Винценц Присниц (нем. Vinzenz Priessnitz, понякога срещащ се и като Vincenz Prisnitz, Vincenz Prißnitz; на чешки: Vincenc Priessnitz), наричан „Водният доктор“, е селски фермер и природен лечител, роден и живял в село Грефенберг (днес Лазне Йесеник, балнеокурорт, намиращ се в пределите на град Йесеник, Оломоуцки край на Чешката република), близо до град Фривалдов, Австрийска (Моравска) Силезия. Признат е за основател на съвременната хидротерапия, която се използва в алтернативната и ортодоксалната медицина. Той се смята (след „Водните кранове” на лечителите Зигмунд Хан и Йохан Зигмунд Хан) за иноватор на хидротерапията в Австрия и Германия. Присниц е наблягал на лекарства като вегетарианска храна, въздух, упражнения, работа, почивка, чиста планинска вода и традиционна медицина. По този начин той се смята и за основоположник на това, което става известно като Nature Cure (природно лечение), въпреки че основният фокус на работата му е върху хидротерапевтичните методи.

Използването на студена вода като лечебно средство е записано в произведенията на Хипократ и Гален, а балнеолечението, къпането и пиенето на вода са били използвани от различни лекари в Европа и САЩ до XVIII век. Тези лечебни практики стават все по-малко разпространени с навлизането през XIX век, докато Присниц не връща популярността им, след като постига голям успех, прилагайки ги върху пациенти в своя спа център в Грефенберг. Той използва студена вода и студени компреси за различни заболявания, но също така предписва работа, упражнения и диета (вода, мляко и студена, неподправена храна). Разчитал е и на закаляване, за предпочитане чрез леденостудени душове, с обливане на вода върху пациентите от няколко метра височина. Други негови лечебни елементи включват клизми и изпотяване. Различните видове бани, които той е използвал, са били фокусирани върху изцеление на различни части на тялото и различни страдания, включително парализа, лудост и отравяне.

Присниц не развива никаква нова медицинска теория, но прави хидротерапията популярна около 1830 г. със своите водни процедури и въздушни бани, които по-късно са използвани от Арнолд Рикли и Адолф Юст. Той не публикува нищо, но през 1847 г. диктува на дъщеря си Софи „Семейната водна книга Винценц Присниц“, която се съхранява и днес в Института за история на медицината към Виенския университет.

Винценц Присниц е известен е и със своя метод, изобретен и популяризиран от него, наречен Обвивката на Присниц – народна рецепта, използвана за лечение на възпалено гърло, суха кашлица, висока температура, бронхит, ангина, ларингит, фарингит и някои други заболявания или симптоми.

Отличаващ се с изключителната си интелигентност и рядка наблюдателност, Присниц, внимателно изслушвайки оплакванията на пациентите и внимателно наблюдавайки тяхното състояние, разработва почти всички съвременни основни принципи на хидротерапията. Например той забелязва благоприятния ефект на душовете върху горещо тяло, тъй като при такива условия се предизвиква по-силна реакция. За тази цел Присниц е принуждавал пациентите да правят дълги разходки, за да се изкъпят. По същия начин той забелязва и ефекта от повишеното налягане на водния поток, за което използва извор, изтичащ от склона на планината, към който приспособява улей, така че водата да пада върху пациента от височина 15 фута.

Винценц Присниц е роден на 4 октомври 1799 г. в семейството на фермер в Грефенберг. Родителите му са били сред първите заселници на селото. Когато Винценц е на осем години, баща му ослепява и той е трябвало да помага във фермата, особено след като по-големият му брат умира четири години по-късно.

Вероятно Присниц случайно е разбрал за лечебната сила на водата, което се разказва от няколко легенди, които се съгласяват приблизително в това:

Като дете той пасял в планината и забелязал една сърна, която редовно отивала да натопи ранения си крак в кладенеца. След известно време тя спря да ходи до кладенеца, тъй като кракът вече беше заздравял, но Винченц си спомнил местоположението на така открития кладенец и когато наранил пръста си, той сам отишъл до него и раната заздравяла по чудо бързо.

На 14-годишна възраст, докато връзвал дърва, поводите прищипват ръката му, впоследствие той успокоява болката с мокри превръзки.

