896 г. в гр. Монреал, завършил с победа на „Уинипег Викториас“ с 2:0. Вратарят на „Уинипег Викториас“ Джордж Мерит, с бели подложки за крикет на краката си, запазва мрежата си суха в мача, което предизвиква голяма сензация и популяризира тези „кори“сред останалите вратари. В реванша, изигран в гр. Уинипег, „Уинипег Викториас“ губи с 5:6 и така печели купата.

_{Канадският вратар Жак Плант, носещ вратарска екипировка от 40-те години на миналия век}

В Европа протекторите започват да се разпространяват постепенно с нарастващата популярност на хокея на лед в началото на XX век. Въпреки това, например, чешкият вратар Йозеф Грус (един от т.нар. първи осем хокейни мускетари или един от първите осем чешки представители в хокея на лед, който представляват Бохемия за първи път от 1908 до 1909 г.) е имал шал, увит около глезена си като протектор на първия международен отборен турнир по хокей на лед в Шамони, Франция, през 1909 г. Този турнир, в който участват клубни отбори, които представляват отделни държави, завършва с победа на Великобритания, представен от аматьорския клуб „Принсес“. Отборът на Бохемия, представен от СК „Славия“ Прага, губи всичките си срещи и завършва на последно място.

Най-ранните протектори за крака са били много подобни на подложките за крикет, от които са били взети. Изработени са от кожа и са пълни с еленови косми, а понякога и с капок, материал, използван в спасителните пояси на корабите.

През 30-те години протекторите за крака стават по-специализирани, стават по-широки и по-дебели. През 40-те години на XX век към външния ръб на лицето на всяка подложка е добавена допълнителна ролка материал, наречена skip-over roll, която се простира от най-ниската точка на подложката, покриваща стъпалото, наречена boot break, до точно под капачките на коляното. През 50-те години на XX век skip-over roll е разширена до самия връх на кората. През 80-те години е добавена допълнителна подплата за защита на вътрешните части на краката и коленете. Започват да се използват фолиа за пръсти, пластмасов щит, който е бил прикрепен към долния външен ръб на вратарската подложка, но по-късно не са били разрешени от разпоредбите за оборудването.

Дизайнът и конструкцията на протекторите за крака остават статични до 1990 г., когато синтетичните кожи и дунапрените с висока плътност започват да се използват в конструкцията на подложките. Предимствата на синтетичните материали са били с по-леко тегло и по-малко насищане от вода, по-ниска цена, бърз период на разбиване и протектори за крака, които могат да бъдат произведени в цветовете на отбора на вратаря. Някои производители на протектори за крака заменят кожената каишка за пръстите с мост за пръстите, за да прикрепят предната част на подложката към предната част на вратарската кънка.

Започвайки около 2000 г., подложките за крака в стил "кутия" стават популярни, тъй като техниката на вратарска игра еволюира до блокиращ стил срещу стила на реагиране от миналото. При подложката в стил "кутия", ръбът между лицето на подложката и вътрешния ръб на подложката е квадратен, като поддържа лицето на подложката по-перпендикулярно на повърхността на леда и увеличава максимално блокиращата зона, когато вратарят е в позиция "пеперуда".

Протекторите за крака обикновено достигат около 3 инча над коляното.

_{Вратарски хокейни кори}

„Пеперуда“ е техника на хокейните вратари, която се отличава с това, че вратарят пази долната част на мрежата, като пада на колене, за да блокира опитите за отбелязване на гол. Стилът „пеперуда“ получава името си от приликата на разперените кори на вратата и ръцете с крилете на пеперуда. Поради популярността на този стил модерните кори вече са изградени с „повърхност за приземяване“, която стои плоска върху леда по време на изпълнениe на техниката на стила „пеперуда“ и позволява „лицето“ на кората да гледа навън и предлага най-добрата защита на вратар, докато представя възможно най-голямата блокираща повърхност на стрелеца.

Първоначално за производството на кори се се използвали кожи, днес това обикновено е комбинация от изкуствени влакна (например кевлар) и различни патентовани материали от страната, където е фиксиран кракът на вратаря. От вътрешната страна протекторите са анатомично оформени и се захващат за крачолите в няколко точки на презрамката. Вратарските протектори се увиват около кънката в долната част и нагоре завършва приблизително в средата на бедрото. Протекторите традиционно са били съставени от пет вертикални ивици, видими отпред, и три хоризонтални ивици в областта на коленете, което днес вече не е задължително.

Конкретните мерки на корите зависят от ръста на вратаря и неговата възрастова категория (junior/senior). Максималните размери обаче са определени в правилата на дадените състезания. Кората трябва да завършва приблизително 10-12 см над колената. Ако корите са твърде високи, това пречи на вратаря да падне на колене и да запази равновесие, докато стои. Когато корите са твърде къси, те може да не предпазват адекватно коляното при коленичене.

Стандартният максимален размер е 300 мм ширина. НХЛ дори ограничава тази мярка до 11 инча (280 мм), а височината до 960 мм. Според правилата на IIHF ширината на протектора на крака на вратаря не трябва да надвишава 28 см, а височината, измерена в средата, е 96,52 см. Съгласно тези правила минималната дължина на протектора за стъпало, разположен в долната част, трябва да бъде най-малко 17,78 cм.

НХЛ въвежда и правила, според които всеки вратар ще бъде измерван за височина, а след това височината на допустимите подложки ще бъде изчислена пропорционално на височината на вратаря.