News

Трембита е една от разновидностите на алпийския рог. Спада към групата на естествените тръби. Естествената тръба е музикална тръба, която не е оборудвана с вентили, клавиши или отвори за компенсация на интонацията за промяна на височината и може да произвежда само т.нар. естествени тонове – поредица от тонове, подредени според възходящата височина, която може да бъде произведена на духови инструменти, но също и на почти всяка тръба или маркуч, без да се скъсява или удължава вибриращата въздушна колона, само чрез издухване по различен начин.

Трембита е най-дългият музикален инструмент в света. Известен е и като тръбата на Карпатите.

Трембита е народен музикален инструмент на гуцулите, които живеят главно в Западна Украйна, както и в Източна Полша, Беларус, Словакия и Северна Румъния. Използван е и от горалите – полски етнокултурни групи, населяващи Карпатите. В Украйна трембитата е често срещана в източната част на украинските Карпати, по-специално в Гуцулския район.

Инструментът трембита е във формата на права тръба или леко извита в края, издаваща дълбок, нисък звук.

Този инструмент се е използвал и се използва за съобщаване на различни събития (наближаване на коледари, сватби, смърт, погребения), както и за изпълнение на овчарски мелодии. Също така, е помагал на овчарите в гористите планини да общуват и да намират своите овце и кучета.

От древни времена трембитата е била единственото средство за комуникация между овчаря и селото: по звуците на трембита хората са научавали за местонахождението на стадото и за това как продължава пашата на маржа (говеда). Трембита на горната долина е изпълнявала утилитарна функция, като е била заместител на часовника. В древни времена, когато в гуцулските села не е имало комуникационни връзки (телеграф, радио, часовник), овчарите по поляните определяли времето по сянката. Пастирът заставал с лице към слънцето, наблюдавал кога сянката му ще се свърже с ръста му, което ще означава началото на обедното време ("пладне").

Така определеното време се оповестявало от стадото с трембитна мелодия-сигнал ("овцете отиват в стадото на обяд"). Специални звуци на инструмента също предупреждават за опасност. С трембита се е сигнализирало и началото и края на работния ден. Този инструмент придружава гуцулските обреди и празници. В Карпатите по древна традиция не се празнувало без трембита.

Казват, че трембитата издържа особено добре на дъжд и гръмотевични бури. Това е мъжки инструмент, защото е изключително труден за свирене.

Именно трембитата известявала раждането на дете в семейството. Звукът на този инструмент канил хората на сватба. Трембита е плачела, когато са изпращали човека в последния му път. С навлизането на радиокомуникациите и телевизията в планините трембитата почти не изпълнява тези си функции. Днес тя служи предимно на изкуството - понякога я включват в украински народни оркестри, често се използва в украински етнографски ансамбли.

Смята се, че думата "трембита" произлиза от румънския trîmbiță. В самия румънски език вероятно е славянизъм - от праславянската *trǫbica < *trǫba (на украински: труба).

Думата „тромбита“ очевидно е заимствана от унгарската trombita, която идва от италианската „тромбета“ (итал. trombetta).

_{Акварел от 1846 г., изобразяващ силезийски планинец от Истебна , свирещ на тромпет.}

Трембитата е с диаметър около 30 мм, като се разширява в муфата. Няма вентили или клапани. В тесния край на трембитата се вкарва рогов или метален мунщук, чийто размер определя височината на звуковия диапазон.

Трембита се прави от право парче дърво, най-често смърч. Карпатските трембити са правят от европейски смърч (смерека), като половинките на инструмента са свързани с плътни пръстени от смърчови клони. Мелодията се изпълнява предимно в среден и горен регистър.

Съгласно древната гуцулска традиция, трембитата трябва да се прави от дървесни стволове, които преди това са били ударени от мълния, което придава на трембитата уникален звук. Между другото, дори и най-квалифицираният дърводелец няма да разцепи смърч толкова гладко, колкото мълния. Възрастта на дървото трябва да бъде 120-150 години. Освен това, дървото трябва, както се казва, да узрее: колкото по-дълго стои под слънцето, толкова по-дълго духат ветровете около него, толкова по-силна и по-звучна ще бъде трембитата.

Майсторът трябва да забие острието на брадвата в дървото по такъв начин, че чрез внимателно натискане да разцепи дървото наполовина. Това е сложна операция. Може да се забие острието само на 10-15 сантиметра, защото това парче ще трябва да се отреже. И е необходимо триметровата тръба да се раздели на две равни части (ако не е възможно, работата е напразна).

След това майсторът взема фрези и ножове с различни конфигурации, с помощта на които "хармонизира гласа на инструмента". Внимателно, часове и дни (производството на един инструмент може да продължи почти година), той маха сърцевината от двете половини на детайла. Остава само двумилиметрова черупка. Заготовката тежи 8-10 килограма, а готовата трембита достига до килограм и половина.