На 16-годишна възраст Винценц претърпява тежка травма, когато карета с подплашени коне прегазва гърдите му. Повиканият медик обявява, че нараняванията на Винценц са нелечими. В най-добрия случай той е щял да остане осакатен за цял живот. Присниц обаче успява да се излекува със студени компреси и пиене на големи количества вода, изправяйки счупените си ребра, като използва облегалката на един стол. Вестта за чудодейното изцеление на младото момче се разнася из целия регион. Той първо започва да лекува животните на своите съседи, а по-късно и жителите на Грефенберг и околностите. Възстановяването му засилва неговото убеждение в практиката и му донася местна слава. Присниц започва да лекува животни във фермата си и в селото си, а по-късно започва да разработва методи и процедури за лечение на хора. От този момент нататък той започва успешно да лекува с вода и до 19-годишна възраст придобива такава слава, че е поканен да посещава болните в Моравия и Бохемия – исторически области, днес част от Чешката република. С течение на времето репутацията му на лечител се разпространява и Присниц започва да лекува важни граждани от Фривалдов и дори от Виена. През 1822 г. той преустройва родната си къща в тухлена сграда с етаж (първата в Грефенберг) и поставя на приземния етаж дървени вани – ниски, продълговати съдове, в които последователно се потапят болните, и кушетки, където се поставят увити в чаршафи. Довежда вода директно от извора до голямата дървена вана на приземния етаж. Много известни личности от онова време са били лекувани там, като Николай Василиевич Гогол, поетите Йозеф Красослав Хмеленски и Хайнрих Лаубе, скулпторът Лудвиг Шванталер и композиторът Франц Лист. Броят на пациентите продължавал да расте, така че Присниц изгражда общежития и домове за лечение за тях.

По тази начин Винценц Присниц създава първият център за хидротерапия в в Австрийската империя и изобщо в света.

Около 1828 г. Присниц е помолен да лекува упоритата подагра, от която съпругата на съдията от съседното село Бьомишдорф (днес село Чешка вес) страдала от години и която лекарите известно време се опитвали да облекчат без резултат. Въпреки че жената не била склонна да прибегне до услугите на природния лечител, поради липсата на резултати от предишни терапии, тя най-накрая се съгласила да бъде прегледана от Присниц. Посещенията при дамата позволяват на Винсент да установи връзка със Софи, дъщерята на съдията и неговата пациентка. На 5 февруари 1828 г. Винсент и Софи се женят. До края на живота на Присниц Софи ще представлява жизненоважна опора за него, както психологически, така и в сложното управление на заведението, което управляват.

През 1929 г. Винценц Присниц влиза в конфликт с местните фелдшери и хирурзи (особено лекарите от Фривалдов Дитрих и Гюнтер), които подават жалба срещу него,обвинявайки го, че е шарлатанин. Притеснявало ги е това, че любител лекува безплатно и успешно всеки, който отивя при него, като по този начин отнема пациенти от медицинските специалисти. Последвалият съдебен процес завършва с оправдателна присъда за Присниц, тъй като не е лекувал с лекарства, а само с вода.

_{Винценц Присниц (1799-1851), фермер, самоук естествен лечител, хидротерапевт. Литография от Рудолф Гаупман, 1838 г.}

С течение на времето на Присниц било позволено да управлява малко спа съоръжение с две бани, което е имало разрешително да приема само местни жители под наблюдението на лекари от Фривалдов. През 1830 г. той получава одобрение от австрийското правителство да построи и управлява санаториум със студена вода. В банята е монтиран голям басейн с диаметър десет метра, в който пациентите също могат да плуват. Имало е и чешма. Още през 1832 г. е построена втора учрежденска сграда с 18 стаи и салон. Общо в санаториума са могли да бъдат настанени около 100 пациенти едновременно. До смъртта си водният лекар е лекувал там около 36 000 пациенти.

Официалният спа център е създаден през 1837 г., когато получава потвърждението на императорската комисия, въпреки че няма медицинско образование. Комисията обявява хидротерапията му за "забележително ново явление в областта на здравеопазването". Тогава в спа центъра са били лекувани до 1500 пациенти годишно, а лекари от цяла Европа ходели там, за да изучават лечебните методи на Присниц.

