Хромницкото езерце (чеш. Hromnické jezírko), познато и като Червеното езерце (чеш. Červené jezírko) се намира в кадастъра на село Хромнице, близо до град Тремошна, в югоизточната част на окръг Пилзен-север, Пилзенски край, югозападна част на Бохемия, историческа област, разположена в западната част на Чешката република.

Хромницкото езерце, намиращо се на 340-384 метра надморска височина, с ширина 130 м, дължина 190 м и дълбочина до 18 м, се е образувало на 60 м под нивото на околния терен от пропадането на дренажен тунел на минна яма, малко след спирането на добива на шисти. Езерцето, заедно с околностите му, е регистрирано като защитена зона под номер 619 в списъка на Агенцията за опазване на природата и ландшафта на Чешката република и е под грижите на Регионалния офис на Пилзенския край.

Водата на езерото е слаб разтвор на сярна киселина, така че на пръв поглед изглежда стерилна и безжизнена. Съединенията на желязото придават червения цвят на водите на езерото.

Около езерото има сиви купчини, северната и южната стена на езерото са интересни за биолозите като екстремни местообитания. През 1975 г. Хромницкото езерце, заедно с околностите му на площ от 12,2 хектара, е обявено за природен паметник.

_{Табела на Хромницкото езерце}

Производство на витриол

Хромницкото езерце е паметник на добива на шисти, който се споменава още през 1578 г. От Средновековието шистите се използват за производството на стипца (името на двойните соли на сярната киселина, която се използва като белина в текстилното производство). В началото на XIX век, възниква възможност от хромницките шисти да се получава димяща сярна киселина, популярно известна като витриол, а също и олеум в химическата промишленост.

През 1802 г. аристократът и предприемач Йохан Давид Старк прехвърля своите бизнес дейности в минералния завод в Хромнице. Първият администратор на мините и химическата фабрика в Хромнице през годините 1802–1830 става брат му Антон Старк, а впоследствие неговият племенник Франц Антон Старк, директор на завода в Хромнице от 1832 до 1864 г.

От 1807 г. производството на олеум (димяща сярна киселина) започва с пълна сила под ръководството на Йохан Давид Старк, който заменя дълбоката мина с открита кариера. Олеумът се е получавал чрез раздробяване на добитите шисти на парчета с размери няколко сантиметра, които се подреждани на купчини с височина 7–20 м, стоящи върху непропусклива глинеста основа. Купчините са били напръсквани с вода, донесена от гората Веселце, за да се ускори изветрянето. Водата, съдържаща желязо и алуминиев сулфат, се е събирала във вани, останалата част се изгаряла в пещи. Взискателният процес обаче дал резултат – димящата сярна киселина е единственият известен разтворител за растителното индигово багрило по онова време, а производството в Хромнице е било единственото в света, като английската и немската индустрия са зависели от него.

_{Поглед към западната част на езерото}

Олеумът също се е използвал за производство на фосфор и за рафиниране на минерално олио. В Англия обаче откриват по-евтин синтетичен начин за производство на олеум и производството в Хромнице започва да намалява, за да спре напълно през 1896 г. Когато добивът приключва, стените на кариерата постепенно се срутват, докато се е образувало червеното Хромницко езерце. През XX век няколко пъти се е смятало, че изоставеният район на езерото ще бъде използван за депо за отпадъци.

_{Статуята на Христос Спасител, св. Ян Непомуцки и св. Якуб Стари}

Статуята на пазителите

На няколко метра от езерото има статуя на св. Йоан, св. Яков и Христос Спасител, построена през 1814 г. от собственика на мините, когато двама миньори трагично загиват там. Първоначално той искал да построи църква, но местните жители го убеждават да финансира построяването на училище. Този къснобароков паметник, който е трябвало да пази миньорите от близката мина от нещастия, е реставриран през 2007 г. Оформен е от статуя на Исус Христос в естествен ръст в средата. Христос е облечен в развяващи се дрехи със свит ляв крак, държи земно кълбо в лявата си ръка, а дясната му ръка е вдигната в знак на благословия. Отляво стои статуята на св. Йоан Непомуцки в реална големина с кръст пред лявото рамо. Вдясно от Христос стои статуя на св. Яков Стари в одежди на поклонник. Той е пазител, с морска мида като емблема, с ръце вдигнати напред, дясната му ръка държи жезъл, носи вода за жадните и помага на хората. Статуята на Спасителя е по-висока, стояща върху леко изпъкнал цокъл с краче и корнизна глава, кръстосани чукове върху естакадата и надпис върху ствола: IESUS DU WELT HEILAND SEGNE DIESES MINERALWERK BEHUTE ES VOR ALLEN UNGLUCK UND LEITE ALLE S ZU DESSEN BESTEN, което се превежда като: "Исус, спасител на света, благослови тази мина, защити я от всички нещастия и насочи всичко към нейна полза".