Затова 6-8 килограма дърво трябва да се изстърже на ръка, без да се наранят ръбовете, които ще се съединят без използване на лепило. Необходимо е да се слепят две половини и да се свържат плътно с обръчи. Тези обръчи са направени от смърчови клони. Клоните трябва да растат на смърча от източната страна на ствола, но не по-високо от един и половина метра от земята. Защото точно такива издънки, както е забелязано, са гъвкави и силни. След това - последният етап: изработване на мундщука. Трябва да е от явор, защото това дърво има сладък вкус, така че е приятно да се постави такъв мундщук на устните. И когато мундщукът, наподобяващ форма на флейта или кларинет, е готов, вече можете да се пробва инструмента.

Трембитата има много по-ярък тембър от алпийския рог поради тесния си отвор и твърде незначителното припукване.

Трембитата няма странични отвори и затова дава чистия естествен хармоничен ред на отворената тръба. Най-лесно се постигат по-високи хармоници поради малкия диаметър на отвора спрямо дължината.

Нотите в натуралния хармоничен лад се припокриват, но не съвпадат точно, нотите, намиращи се в познатата хроматична гама на стандартната Западна равномерна темперация. Най-важните в гамата на трембитата, 7-ми и 11-ти хармоници са особено забележими, защото попадат между съседни ноти в хроматичната гама.

В ръцете на опитен композитор или аранжор естествените хармоници могат да се използват за ефект на натрапчива меланхолия или, обратно, за създаване на очарователен пасторален привкус.

Звуковият обхват на трембитата достига 2,5 октави, а звукът може да се чува и на разстояние, повече от 10 км.

_{Гуцул свири на трембита (украински високопланинци) от област Верховина, южната част на Ивано-Франковска област (провинция), Западна Украйна.}

В Полша този инструмент е известен като тромбита (trombita – в южните части на страната юг), базуна (bazuna – в северните части на страната) или лигавка (ligоwka – в Централна Полша), но се нарича също и трембита или тръба. Там различни видове тромбита все още се срещат в района на планините Бескиди и в Подхале. На езика на високопланинските региони се наричат файери (fajery).

Около 1860 г. Еугениуш Янота, полски туристически аниматор, германист, планинар, натуралист, изследовател на високопланински фолклор, католически свещеник , защитник на правата на животните, композира две мелодии, изсвирени по-късно на подхалски тромбати. В Източна и Централна Полша този тип инструменти се наричат лиговка (ligówka), а в културната област Кашубия - базуна (bazuna). Сред гуцулите се използва името трембита.

В Полша се разграничават следните видове тромбита:

- цилиндрична тромбита с вокална чаша (среща се в: Силезийските Бескиди - най-дългата до 4 м)

- конски тромбит с вокална чаша (среща се в: региона Подхале – 2,5 м; района около Рабка (планинската верига Горце, разположена в Западните Бескиди) – прибл. 1,5 м; планинските вериги, наречени Бешчади, разположени в Карпатите)

- конски тромбит по цялата му дължина (среща се в: региона Живиец - 2,5 м)

Гуцулска трембита (среща се в: Гуцулския регион – регион в западната част на Украйна, в района на Източните Карпати) – до 3 м, в крайната част се разширява фуниевидно до около 6 м.

_{Трембита, изложена в музея в град Ужгород, Украйна}

В Cловакия последната историческа трембита е използвана от овчари в североизточна част на страната във вече несъществуваща ферма над най-източното словашко село – село Нова Седлица (окръг Снина). Нейният звук е чут за последен път през 1961 г. (по онова време Словакия е част от Чехословакия) Тогава инструментът е закупен от Музея на украинската култура в Свидник.

Буциум (Bucium), наричана още трембита или тулниц (trâmbiţă/tulnic) е използвана от жителите на планините и от овчарите в Румъния и Молдова. Думата bucium произлиза от латинското bucinum, което първоначално означава „извит рог“, инструмент, използван от римляните. Думата е родствена на английския "bugle".

Тръбата е направена от липова кора, дърво или дори (частично) от метал.

Трембита (от старогерманското trumba, „да тръбя“) произвежда звуци, напълно различни от тези на алпийския рог.

Аналози на трембита сред народите на Европа са алпийският рог (известен още като алпхорн) при германците, австрийците и швейцарците, инструментите лур при норвежците, бушен/бушин/рикало при сърбите и власите от сръбския регион Хомолието/Хомоле и района около сръбския град Неготин.

Смята се, че трембитата е гуцулски инструмент. Но се знае, че и бойките (украинска субетническа група) са използвали трембити. Трембитата на бойките обаче е малко по-различна по конструкция от гуцулската трембита.

В украинския град Ивано-Франковск е поставен рекорд на Украйна, като музиканти свирят заедно на 146 трембити и гуцулски рогове.

Трембитата е представена на конкурса за песен на Евровизия през 2004 г. от украинската победителка в конкурса Руслана по време на нейното изпълнение на песента "Дивите танци".

Трембита се използва и от украинските групи ОNUKA и Dakh Daughters (песента „Dark side“).

В World music трембита е използван в произведения на Булат Гафаров и руската група „Токе-Ча“.

Трембита е включен е в Закарпатската книга на рекордите.

Инструментът трембита е особено популярен в Закарпатието; в нейна чест дори има музикален фестивал „Трембити зоват в Синевир“.

Най-дългата трембита (8,35 м) е направена от полския народен музикант от Чехия Йозеф Хмел.