Методът "миене с гъба" на Присник не е бил приет от местните лекари, които го обвиняват, че е измамник без медицинско образование. Тези ранни противници изправят Присниц на съд няколко пъти, но всеки път той е оправдаван и проверките на неговия спа център потвърждават, че водата е единственият лечебен агент, използван в съоръжението. Тези нашумели съдебни процеси само спомагат за разширяване на славата му в цяла Европа. Тъй като хидротерапията става по-широко приета, опонентите му започват да проявяват по-голяма загриженост за точните му методи, отколкото за цялостната практика, намирайки леченията на Присниц за твърде екстремни и натоварващи тялото. Храната, предлагана в спа центъра, също е била известна с лош вкус и нездравословна. Един от посетителите се оплакал, че му сервират „телешко на 10 дни“. Д-р Робърт Хей Греъм, който посещава спа центъра Грефенберг през октомври 1842 г., отбелязва, че Присниц не води никакви записи на пациентите си и че неговата практика се основава на предчувствие и опит над всеки систематичен подход. Греъм предполага, че лечението на Присниц работи в най-добрия случай при един от двадесет души и че по-лекото лечение с вода, което се комбинира с други лекарства, би било за предпочитане.

През 1839 г. в Грефенберг пристигат 1500 пациенти (сред които един монарх, херцог и херцогиня, 22 принцове и 149 графове и графини) и 120 лекари, за да проучат новата терапия. Посещението на ерцхерцог Франц Карл през октомври 1845 г. е посрещнато с обръщение, възхваляващо добродетелите на Присниц и неговите методи, подписано от 124 гости от различни страни. Новата спа сграда, построена пред същата година с 30 стаи, се нарича Замъкът, а следващата се нарича Новата Спа Къща. През 1846 г. Присниц е награден с медал от императора. Различни аристократични пациенти го почитат, като издигат паметници в балнеоложкото градче. Сред най-известните гости е Николай Гогол, който посещава спа два пъти (1839 и 1846).

През 1842 г. капитан Р. Т. Кларидж публикува „Лечението със студена вода, неговите принципи, теория и практика“ („The Cold Water Cure, its Principles, Theory, and Practice“), която описва подробно лечебните методи на Присниц. Самият Кларидж е бил пациент на Присниц и описанията в книгата му съдържат бележки за процеса на неговото собствено лечение в спа центъра и ефективността на леченията на Присниц върху други пациенти с различни заболявания.

В англоезичния свят името на Присниц за първи път става широко известно чрез публикациите и лекционните обиколки на Р. Т. Кларидж през 1842 и 1843 г., след като той остава в Грефенберг през 1841 г. Винценц Присниц обаче вече е станал известен на европейския континент, където Ричард Меткалф в своята биография от 1898 г. заявява: „има стотици заведения, където лечението с вода се извършва на принципите, изложени от Присниц“.

Практиката на Присниц се разпространява в САЩ скоро след като се установява в Европа и няколко хидропатични медицински училища са създадени там, започва издаването и на медицински списания. Някои местни практикуващи извършват научни експерименти върху ефектите на известни лечения с вода и разработват нови методи и теории в тази област. Използването на екстремни температури е било смекчено, за да се отчетат разликите във възрастта и състоянието на пациентите. Една забележителна теория, която се появява, е гласила, че осмозата допринася за лечебните ефекти на водата. Смятало се е, че кожата действа като мембрана и нечистотиите в тялото ще изтичат в чиста вода, прилагана чрез превръзки и вани.

_{Хотел Присниц Лазне Йесеник}

Английският биограф на Присниц, Ричард Меткалф, отбелязва, че въпреки лечебната слава на Грефенберг, Присниц вярва, че лечението с вода е това, което осигурява облекчение на пациентите му, а не местността.

Това, че Присниц е на такова мнение, се вижда от факта, че след като славата му се разпространява в цяла Европа и хората са отивали в Графенберг от всички краища, той не ограничава хидротерапевтичната си практика до този здравословен регион, а е посещавал и лекувал пациенти в собствените им домове в градове, където манипулациите му имат подобен успех.

Има някои, които биха искали да компрометират Присниц, като тълкуват думите му „Man muss Gebirge haben“ (Човек трябва да има планини) по такъв начин, че сякаш той смята планинския регион за незаменим за успешната практика на хидротерапия. Но както показват фактите, изложени по-горе, цялата кариера на Присниц опровергава подобна представа.

През 1846 и 1847 г. ужасен глад опустошава голяма част от Европа . Хуманността на Присниц и съпругата му ги подтиква да поемат активна роля: през този драматичен период Присниц и съпругата му осигуряват храна всеки ден на няколко десетки души, а във времена на най-голям недостиг – на няколкостотин от тях.

