News

При подходящи условия сложните жизнени молекули могат да възникнат спонтанно, но това изисква изключително високи концентрации на фосфати. Фосфатът формира "гръбнака" на РНК и ДНК и също е ключов компонент на клетъчните мембрани. Фосфатните концентрации, необходими за образуването на биомолекули, са стотици милиони пъти по-високи от нивата, които обикновено се срещат в реки, езера или океани. Содените езера могат да решат този „фосфатен проблем“ за произхода на живота.

Содените езера получават името си от големите количества разтворен натрий и карбонат. Това е резултат от реакциите между водата и вулканичните скали под нея. Високите нива на разтворени фосфати също са често срещани в содовите езера.

Изследователите комбинираха химически модели с лабораторни експерименти, за да покажат, че естествените процеси могат да доведат до 1 милион пъти по-високи концентрации на фосфат в тези езера, отколкото в други водни басейни. Същото се отнася и за другите планети.

„Повърхностите на планетите са доминирани от вулканични скали, така че същата химия на водата би могла да се случи не само на ранната Земя, но и на ранния Марс и ранната Венера, ако е имало вода“, казва водещият автор Себастиан Хаас.

Най-високите нива на естествено срещащи се фосфати се намират в езерото Last Chance, намиращо се във вътрешността на Британска Колумбия, Канада. В повечето езера разтвореният фосфат бързо се свързва с калций, но в това езеро калцият се комбинира с карбонати и магнезий, за да образува доломит. Когато калцият се превръща в доломит и не остава във водата, фосфатът няма с какво да се свързва и концентрацията му се увеличава.

Близките езера са дом на цианобактерии, които извличат азот от въздуха. Цианобактериите, както всички други форми на живот, също се нуждаят от фосфат и нарастващата им популация консумира част от фосфатите, съдържащи се в езерната вода. Но Last Chance е твърде солено. Това го прави най-добрият аналог на ранната Земя.