През 1848 г. Присниц получава инсулт и след това страда от „свиване на черния дроб и водянка“ и най-вероятно е имал чернодробна и бъбречна недостатъчност. На 52-годишна възраст Винценц Присниц умира на 28 ноември 1851 г. в Грефенберг. Той оставя след себе си няколко деца (предимно дъщери) и е погребан в семейната гробница до тригодишната си дъщеря Каролина, която не е успял да излекува (днес в центъра на колонадата на СПА са той, съпругата му и дете).

Състоянието, което Присниц оставя след себе си, се оценява на внушителните 10 милиона гулдена. Тъй като синът му е още дете, водолечебницата е поета от Йохан Рипер (1830–1912), който се жени за дъщеря му Мария Анна Присниц. Славата на Присниц е била толкова широко разпространена, че когато умира смъртта му е съобщена дори в Нова Зеландия. Съпругата му Софи умира през 1854 г. и е погребана в семейната гробница в Грефенберг.

В чест на Присниц пациентите му често са изграждали скъпи паметници на много места, често пълни с водни извори. Те са изградени на територията около самото лечебно заведение и така се превърнаха в допълнение към културния живот на пациентите. От 1836 г. до 40-те години на XX век са построени 88 извора и паметници - това е световен уникат, създаден от представители на 13 националности от цял свят.

След Втората световна война и изселването на силезийското немско население много паметници са вандализирани или забравени. Ремонтите са извършени в края на 90-те години на XX век, когато за първи път е построен Бернския извор и след това започва реставрацията на останалите. Сега много от тези паметници са свързани с образователната пътека Винценц Присниц, седемкилометрова, с девет спирки (80 извора), или Пътеката на пролетните приказки. Могат да се назоват например Чешкия извор със статуята на Хиги, дело на скулптора Йозеф Мислбек, Полския извор, Унгарския паметник със статуята на лъва, Румънския извор (построен от румънския крал Карл I), Jitřní извор, Мекленбургския извор, Виенския извор, Славянски извор, Безручския извор.

Основаният от Винценц спа център в Грефенберг (нем. Bad Gräfenberg) съществува и до днес – нарича се Лазне Йесеник (чеш. Lázně Jeseník) и е разположен в северозападния край на град Йесеник. Известен е също и със Санаториум Присниц, сграда, проектирана от известния австрийски архитект Леополд Бауер, както и с многото тамошни извори. В момента има около осемнадесет хиляди посетители годишно. Хидротерапията се е развила и все още се практикува там; като основен метод на лечение, което го прави известно в цял свят, съчетано с използването на чист планински климат, спокойствие и движение под формата на разходки из планинската природа на Рихлебске хори и Йесеники.

През 1853 г. Йозеф Шиндлер поема управлението на спа, но скоро той е само начело на спа кураторството, което той формира заедно с четиримата наследници на Присниц. Тогава спа центърът се ръководи от д-р Едуард Емел, който разширява лечението с например масажи, а най-важният е Йозеф Райнхолд (наред с други неща, отличен психолог и психиатър), който подкрепя емпиричните открития на основателя на спа центъра с научно изследване.

По време на Втората световна война дейността на лечебното заведение напълно запада, тъй като липсват пациенти, но се използва за рехабилитация на ранени войници, а по-късно и за деца от бомбардирани германски градове. След 1945 г. лечебното заведение получава шанс да се развие и да се насочи към лечение на специфични заболявания. През 1992 г. Лазне Йесеник е приватизиран като Priessnitz Medical Spa a.s. Jeseník.

_{Параклисът и гробницата на Винценц Присниц в Лазне Йесеник}

Рецензии в литературата и медиите

За живота и творчеството на Винценц Присниц са написани над 400 книги, повечето от които на немски език. Сред най-важните е биографията за стогодишнината от рождението му, написана от поета и писател Фило фон Валде (с истинско име Йоханес Райнелт). Милош Кочка публикува биографичен роман за живота на Винценц Присниц през 1987 г. под заглавието „Извори на жива вода“. Тази книга е в основата на едноименна радиоадаптация от 1989 г., както и на филма „Винценц Присниц“ от 1999 г. През есента на 2006 г. е публикувана енциклопедичната книга „Винценц Присниц: световен природен лечител, автори са Милош Кочка и Алоис Кубик. През 2016 г. се състои премиерата на безплатна радио адаптация на романа на Кочек, озаглавен „Гений или шарлатанин“, като честване на 165-ата годишнина от смъртта на Винценц Присниц. През 2021 г. оригиналната биографична поредица „Водният лекар“ (Vodolékař) е създадена по предаванията на чешкото радио Oломоуц.

Отличия и последствия

От приложенията на Присниц и тези на неговия бивш колега от училище Йохан Шрот, немските лечители Eухариус Оертел, Хайнрих Раузе и Tеодор Хан, както и Лоренц Глайх развиват натуротерапия. По-специално Глайх настоява комплексните лечения на Присниц вече да не се наричат хидротерапия, а по-скоро натуротерапия (натуропатия) или природни лечебни методи.

През 1846 г. Присниц е награден с големия златен медал за заслуги за постиженията си в името на австрийския император.

Има паметници на Винсент Присниц в градския парк на Йесеник и в Тюркеншанзпарк във Виена. В Лайпциг, в днешната Градинарска асоциация Присниц-Moргенрьоте паметник също го увековечава. Има статуя на Присниц и в немския град Кирххайм унтер Тек, и фонтан на Присниц от Карл Конрад Алберт Волф в Познан, Полша.

През 1909 г. улица във Виена – „Присницгассе“ (Prießnitzgasse) във Виена – Флорисдорф (21-ви район), е именувана на него.

Спа центърът в Лазне Йесеник сега носи името на Винценц Присниц.

Георг Пинглер създава „Присницбад“ в град Кьонигщейн им Таунус през 1851 г., след като учи в Грефенберг. В Данциг Емил Холмихел отваря „Присницбад“ през 1907 г., който съществува до 1945 г. Имало е „Присниц курорт“ в Лайпциг-Лойцш от 1912 до 1988 г., както и в Оснабрюк и други германски градове.

Германската асоциация на алтернативните практикуващи природни лечители (натуропати) присъжда медал на Присниц от 1960 г.

В резултат на работата на Присниц асоциациите за природно лечение са основани в Германия през първата половина на XIX век като „асоциации на Присниц“ и „асоциации за народна медицина“. През 1889 г. е основана организацията-чадър „Асоциация на асоциациите за здравеопазване и лечение без лекарства“, която все още поддържа наследството на Присниц под името „Германска натуропатична асоциация“(„Deutscher Naturheilbund eV“).

Известната чешка рок група от град Йесенице „Присниц“ (Priessnitz), сформирана хрез 1990 г., е именувана на Винценц Присниц.

Чешки филм, базиран на живота на Присниц, е направен през 1999 г. със заглавие „Винценц Присниц“.

Познаването на работата на Присниц във Великобритания довежда до основаването на двадесет хидропатични заведения. От тях продължават да функционират остават две, едната в шотландския град Пийбълс, а другата – Crieff Hydro, в град Крийф, също в Шотландия.

На полски език думата prysznic е полонизирана форма на фамилното име на Присниц.

1999 г. е обявена от ЮНЕСКО за значителна културна годишнина по случай двестагодишнината от рождението на Присниц. През 2014 г. традиционните лечебни процедури и наследството на Винценц Присниц биват вписани в Списъка на нематериалните активи на традиционната народна култура на Чешката република.

Обвивката на Присниц

Обвивката на Присниц, известна и като Компресът на Присниц, е народна рецепта, използвана за лечение на възпалено гърло, суха кашлица, висока температура, бронхит, ангина, ларингит, фарингит и някои други заболявания или симптоми.

При лечение с обвивка се действа по следния начин: изцедено вещество, предварително накиснато в студена вода, се нанася директно върху тялото на пациента. Покрива се с найлон и обвивката се завършва с по-дебел слой плат (например хавлиена кърпа, кърпа за чай) и се закрепва (например с безопасна игла). Обвивката се оставя върху пациента за около 2 до 3 часа. Ако проблемът продължава, процедурата може да се повтаря три до четири пъти на ден.

Обвивката на Присниц работи на три етапа:

хипотермична фаза, когато поради понижаване на температурата в началото на обвивката (2 до 3 минути), кръвоносните съдове се стесняват;

изотермична фаза – през следващите 30-40 минути телесната температура се изравнява, поради тази промяна първоначално стеснените кръвоносни съдове се разширяват;

хипертермична фаза, когато тялото започва да се прегрява на мястото на обвивката и кръвоносните съдове продължават да се да се разширяват (т.нар. реактивна хиперемия).